Решение № 8275 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1846/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение 6874 от 13.11.2023 г. по адм. д. 2535/2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/ е отхвърлена жалбата на П. И. Х. от гр. София, [улица], срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221020003977-091-001 от 05.08.2022 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП - София, изменен с Решение 1918/ 06.12.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. София и П. И. Х. е осъден да заплати на НАП разноски по делото общо в размер на 5 732 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от П. И. Х., чрез адв. Д. Дончев от САК. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени РА.

Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Венева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА Р-22221020003977-091-001 от 05.08.2022 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП - София, изменен с Решение 1918/ 06.12.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София, с което на П. И. Х. са установени задължения за данък върху дохода по ЗДДФЛ, както следва: за данъчния период 2016 г. в размер на 8 981,33 лв., ведно с дължимите лихви; за данъчния период 2017 г. в размер на 17 689,71 лв., ведно с дължимите лихви; за данъчния период 2018 г., в размер 19 893,72 лв., ведно с дължимите лихви; за данъчния период 2019 г., в размер на 20 688,41 лв., ведно с дължимите лихви.

За да постанови своя акт решаващия съд е установил следните факти:

1. П. И. Х. е местно физическо лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ и на основание чл. 8, ал. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено за доходи от източници в България и чужбина.

2. За ревизираните периоди 2016 - 2019 г. П. И. Х. не е подавал годишни данъчни декларации и не е получавал доходи от трудово или извън трудово правоотношение, като считано от 11.07.2014 г. е пенсионер.

3. Въз основа на получена информация от BANK VONTOBEL AG, Швейцария се установява, че П. И. Х. е търгувал с ценни книжа /корпоративни облигации, в т.ч. и еврооблигации/ освен на дружества-емитенти, регистрирани на територията на Европейския съюз /ЕС/ - HECKLER & K., A., WUERTTEM LEBENSVERS /Германия, ING GRUP /Холандия/, VIENNA INSUR GR, /Австрия/, ARCELORMITTAL /Люксембург/, ASSICURAZ GENERALI /Италия/, VODAFONE G., /Великобритания, която считано от 01.01.2021 г. не е член на ЕС/, така и с ценни книжа /корпоративни облигации/ на дружества, извън ЕС и Европейското икономически пространство /ЕИП/, и по конкретно: BANK OF AMERICA, CITIGROUP, AMERICAN INTL GROUP, MICROSOFT, AMERICAN EXPRES, JOHNSON & JOHNSON, APPLE, MORGAN STANLEY /САЩ/, LEND LEASE FINANCE, ANZ BANK GROUP. /Австралия/,EMIRATES NBD/Обединени арабски емирства/, SUNCOR ENERGY, ENBRIDGE /Канада/, FIRSTRAND BANU /Южна Африка./. Процесните сделки са реализирани както на Европейските фондови борси, така и на такива в САЩ и Швейцария, като е установено също така, че облигации, издавани от дружества, регистрирани извън ЕС и ЕИП, са търгувани както на борси, установени в държави извън ЕС и ЕИП, така и на борси, установени в държави членки на ЕС. Данните за ISIN кодът /международният идентификационен номер на ценните книжа/ и номера на емисията, доходността в проценти, компанията-емитент, падежът на облигациите и държавата по местонахождение и регистрация на дружествата-емитенти, са описани подробно на стр. 12-14 в РД.

4. Ценните книжа са емитирани и търгувани за първи път на борсов пазар по законодателството на Швейцария, САЩ или други държави, в които са регистрирани емитентите и които не са част от ЕС и ЕИП, като по отношение на корпоративните облигации, за които лицето е получило доходи от лихви, в процесния РА са установените му задължения за данък върху дохода по ЗДДФЛ за периода 2016 - 2019 г., ведно с дължимите лихви.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, предписани в чл. 120, ал. 2 ДОПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 - 117 от ДОПК.

Решаващият съд е приел, че в случая се касае за получени доходи от лихви или отстъпки по корпоративни облигации, които са емитирани съгласно законодателството на държава, която е извън територията на Европейския съюз или ЕИП, поради което този доход представлява облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ лицето дължи данък в размер на 10% върху брутната сума на получения доход през данъчната година по арг. на чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В касационната жалба на П. И. Х. се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като основните доводи на касатора по съществото на спора се свеждат до това, че първоинстанционният съд не е приложил правилно нормата на чл. 13, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ, решението е необосновано, а наред с това неправилно съдът е възприел доводите на ревизиращите органи, че само доходите/лихвите от търгуваните облигации, които са емитирани от компании, регистрирани в ЕС и ЕИП, представляват необлагаем доход.

По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

Принципно по делото няма спор за факти. Правилно е очертана и правната рамка на спора в първоинстанционното решение са възпроизведени относимите разпоредби на ЗДДФЛ и по-конкретно чл. 10, ал. 1 ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ, чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ, както и § 1, т. 11, б.а от ДР на ЗДДФЛ.

При така очертаните факти и правна рамка, спорният въпрос между страните се свежда до това, подлежат ли на данъчно облагане по реда на чл. 35, т. 3 ЗДДФЛ доходи от лихви от чуждестранни държавни и корпоративни облигации, емитирани съгласно законодателството на държави, извън ЕС или ЕИП, които се търгуват на регулиран пазар в държава членка на ЕС или на ЕИП. Първоинстанционният съд е дал положителен отговор на посочения въпрос. Аргументите му в тази насока са възприемат от настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, като логически обосновани и изградени при правилно възприемане на фактите по делото и правилно приложение на материалния закон.

Противно на твърдяното в касационната жалба, АССГ е извършил подробен анализ на събраните доказателства от страна на приходната администрация и обосновано е прието, че доходите на ревизираното лице от лихви и отстъпки по корпоративни облигации, които са емитирани съгласно законодателството на държава, която е извън територията на Европейския съюз или ЕИП, представляват облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ, за който лицето дължи данък

Даденото тълкуване на закона относно попадат ли тези доходи в обхвата от други източници по чл. 35 ЗДДФЛ от страна на АССГ е правилно и съобразно съществуващата съдебна практика (в този смисъл Решение 11419 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. 3284/2023 г., VIII отделение.). В нормата на чл. 13 от ЗДДФЛ са изброени кои доходи се приемат за необлагаеми, като в ал. 1, т. 3 изрично са посочени доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на закона, именно: 1. с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти; права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала; 2. сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 3. сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от национални инвестиционни фондове, допуснати за публично предлагане в страната; за обратно изкупуване се смята и разпределението на парични средства при ликвидация на национални инвестиционни фондове от затворен тип; 4. сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Обратно на изложеното в касационната жалба, доходите от лихви и отстъпки по корпоративни облигации, които получават физическите лица имат различен ред на облагане по ЗДДФЛ в зависимост от това дали съответните облигации, по които тези доходи са емитирани съгласно законодателството на ЕС или са емитирани спрямо законодателството на държава, която е извън ЕС или ЕИП. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ не се облагат с данък доходите от лихви и отстъпки от български държавни, общински и корпоративни облигации, както и от подобни облигации, емитирани съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Физическите лица, които са получили такива доходи може да декларират тази информация чрез попълване на Приложение 13 на годишната данъчна декларация, но това не е задължително и може да бъде направено по желание на декларатора.

В хипотезите обаче, когато са получени доходи от лихви или отстъпки корпоративни облигации, които са емитирани съгласно законодателството на държава, която е извън ЕС или ЕИП, доходът е облагаем и разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ е неприложима, а подаването на годишна данъчна декларация от физическото лице е задължително. В случая с Решение 1918/ 06.12.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София, с което е изменен процесният РА, е съобразено, че част доходите са от емитенти - лица в ЕС и ЕИП, поради което за същите е относима нормата на чл. 13, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ. За останалите доходи, постъпили по банковите сметки на физическото лице в BANK VONTOBEL AG, Швейцария, е налице облагаем доход, както правилно приема АССГ, тъй като придобитият доход в посочения размер е от търговия с корпоративни облигации, допуснати до публично предлагане и търгуване на европейски фондови борси с емитенти от страни извън ЕС и ЕИП.

По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника е представил молба за присъждане на разноски в размер на 7 932,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и определено при условията на чл. 8, ал. 1,вр. чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая по делото не е представен отговор на касационната жалба, а процесуалният представител на ответника е участвал в единственото по делото открито съдебно заседание пред касационната инстанция. С оглед вида и количеството на извършената работа, както и предвид материален интерес, а също така и фактическата и правна сложност на правния спор, настоящият съдебен състав приема, че не следва да се уважи искането за присъждане на разноски в пълния претендиран размер на 7 932,00 лв., а на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за настоящата инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение