Решение № 8591 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10799/2014 г.

Решение № 8591 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10799/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Илмен Борисов Замфиров и Висш съдебен съвет срещу Решение № 344/27.06.2014 г., постановено по адм. д № 65/2014 г. по описа на Административен съд Плевен и частна жалба от Илмен Замфиров против същото решение, в частта му с характер на определение, с която е прекратено частично производството по делото. Илмен Борисов Замфиров обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за причинени неимуществени вреди, произтичащи от отменен индивидуален административен акт на Висшия съдебен съвет от 15.12.2011 г., над присъдения размер от 7000 лева до претендирания такъв от 11 000 лева, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло, заедно с законната лихва, считано от датата на отмяната на акта до изплащането и. Претендира направените по делото разноски. Висшият съдебен съвет /ВСС/ обжалва решението в частта му, с която е осъден да заплати сума в размер на 7000 лева на Замфиров, обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от отменен административен акт, като необосновано, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира намаляване на размера на присъденото обезщетение. От Илмен Замфиров е подадена и частна жалба срещу решението, в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане исковата му молба и прекратено производството по делото по искане за присъждане на вреди от отменен административен акт - решение на ВСС от 19.11.2009 г., като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и частната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби и частната жалба са подадени в срок от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки част, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Плевен се е развило по исковата молба на Илмен Борисов Замфиров против ВСС гр. София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 86 от ЗЗД е предявил обективно съединени искове за претърпени неимуществени вреди в общ размер от 25 000 лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на отмяната на административните актове, на които основава причиняване на вредите до изплащането им. Първият иск се основава на отменен индивидуален административен акт, решение на ВСС от 19.11.2009 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност", като се претендират причинени неимуществени вреди в размер на 14 000 лева, вторият за сума в размер на 11 000 лева, основан също на отменен по съдебен ред административен акт на ВСС от 15.12.2011 г., също с наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност". Твърдените вреди и от двата отменени акта се негативни изживявания и тревоги, унижение на професионално и лично достойнство, накърняване на доброто име пред обществото, влошаване на здравословното състояние. На страните е дадена възможност да ангажират доказателства по делото, като след събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по спора. С обжалваното решение административният съд е оставил без разглеждане предявеният иск за неимуществени вреди за сумата от 14 000 лева, претендирани от отмяната на Решение на ВСС по протокол № 45/19.11.2009 г., с което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност", и законната лихва върху сумата, и е прекратил производството по делото в тази му част. Прието е от съда, че с отмяната на това решение не е решен по окончателен начин въпроса по същество, относно наличието на законови предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Едва след като с влязло в сила съдебно решение окончателно е решен въпроса относно наличие на основания за налагане на този вид дисциплинарно наказание, са налице предпоставките за претендиране на причинени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По отношение на предявеният иск за причинени неимуществени вреди, основани на отменено по съдебен ред решение на ВСС по протокол 42/2011 г. съдът е приел, че същият е основателен и доказан в размер на сума от 7000 лв., в който размер предявеният иск е уважен, а в останалата му част до претендирания размер от 11 000 лева, като неоснователен и недоказан е отхвърлен. По касационните жалби на Илмен Замфиров и ВСС. Решението в обжалваните му с тях части е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт от техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на съда, че в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск. При приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите правилно е определено дължимото се обезщетение за претърпените вреди. Несъстоятелно се сочи в жалбите, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие на материалния закон, като първоинстанционния съд при неправилна преценка на доказателствата по делото не е оценил по справедливост претърпените неимуществени вреди в нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Според касатора Замфиров установените по делото факти, релевантни за спора, обуславят присъждане на обезщетение в претендирания размер от 11 000 лева за причинените му неимуществени вреди, а според касатора ВСС такива в по-малък размер от присъдения от 7 000 лева. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона, като изрично и подробно е обсъдил и наведените от страните доводи. Не е налице необоснованост на решението в тези му обжалвани части, защото въз основа на правилно установени от доказателствения материал фактически констатации съдът е извел единствено дължимите се правни изводи по приложението на закона към тях. Несъгласието на страните с изводите на първоинстанционния съд не основава необоснованост на съдебното решение, същите са обосновани и логически непротиворечиви. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Не са такива и не могат да обусловят претендираните неимуществени вреди от конкретния, отменен от съда административен акт, на чиято отмяна се основава предявеният иск предхождащите във времето действия по развилото се дисциплинарно производство, както се твърди в касационната жалба на Замфиров. Несъстоятелно е и твърдяното от жалбоподателя ВСС, че за част от периода, за който е присъдено обезщетение отговорността не произтича от неговия отменен административен акт, а от сроковете, в които се е произнасял съда при оспорването му. Продължителността на съдебното производство, предизвикано единствено и само от незаконосъобразния акт на ответника не може да освободи последния от отговорност. Съдебното производство не е причина, а следствие от него. Относно наличието на възникнали здравословни проблеми за ищеца, като пряко последствие от отменения административен акт, основаващи предявения иск, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, като е отговорил на доводите на ищеца и ответника, развити пред него, преповторени в касационните жалби. Както бе посочено, административният съд е приел за установена фактическата обстановка по делото въз основа на пълна и обективна преценка на всички доказателства по делото, извеждайки правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В мотивите си съдът е дал обоснован отговор кои доказателства възприема и защо, като именно въз основа на възприетите, основаващи твърдяните факти по делото е направил и правните си изводи. Позоваването от касатора Замфиров на съдебна практика, касаеща случай, различен от този, с който е сезиран съдът, не основава неправилност на обжалваното решение. Правилно е прието в решението, че макар и да е налице отмяна на административния акт по отношение на вида наложено наказание то не е отречено наличието на извършени от ищеца дисциплинарни нарушения, което обстоятелство следва да се съобрази при определяне размера на причинените неимуществени вреди. Твърденията в обратна насока в жалбата на Замфиров не могат да бъдат споделени, при положение, че изрично е прието от съда в отменителното решение установеност на извършени от него дисциплинарни нарушения, но несъответност на наложеното наказание към така установените нарушения. Недопустимо е в производството по обезщетяване да се извършва преценка на правилността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата му против административния акт. С обжалваното решение подлежащите на обезщетяване в това производство, основано от ищеца на отмяната на конкретен административен акт, вреди, произтекли от него, като пряка и непосредствена последица подлежат на обезщетяване и то в определения размер. В случая начина и обстоятелствата на извършване на увреждането обуславят възприетия от първоинстанционния съд размер на обезщетението, при съобразяване периода и степента на въздействие, конкретното отражение върху състоянието на ищеца. От доказателствата по делото е установено надлежно обективното му състояние, посочено в исковата молба, произтичащо единствено и само от увреждането, на което се основава искът, което обективно състояние обуславя основателност и доказаност на претенцията в приетия в обжалваното решение размер съобразно критериите за справедливост. Частната жалба на Илмен Замфиров е неоснователна. Правилно е прието с обжалваното решение, че в случая с отмяната на първоначалния административен акт, от който също са претендирани неимуществени вреди не е налице разрешаване по същество на материалноправното административно правоотношение. Липсата на основание за налагане на конкретното дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност" е установена с отмяната решението на ВСС, с което повторно, след връщане на преписката за ново разглеждане е наложено идентично наказание. Едва тогава е установено от съда несъответствие между тежестта на извършените нарушения и наложеното дисциплинарно наказание. Отмяната на първоначалния акт не приключва висящността на административното производство, съответно в случая няма самостоятелно значение относно възникване на отговорността на ответника. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е съобразил това обстоятелство при определяне на периода, за който се дължи обезщетение за причинени неимуществени вреди, включващ и този, от датата на първоначално наложеното дисциплинарно наказание до окончателната му отмяна с решение на съда. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не следват разноски на страните в касационното производство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение