Решение № 4010 от 12.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ТЕЦ Марица 3 АД, гр. Димитровград, област Хасково, чрез юрисконсулт Ю. Семерджиев, срещу решение 499 от 19.07.2022 г., постановено по адм. д. 362/2022 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Предписание 73/19.04.2022 г. на директора на РИОСВ - Хасково. С административния акт, на основание чл. 14, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във връзка със спиране чрез принудително извеждане от експлоатация и пломбиране на местата за подаване на гориво (въглища и биомаса) към котел ОР 380в за производство на електроенергия, с номинална топлинна мощност 370 МWth, на ТЕЦ Марица 3 АД, е предписано да се посочат местата за пломбиране и точното наименование на съоръженията/агрегатите, на които ще бъдат поставени пломбите. Предписанието е със срок за изпълнение до 11:00 часа на 20.04.2022 г., като при неизпълнение се налагат имуществени санкции от 2000 до 20 000 лв., съгласно чл. 166, т. 3 от ЗООС /обн .ДВ, бр. 91 от 25.09.2022 г., изм. ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г./. Изложени са съображения за неправилност и необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата против процесното предписание. Административен съд - Хасково не е съобразил, че оспореният административен акт е издадени при наличие на съществено противоречие с материалния закон, поради което не съответства на целта на закона. Предписанието не е връчено по реда на ГПК, а е получено единствено по имейл, чийто титуляр не е законен представител на касатора. Според чл. 44 от ГПК, връчителят следва да удостовери с подписа си датата и начина на връчване, а чл. 50 от ГПК изисква съобщаването на юридическо лице да стане в канцеларията му - на работник или служител, който е съгласен да го приеме. Съгласно чл. 50, ал. 4 от ГПК, в случай че връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери никой, който е съгласен да получи съобщението, се залепя уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. По делото не се установява да са предприети действията по чл. 47 от ГПК и да е правен опит за връчване на акта на законния представител на дружеството. Съдът не е обсъдил изложените по делото съображения, че издаването на предписания по ЗООС е регламентирано в Глава 9 от ЗООС Контрол. Съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗООС контролът бива превантивен, текущ и последващ. В производствата по осъществяване на трите вида контрол административният орган може да издава предписания, които са задължителни. Част от фактическия състав на тези производства е съставяне на констативни протоколи, в които се отразяват факти и обстоятелства, установени при проверката, като може да съдържа и предписания, които са задължителни за проверяваното лице. В случая не става ясно оспореното предписание по процедурата на кой от трите вида контрол е издадено и какви факти и обстоятелства е констатирал органът, извършил този контрол. Според касатора, предписанието не отговаря на изискванията за индивидуален административен акт, тъй като в него не са отразени установени факти и обстоятелства, а само се изисква информация относно посочване на местата за пломбиране и точното наименование на съоръженията/агрегатите, на които ще бъдат поставени пломби. Тази мярка не може да се класифицира към действията, регламентирани в ЗООС по превантивен, текущ или последващ контрол. Липсата на основание и мотиви води до нарушение на принципите за законност и съразмерност по чл. 4 и чл. 6 от АПК. Целта на законодателя е ясна и тя е да се осигури бързина и ефективна защита на околната среда чрез предписания, принудителни мерки и наказателни постановления, като основанията за издаването на всички тези административни актове се установят с констативния протокол по чл. 155 от ЗООС. С предписанията приключва производството по текущ контрол, затова са годен за обжалване административен акт. Оспореното предписание 73/19.04.2022 г. не е издадено въз основа на констатирани нарушения на актовете изброени в чл. 154, ал. 1 от ЗООС, поради което се явява акт без материалноправно основание. Липсата на правно основание за съставянето на констативен протокол и даването на предписания нарушава изискването на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК за съдържание на административния акт и възпрепятства осъществяването на адекватна защита от страна на дружеството. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касация - директорът на РИОСВ - Хасково, чрез процесуалния представител Димова, директор на дирекция АФПД, при РИОСВ - Хасково, в писмени бележки излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представя нови доказателства Извадка от Комплексно разрешително /КР/ 41-Н1/2012 г., актуализирано с решения на изпълнителния директор на околната среда и водите /ИАОС/ 41-Н1-И0-А0/2012 г., 41-Н1-И0-А1/2016 г. и 41-Н1-И0-А2/2021 г., съгласно което електронната поща е изрично посочена като начин на кореспонденция между оператора и контролния орган. Поддържа, че постановеното решение е в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Предписанието е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните изисквания на ЗООС и с целта на закона, при спазване на административнопроизводствените правила. По своята същност задължителното предписание е индивидуален административен акт, указващ фактическите действия, които посоченият за отговорник субект следва да предприеме за отстраняване на пропуски при осъществяване на дейността си, както и превантивно да не допуска нарушения. Следователно, предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Изпращането и получаването на акта единствено по електронна поща, не представлява нарушение на процесуалните правила и е в съответствие с чл. 46 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г., според който правната сила и допустимостта на електронен документ, като доказателство в съдебни производства, не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма. Жалбата на касатора е подаден на следващия ден, т. е. същият е уведомен за индивидуалния административен акт и е могъл да вземе отношение по него. Правото му на защита не е било ограничено, нито съдът е бил възпрепятстван да извърши правилна преценка относно законосъобразността на процесния акт. В случая предписанието е издадено като самостоятелен обоснован административен акт, както от фактическа, така и от правна страна, тъй като в него е посочено изрично основание за издаването му чл. 14, ал. 4 от ЗООС. Изложени са фактически основания - налагане на ПАМ чрез принудително извеждане от експлоатация и пломбиране на местата за подаване на гориво въглища и биомаса към котел ОР 380, което несъмнено сочи към осъществяваната от РИОСВ контролна дейност. В този смисъл, административният съд правилно е извел становище за законосъобразност на процесния административен акт. Налагането на ПАМ е извършено с фактическо спиране на съоръженията/агрегатите на място на площадката на ТЕЦ. Пломбирани са от експерти на РИОСВ - Хасково. С изтичане на срока за изпълнение на предписанието, същото не е било изпълнено. Предвид извършеното спиране на място на горивната инсталация, то е безпредметно. В мотивите си съдът правилно е приел, че реализираното предписание няма пряк ефект върху дейността, която се извършва от дружеството, който извод не е оспорен от касатора. Простото посочване на местата за пломбиране и съоръженията, където се поставят пломбите, няма как да попречи на дейността на дружеството. Моли жалбата да се остави без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима, но неоснователна. Съдебното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Предписанието е издадено в предвидената писмена форма, във връзка със започнало производство по издаване на принудителна административна мярка, наложена впоследствие със заповед 1/21.04.2020 г. на директора на РИОСВ, като с него се цели обезпечаване прилагането на принудителната административна мярка по чл. 159, ал. 2 от ЗООС. Съдът не е установил в хода на производството да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно е приел, че непосочването на правно основание различно от това по член 14, ал. 4 от ЗООС, не представлява съществено нарушение във формата. Правилно е прието от съда, че предписанието е издадено в съответствие с материалния закон и неговата цел. Не са налице визираните касационни основания. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Предписание 73/19.04.2022 г., издадено от директора на РИОСВ - Хасково, с който е дадено задължително предписание, да се посочат местата за пломбиране и точното наименование на съоръженията/агрегатите в ТЕЦ Марица 3 АД, на които ще бъдат поставени пломбите. В самото предписание липсва изложение на фактическите и правни основания, наложили конкретно извършването на предписаните действия, не е посочен и конкретният адресат физическо или юридическо лице, което следва да ги извърши. Не е съставен констативен протокол за извършена проверка, с определени констатации, които са довели до издаване на принудителната административна мярка. Процесното Предписание 73/19.04.2022 г. и административната преписка по издаването му са приложено по адм. д. 362/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково /л.18 и сл./ с писмо изх. АП-251/23.05.2022 г., входирано в деловодството на съда с вх. 3433/25.05.2022 г., от директора на РИОСВ Хасково, съгласно разпореждане на съда. Посочено е, че директорът на РИОСВ -Хасково счита жалбата срещу предписанието за неоснователна, а предписанието безпредметно, тъй като впоследствие е издадена заповед 1/21.04.2022 г. за налагане на ПАМ от директора на РИОСВ - Хасково, на основание чл. 160, ал. 1 и 2, във връзка с чл. 123в, т. 2, чл. 158, т. 3 и т. 4 и чл. 159, ал. 2 от ЗООС, поради което е отпаднала необходимостта да бъдат посочван съоръженията/ агрегатите, на които ще бъдат поставени пломби. Целта на наложената ПАМ е да бъдат незабавно преустановени непосредствената опасност от промяна на качеството на околната среда по компонент атмосферен въздух, премахване на риска за здравето на хората, както и преустановяване на продължаващото извършване на нарушения на чл. 123в, т. 2 във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС. Налагането на ПАМ е извършено с фактическото пломбиране на съоръженията/агрегатите на място на площадка на ТЕЦ Марица 3 АД от експерти на РИОСВ - Хасково, на: входа на транспортна лента за подаване на гориво и други съоръжения към котел ОР 380в за производство на електроенергия с номинална топлинна мощност 370 MWth. Към преписката е приложен протокол 1/21.04.2022 г. по описа на РИОСВ - Хасково за извършеното пломбиране. Предвид така установената фактическа обстановка, Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на ТЕЦ Марица 3 АД срещу Предписание 73/19.04.2022 г., приемайки, че оспореният административен акт е валиден, обективиран в писмена форма, подписан от издателя си и постановен от административен орган, разполагаш с материална и териториална компетентност съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗООС. Съдът не е споделил възраженията на касатора, че от съдържанието на предписанието не могат да се извлекат задължителните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Макар и лаконично, в предписанието се съдържат фактическите основания за издаването му, от които на неговия адресат става ясна причината за отправеното му административно разпореждане - предстоящо налагане на принудителна административна мярка, принудително извеждане от експлоатация и пломбиране на местата за подаване на гориво към котел за производство на електроенергия. Това налага установяване на местата за бъдещо пломбиране и точното наименование на съоръженията, на които да бъдат поставени пломбите, и сочи на осъществявана от РИОСВ - Хасково контролна дейност. Съгласно чл. 154, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗООС, текущият контрол включва и достъп до данните от собствения мониторинг на обекта, осъществяван от оператора и до информацията, свързана с производствената дейност на обекта. Правомощията на директорите на РИОСВ да налагат ПАМ, включително да спират с мотивирана заповед производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, включително чрез пломбиране и запечатване, са уредени в разпоредбите на чл. 159, ал. 2 от ЗООС. Поради това съдът е приел, че предписанието се явява обосновано от фактическа и правна страна, тъй като липсата на друго правно основание освен чл. 14, ал. 4 от ЗООС, не означава липса на реална необходимост и основание за издаването му, и не представлява толкова съществено нарушение, което да обоснове формална незаконосъобразност на акта. Адресатът на предписанието не е поставен в невъзможност да разбере за какво се отнася предписаното действие и не възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност на акта. Волеизявлението на органа е достатъчно конкретно - фактическото действие което е задължен да извърши адресатът на акта е ясно и недвусмислено, като е посочен и срокът за неговото изпълнение. Не е налице съществено нарушение на изискванията за форма и съдържание на акта, налагащо отмяната му на това основание. Съдът е посочил, че от доказателствата по делото се установява, че заповед за налагане на ПАМ е била издадена, следователно оспореният акт е постановен по повод упражняване на законови правомощия на директора на РИОСВ - Хасково. Съдът е приел за ирелевантни към законосъобразността на предписанието доводите за липса на непосредствена опасност от замърсяване на околната среда и липса на отчетени превишения, заложени в комплексното разрешително и за негативно отразяване на спирането върху финансово-икономическите показатели на дружеството, защото предписаното действие само по себе си не би довело до посочените от касатора хипотези. Приел е, че реализирането на предписанието няма пряк ефект върху дейността, която се извършва от централата на ТЕЦ Марица 3 АД и всички наведени от жалбоподателя възражения касаят реално издадената впоследствие заповед за налагане на ПАМ, но не и процесното предписание. Касационната инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд. Оспореното предписание е постановено при съществено нарушение на изискванията за форма на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в него не се съдържат конкретните фактически и правни основания за постановяването му, а само се сочи, че същото се издава по повод налагане на ПАМ, състояща се в спиране и принудително извеждане от експлоатация на производствени мощности на ТЕЦ Марица 3 АД. Не се посочва конкретно кои действия или бездействия на касатора, свързани с производствената му дейност са довели до опасност за околната среда, по какъв конкретен начин и как предписаните действия ще преустановят тази опасност. Липсва точно, ясно и конкретно описание на установеното фактическо положение, като не е посочено какво е наложило издаването на предписанието. Не е допустимо излагането на мотиви след издаване на акта, както е сторено с прилагане на последващата заповед за налагане на ПАМ на дружеството, протокола за пломбиране и възприемането им като част от мотивите за постановяване на оспорения в настоящия съдебен процес административен акт. Това нарушава съществено процесуалните правила, ограничава в значителна степен правото на защита своевременна и адекватна, принципите за равенство на страните в производството, осуетява пълноценния съдебен контрол върху акта. Не е допустимо органът да изложи мотивите за налагане на предписанието в последващ административен акт на 21.04.2022 г. със заповед за налагане на ПАМ. Текстът на предписанието не създава яснота какви последващи мерки следва да предприеме адресатът, за да коригира своето поведение с оглед целта на ЗООС опазване на околната среда. От адресата на акта се изисква само да съдейства на органа, за изпълнение на наложената му принудителна административна мярка - спиране на дейността му. Така формулираното предписание има отношение не към дейността на дружеството - предполагаем адресат на акта, въпреки, че не е изрично посочен, а към механизма за спирането на тази дейност, което не е пряко свързано с мерки, действия или бездействия - насочени към основната законова цел на предписанията по ЗООС - опазване на околната среда и превенция на негативни резултати върху нея. Първоинстанционното решение е постановено в несъответствие с материалния закон. Съдът неправилно е смесил прилагането на принудителни административни мерки по смисъла на чл. 159 и сл. от ЗООС с превантивния и текущ контрол, упражняван от органите по чл. 148, ал. 3 от ЗООС, чрез съставяне на констативни протоколи /КП/ и издаване на предписания въз основа на констатациите от КП. Контролните органи осъществявайки текущ контрол, установяват нарушение в защитена територия и издават предписания за изпълнение, материализирани в констативен протокол. Тази процедура е различна от налагане на принудителна административна мярка. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗООС, Глава Девета КОНТРОЛ в Раздел I. Общи условия, Министерството на околната среда и водите осъществява контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат. Съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗООС, контролът е превантивен, текущ и последващ. Съгласно чл. 148, ал. 3 от ЗООС, контролът се осъществява на национално равнище от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, а на регионално равнище - от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица. В чл. 151, ал. 1 от ЗООС (Изм. ДВ, бр. 77 от 2005 г.), е предвидено, че за установените по време на контролната дейност административни нарушения, контролните органи съставят актове за установяването им. Съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗООС, в случаите по ал. 1 контролните органи могат да издават писмени предписания и заповеди за налагане на принудителни административни мерки. Според чл. 152 от ЗООС (Изм. ДВ, бр. 77 от 2005 г.) превантивният контрол за опазване на околната среда се осъществява чрез екологичната оценка при одобряването на планове и програми, чрез ОВОС като условие в развитието на инвестиционния процес, както и чрез издаване на комплексни и други разрешителни, предвидени в закона. В разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗООС е предвидено, че превантивният контрол има за цел недопускане на замърсяване и/или увреждане на околната среда над допустимите норми преди осъществяване на предлаганата и/или планираната дейност. Съобразно чл. 153, ал. 2 от ЗООС, в изпълнение на своите функции и с оглед постигането на целта на превантивния контрол органите по чл. 148, ал. 3 съставят предупредителни протоколи на физическите лица, на управителните органи на юридическите лица и на едноличните търговци, които подлежат на контрол. Според чл. 153, ал. 3 от ЗООС, в протоколите, съставени въз основа на ал. 2, се отразяват фактите или обстоятелствата, които могат да доведат до увреждане и/или замърсяване на околната среда, и се дават задължителни предписания за недопускане на отразените факти и/или обстоятелства. В чл. 153, ал. 4 от ЗООС се предвижда, че предписанията от протокола по ал. 3 са задължителни за проверявания. В мотивите на процесното предписание 73/19.04.3022 г. е посочено, че същото се издава по повод спиране, чрез принудително извеждане от експлоатация и пломбиране на местата за подаване на гориво (въглища и биомаса) към котел ОР 380 за производство на електроенергия с номинална топлинна мощност 370 MWth на ТЕЦ Марица 3 АД. Посочва, се също, че при неспазване на предписанието ще бъде наложена санкция на основание чл. 166, т. 3 от ЗООС. Издаденото предписание всъщност касае налагане на ПАМ, тоест органът в нарушение на изискванията за форма е издал предписание по повод волеизявлението си за налагане на ПАМ, което не е предвидено в относимите към ПАМ разпоредби на ЗООС. В посочения нормативен акт ПАМ като съдържание, хипотези, при които се налагат, процедури за налагането им и акт, с който се налагат, са уредени отделно и разграничено дефинитивно от предписанията. Съгласно чл. 158 от ЗООС, министърът на околната среда и водите или оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции прилагат принудителни административни мерки в случаите на: 1. аварийни ситуации, предизвикани от действия или бездействия на собственици или ползватели на обекти и територии; 2. бедствени ситуации; 3. възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората; 4. предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. Съгласно чл. 159, ал. 1 от ЗООС, принудителните административни мерки са превантивни, преустановителни и възстановителни. Съгласно чл. 159, ал. 2 от ЗООС (Изм. ДВ, бр. 52 от 2008 г.) при прилагането на принудителните административни мерки министърът на околната среда и водите или оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции със съдействието на областния управител спират с мотивирана заповед производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, както и достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване. Според чл. 159, ал. 3 от ЗООС, маркировката на пломбата и начинът на пломбиране и запечатване по ал. 2 се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите. Тоест начинът на налагане и изпълнение на наложената ПАМ е определен със ЗООС и конкретизиран със заповед на министъра на околната среда и водите. Също така, съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗООС, прилагането на принудителна административна мярка се извършва с мотивирана заповед на органа по чл. 158. Според чл. 160, ал. 2 от ЗООС, в заповедта по ал. 1 се определя видът на принудителната административна мярка и начинът на прилагането ѝ. Съгласно чл. 160, ал. 3 от ЗООС, заповедта по ал. 1 се връчва на заинтересованото лице по реда на Гражданския процесуален кодекс. Според чл. 160, ал. 4 от ЗООС, заповедта по ал. 1 може да се обжалва от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл. 160, ал. 5 от ЗООС, обжалването на заповедта по ал. 1 не спира действието ѝ. Ответникът по касация не посочва дали в тези разпоредби се съдържа изискване адресатът на ПАМ сам да посочи местата за пломбиране върху съоръженията с цел реализиране на ПАМ, както и наименованията им, каквото е съдържанието и смисъла на процесното предписание. В самото предписание липсва позоваване на такова изискване, нито се цитира такава разпоредба, за да може адресатът на предписанието и съдът да се ориентира за конкретното правно основание за издаване на предписанието. Органът е посочил като правно основание за издаване на административния акт само общата разпоредба на чл. 14, ал. 4 от ЗООС, оправомощаваща директора на РИОСВ да издава предписания. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗООС, регионалните инспекции по околната среда и водите, дирекциите на националните паркове и басейновите дирекции осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗООС (Доп., ДВ, бр. 77 от 2005 г.), посочена в предписанието като правно основание, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления. Но в предписанието не се уточнява конкретната разпоредба правно основание за характера на предписанието. Единствената друга разпоредба, спомената в предписанието, е на чл. 166, т. 3 от ЗООС, съгласно която наказанията по чл. 165 се налагат и на лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или чл. 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗООС, длъжностно лице, което не допусне в обекта или на територията контролен орган, извършващ проверка, измерване или вземане на проба, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв. Според чл. 165 от ЗООС имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. се налага на юридическото лице или едноличния търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши нарушение по ал. 1, независимо от това дали контролният орган може да установи самоличността на работника или служителя. Систематичното място на разпоредбата на чл. 166 във връзка с чл. 165 от ЗООС, цитирани в процесното предписание е Глава Десета от ЗООС Принудителни административни мерки и административнонаказателна отговорност.. Всъщност чрез издаденото от него предписание органът реализира ПАМ, като при неизпълнението му, предвижда реализиране на административнонаказателна отговорност, чрез налагане на глоба на длъжностни лица или имуществена санкция на юридическото лице, без да конкретизира кое от двете. Самото действие, предмет на предписанието посочване на местата за пломбиране и точното наименование на съоръженията/агрегатите, на които ще бъдат поставени пломбите, нямат отношение пряко или косвено към опазване на околната среда, а осигуряват условия за изпълнение на принудителната административна мярка, свързана със спирането и изваждането от експлоатация на съоръженията/агрегатите на дружеството, което е предмет на принудителна административна мярка. В този смисъл оформеното като предписание волеизявление нареждане на административния орган, има всъщност за цел да способства за реализирането на ПАМ, което не отговаря на законоустановения предмет, цел и ред за налагане. По аргумент от чл. 160, ал. 1 и 2 от ЗООС, прилагането на принудителна административна мярка /в случая спиране и извеждане от експлоатация чрез пломбиране на местата за подаване на гориво/ се извършва с мотивирана заповед на органа по чл. 158, в която се определя видът на принудителната административна мярка и начинът на прилагането ѝ. Също така по аргумент от чл. 159, ал. 2 от ЗООС, при прилагането на принудителните административни мерки министърът на околната среда и водите или оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции със съдействието на областния управител спират с мотивирана заповед производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, както и достъпа до територии, включително чрез пломбиране или запечатване, а съгласно чл. 159, ал. 3 от ЗООС, маркировката на пломбата и начинът на пломбиране и запечатване по ал. 2 се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите. Предвид тези разпоредби с издаденото предписание незаконосъобразно е наредено да се посочат местата за пломбиране с точното наименование на съоръженията/агрегатите, които ще бъдат запечатани с пломбите. Това е следвало да бъде предмет на друг акт, различен от предписание, а именно на мотивирана заповед по чл. 159, ал. 2 от ЗООС, съобразена със заповедта на министъра на ОСВ по чл. 159, ал. 3 от ЗООС във връзка с чл. 160, ал. 1-2 от ЗООС. В Раздел III Текущ и последващ контрол, чл. 154, ал. 1 от ЗООС се посочва, че текущият контрол обхваща: 1. контрола върху качеството на компонентите на околната среда и факторите, които ѝ въздействат; 2. контрола по изпълнението на издадените от Министерството на околната среда и водите, басейновите дирекции, дирекциите на националните паркове и от регионалните инспекции по околната среда и водите разрешителни, решения и на предвидените мерки в програмите. Според чл. 154, ал. 2 от ЗООС, текущият контрол се осъществява чрез извършване на проверки по документи и на място, наблюдения и измервания. Когато при проверка по документи или на място бъде констатирана липса на документи, удостоверяващи спазването на установените изисквания, проверяваното лице ги представя в 7-дневен срок от проверката (чл. 154, ал. 3 от ЗООС). Съгласно чл. 154, ал. 4 от ЗООС текущият контрол включва достъп до: 1. данните от собствения мониторинг на обекта, осъществяван от оператора; 2. информацията, свързана с производствената дейност на обекта; 3. имотите и съоръженията, които са държавна, общинска и частна собственост. Съгласно чл. 154а, ал. 1 от ЗООС контролните органи по чл. 120, ал. 5 /РИОСВ - контролиращо издаденото Комплексно разрешително по чл. 117 от ЗООС/ разработват, преразглеждат и при необходимост актуализират план за проверки на инсталациите в обхвата на приложение 4 за контролираната от тях територия. Съгласно чл. 154а, ал. 2 от ЗООС, планът по ал. 1 включва: 1. обща оценка на значителните въздействия върху околната среда; 2. територия, обхваната от плана; 3. списък на инсталациите; 4. процедури за разработване на програми за планови проверки; 5. процедури за извънпланови проверки; 6. правила за съвместяване на проверки с други контролни органи - при необходимост. Според ал.3 на същата норма, въз основа на плановете по ал. 2 контролният орган изготвя редовно програми за планови проверки, в които се посочват честотата на проверките на място за различните видове инсталации. Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗООС, по време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни протоколи. Съгласно чл. 155, ал. 2 от ЗООС, в протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Според разпоредбата на чл. 156 от ЗООС, последващият контрол се осъществява чрез проследяване на: 1. резултатите от изпълнението на условията, мерките и ограниченията в решения по ОВОС, решения за преценяване на необходимостта от ОВОС, становища по екологична оценка, решения за преценяване на необходимостта от екологична оценка и в разрешителните, както и от изпълнението на инвестиционните проекти и от прилагането на плана или програмата; 2. изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време на извършването на превантивния и на текущия контрол. В разпоредбата на чл. 157 от ЗООС е предвидено, че съставянето на актове за извършени административни нарушения и издаването на наказателни постановления са част от текущия и последващия контрол. Видно от доказателствата по делото, преди издаване на процесното предписание не е съставен констативен протокол, от който да се установява аварийна ситуация, предизвикана от действия или бездействия на собственици или ползватели на обекти и територии, бедствени ситуация или такава, при която може да възникне непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората. В тези случаи ЗООС предвижда да се издават принудителни административни мерки с мотивирана заповед от органите по чл. 158 - министърът на околната среда и водите или оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции. Видно от текста не е предвидено директорът на басейнова дирекция да може да оправомощава други лица да издават ПАМ. Представената впоследствие заповед за налагане на ПАМ, не може да се цени като доказателство за законосъобразността на предходно издаденото предписание. Съгласно трайната съдебна практика по своята същност