Решение № 9443 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14617/2017 г.

Решение № 9443 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14617/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. С. Х. против решение № 6514/10.11.2017 г. на Административния съд С.-град, постановено по адм. д. № 9980/17 г., подадена чрез пълномощника му адв. Силвестърова. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. С. Х. против решение № 15550/11.08.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и уважаване на жалбата на чужденеца. Ответникът - председателят на ДАБ при МС чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в съдебния спор и в рамките на законоустановения срок за това. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца, той и жалбоподател пред съда е отказано предоставянето на международна закрила. В решението на административния орган е прието, че сочените от чужденеца причини за напускане на страната му на произход, не попадат в предпоставките на закона за предоставянето на бежански статут. Установено е от органа, че чужденецът е гражданин на Ирак, кюрд, вероизповедани -йезид, семейно положение - неженен. Установено е, че молителят е приет на територията на Р. Б. с нарочно решение на председателя на ДАБ, от територията на Федерална република Германия. Установено е, че молителят е напуснал легално Ирак, живял е в Турция година и няколко месеца, след което през юли 2015 г. нелегално е влязъл на територията на РБългария. След като е подал молба за закрила нелегално е напуснал страната ни и през Сърбия, Унгария и Австрия е достигнал до Германия, откъдето е върнат в България. Административният орган е посочил в решението си, че по данни на чужденеца, той е живял в с. С., в района на Синджар, заедно с родителите си и 4 братя и 4 сестри, което село са напуснали през 2014 г., когато групировка от Ислямска държава напада гр. С.. След напускането на селото са преминали в лагер в гр. З., И. К., след което заедно са отишли в Турция, но родителите, братята и сестрите му са се завърнали в селото, от където са му съобщили, че е спокойно и може да се върне. Според органа, основната причина за напускането на Ирак от молителя, е желанието му да достигне до конкретна държава. Органът се е позовал на Наръчника по процедури и критерии за определянето на статута на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН през 1992 г., посочвайки, че самата принадлежност към определена етническа общност, не е достатъчно съществено основание да се иска статут на бежанец, а е необходим личен елемент. Административният орган е стигнал до извода, че за молителя не са налице предпоставките за предоставянето и на хуманитарен статут. Органът е преценил обстановката в гр. С., Ирак въз основа на справка от 26.06.17 г. издадена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ. Въз основа на информацията от нея е посочено, че понастоящем районът на местоживеене на чужденеца при гр. С. е освободен от присъствието на групировката на Ислямска държава. Органът е посочил и възможността за вътрешно разселване в сигурни райони на Ирак. Административният съд, въз основа на събраните в административната преписка доказателства и въз основа на справка за ситуацията в страна на произход, представена от ответника в съдебната фаза на производството е приел, че констатациите на административния орган са верни, като обосновани са и изводите му, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на закона за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Решението на административния съд е правилно. При постановяването му не са допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. На жалбоподателя е предоставена правна помощ по реда на Закона за правната помощ, за процесуалното му представителство пред съда, което е в защита на неговите интереси и гаранция за ефективност на съдебната защита. От информацията, съобщена от чужденеца по време на интервюто му, за което е изготвен протокол от 13.06.17 г. се установява, че той заедно със семейството му (родители, братя и сестри) са напуснали селото, в което са живели и което е било в район на гр. С. при нападението на групировка от Ислямска държава през август 2014 г. и са се настанили в лагер в гр. З. в И. К., откъдето пък са преминали в Турция. Установява се, че семейството на чужденеца се е завърнало в селото, в което са живели, но към настоящия момент съжаляват, тъй като не живеят добре, нямат ток и вода. От разказа на чужденеца следва, че през 2014 г. той е напуснал родното си село поради заплахата за него и семейството му от нападателите от Ислямска държава, но към 2017 г. тази заплаха не е непосредствена, тъй като семейството му се е завърнало в селото и живее там, макар и при недобри битови условия. Установява се също така, че чужденецът никога не е бил непосредствено и лично заплашван от разправа с него поради причина на неговата религия, етническа и социална принадлежност или политически възгледи. От разказа на чужденеца, следва, че към настоящия момент отказът да се върне в страната му на произход е продиктуван, не от страх от преследване, а от желанието му за по-добър живот в някоя от страните в Европа. Обоснован и правилен е изводът на съда, че по данни от справката от 13.10.17 г., представена от ответника в хода на производството пред АССГ става ясно, че не съществуват сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в страната, поради самият факт на присъствието си там, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства. Видно от справката е, че съществува реална възможност за вътрешно разселване, а така също, че вътрешно-разселените лица се завръщат в районите си на произход. В самата справка има отделна информация за актуалната обстановка в гр. С.. От тази информация става ясно, че целият Синджар е освободен от ИД, но ситуацията остава нестабилна заради борбата между отделни въоръжени групи и фракции. Посочено е също така, че в района липсват основни услуги като осигуряване на чиста питейна вода, електричество, гориво и достъп до основни медицински услуги, което прави условията на живот в тези райони трудни. Тези трудни условия за живот в областта на гр. С., не са основание да се приеме обаче, че гражданите, живеещи там, поради самото им присъствие в този район, са изложени на непрекъснати и непосредствени заплахи за живота и здравето им. Във връзка с изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд