Решение № 35 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4509/2015 г.

Решение № 35 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4509/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх. № 7068/22.6.2015 г., подадена от адвокат Л. Б. - процесуален представител на ответницата по исковата молба В. М. И. от [населено място], [община] м., област Р., против въззивно решение № 219/13.5.2015 г. по гр. д. № 174/2015 г. по описа на Русенския окръжен съд, г. о., с което е отменено решение № 142/28.11.2014 г. по гр. д. № 339/2014 г. на Беленския районен съд в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата П. Р. Р., ЕГН - [ЕГН ], и В. Р. Р., ЕГН - [ЕГН ], на майката В. М. И., определено е местоживеенето им при нея, както и е определен режим на лични отношения на бащата Р. Р. Р. с децата, и той е осъден да им заплаща месечна издръжка на основание чл. 143, ал. 2 СК, и вместо това е отхвърлен иска на В. М. И. против Р. Р. Р. по чл. - 127, ал. 2 СК, определено е местоживеенето на децата П. и В., при тяхната баба по бащина линия . Н. А. Т. в [населено място], [община] м., област Р., определен е режим на лични отношения за бащата и майката. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. С определение № 1251/10.11.2015 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 269, изречение първо, хипотеза втора ГПК и приетото с т. 1, изречение трето, in fine, от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС ОСГТК, както и нормата на чл. 1, ал. 1 от Закона за закрила на детето, за необходимостта от задължително изслушване на родителите при спорове относно родителските права, съгласно чл. 59, ал. 6 СК. За да постанови решението си въззивната инстанция е приела, че съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 7 СК, когато интересите на децата налагат това, съдът да постанови те да живеят при тяхната баба, с нейно съгласие, като в случая най-подходящо за децата, предвид силната емоционална връзка, изградена между тях и баба им по бащина линия, е тяхното местоживеене да се определи при нея. Изводът е обоснован с показанията на самата баба и социалният доклад, изготвен от служител на ДСП - Д. м., както и решение № 332/19.5.2014 г. по гр. д. № 3697/2013 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г. о, намира следното: По въпроса за изслушването на двамата родители при решаване на въпроса за режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, e налице практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 21/30.01.2014 г. по гр. д. № 5451/2013 г. на IV г. о., решение № 269/31.10.2011 г. по гр. д. № 1420/2010 г., III г. о., решение № 40/15.02.2012 г. по гр. д. № 522/2011 г., III г. о. и решение № 129/19.06.2013 г. по гр. д. № 1119/2012 г., III г. о., решение № 116/16.4.2014 г. по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., и други. Даденото в тези решения обвързващо тълкуване е идентично и по отмененото, и по действащото законодателство, тъй като разпоредбата на чл. 59, ал. 6 изр. 1 СК възпроизвежда изискването по чл. 106, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.). Поради това при дела, с които се разрешават спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права и мерките, при които това става, както и режимът на лични отношения, съдът е длъжен да изслуша родителите, без да има право да преценява дали това е необходимо, или не. Изискването е въведено за да може съдът да добие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано становище за родителският им капацитет. Ако първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни това си задължение, пропускът следва да бъде отстранен от въззивния съд. В противен случай актът му по същество би се явил постановен в нарушение на съществено процесуално правило, обуславящо отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане, при което това нарушение да бъде отстранено. В касационната жалба против въззивното решение на Русенския окръжен съд се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост, и недопустимост. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд или съдът да предостави упражняването на родителските права на майката. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касаторката - адв. Б. Ответникът по касационната жалба Р. Р. Р. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищ6ето на процесуалния представител на касационната жалбоподателка и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Русенския окръжен съд е неправилно. Предвид отговора на въпроса, по който обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. При решаването на въпроса за режима на лични контакти между малолетното дете и родителя, на който не е предоставено упражняване на родителските права, съдът е бил длъжен да изслуша лично родителите, съгласно чл. 59, ал. 6 СК, да добие лични впечатления от тях и да формира становище за горепосочения режим на лични контакти. Първоинстанционният съд е пропуснал да изслуша родителите, още повече че в последното проведено пред него съдебно заседание, майката се е явила лично, а във въззивното производство този пропуск е отстранен частично, тъй като е изслушан само бащата. Това е рефлектирало върху правилността на обжалваното решение. Съгласно установената обвързваща практика, това е съществено процесуално нарушение, което налага решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът трябва да изслуша майката на децата в открито съдебно заседание /чл. 59, ал. 6 СК./, както и да се прецени дали следва да изслушва повторно бащата. С оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за закрила на детето следва да се актуализират данните от социалния доклад, както и да се ангажират други доказателства. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.