задължителното предписание е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност. Следователно предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Доколкото в конкретната хипотеза то засяга правата и законните интереси на жалбоподателя и с оглед на съдържанието си, то има характер на действие по изпълнение на принудителна административна мярка от категорията на предвидените в чл. 159, ал. 2 от ЗООС. Същото може да бъде оспорено по съдебен ред по АПК, тъй като няма забрана съдът да осъществява контрол за законността му по арг. от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. След като даденото предписание има характер на действие по налагане на ПАМ, то е следвало да се спазва реда за нейното издаване разписан в ЗООС. В аналогичен смисъл е напр. решение 9879 от 04.11.2022 г. по адм. д. 3376/2022 г., VІ отд. на ВАС. По изложените съображения, настоящият състав счита, че не става ясно за какво конкретно нарушение е издадено предписанието, тъй като по същността си то е мярка, целяща улесняването на налагането на принудителна административна мярка на касатора за спиране и извеждане от експлоатация на мощностите му, а не задължение за изпълнение на определено действие, или съответно въздържане от такова, насочени към опазване на околната среда или аналогична такава цел. Първоинстанционният съд не се е задълбочил да изследва смисъла и съдържанието на издаденото предписание и какви са фактическите и правни основания за издаването, които биха могли да позволят преценка и за неговата законосъобразност. Издаването на предписания не следва да бъде произволно и да съдържа каквото и да е нареждане и властническо волеизявление на административния орган. Опазването на околната среда като основната цел на актове, като процесния, следва да бъде съобразявана при преценката на всяко едно предписание. Като не е извършил този анализ и е приел, че бланкетното цитиране на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗООС е достатъчно да мотивира оспорения акт, съдът е постановил решение което не е съобразено с административнопроизводствените правила и материалния закон. Непосочването на фактическите и правни основания за издаване на конкретното по текст и смисъл предписание, създава препятствия при реализирането правото на защита на касатора и преценката за законосъобразност на това предписание. Разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗООС е обща и визира компетентността и правомощията на директорите на РИОСВ и други органи, изброени изчерпателно, да издават такива предписания. Това обаче, не може да е достатъчно основание, което да позволи ефективна преценка за законосъобразност на издаденото предписание, тъй като не може да се установи съответствието със законовите изисквания и разпоредби, съобразно определена и установена от административния орган, фактическа обстановка, която обуславя необходимостта на същия да се произнесе със съответното предписание. Тъй като не са описани конкретните фактически и правни основания в процесното предписание, не е допустимо да бъдат допълвани с мотивите на последваща издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка. Също така смисълът на предписанията във всяка една от категориите контрол превантивен, текущ и последващ е точно определен от ЗООС и съобразно вида на извършваната проверка, те са точно определени като процедури и съдържание. Актове като процесния, трябва да са съпроводени с констативен протокол за извършена проверка, където да се съдържат съответните констатации и евентуални извършени нарушения по ЗООС от адресата. В резултат на това се дават предписания от страна на органа, при неизпълнение на които, могат да бъдат наложени принудителни административни мерки или административни наказания, също изброени конкретно и изчерпателно в ЗООС. Процесното предписание е издадено при липса на форма, при непосочване на фактическите и правни основания за издаването му. Постановено е при непълнота на мотивите, която може да се приравни на пълната липса на такива. Не е конкретизиран адресата на предписанието, също така не е връчено на адресата чрез представляващото го лице. Връчването не е съобразено с § 2 от ДР на ЗООС, според който в случаите, когато законът изисква уведомяване или съобщаване и когато за това не са предвидени изрични правила или прилагането на изрично определена процедура, уведомяването, съответно съобщаването, се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.Аналогична е процедурата при налагане на ПАМ, какъвто смисъл има процесното предписание, приложим е чл. 160, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗООС, цитирани по-горе. Според настоящия състав, при издаването на оспореното предписание са допуснати процесуалноправни и материалноправни нарушения, обосноваващи отмяната му. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество, с което да се отмени оспореното Предписание 73/19.04.2022 г. на директора на РИОСВ - Хасково. Въпреки изхода на спора, разноски не са претендирани от касатора, поради което не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,