Решение № 36 от 27.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 757/2012 г.

Решение № 36 от 27.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 757/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 597 от 23.11.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 297 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 253/2012 г. на Софийския окръжен съд по касационната жалба на Ц. А. С. и Е. А. С., подадена чрез адв. М., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Прието е, че по материалноправният въпрос за конститутивното действие на решението на поземлената комисия, респ. О., за възстановяване право на собственост с план за земеразделяне, при наличие на индивидуализиране на имотите в него по площ и граници, при липсата на издадени скици, и релевантността на последното обстоятелство за възстановяването на собствеността, произнасянето на въззивния съд е в противоречие със задължителната съдебна практика - решение № 511 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 1080/2009 г. ВКС, решение № 248 от 11.06.2012 г. по гр. д. № 470/2011 г. ВКС и ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС. Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила с искане за отмяната му и постановяване на друго, с което искът за делба бъде отхвърлен. Претендират и направените разноски. Ответниците по жалбата, чрез пълномощника им адв. В. В., оспорват същата като неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното: За да отмени първоинстанционното решение и вместо това допусне делба между страните на възстановените по ЗСПЗЗ имоти на наследодателя им С. С., въззивният съд правилно е определил кръга на наследниците му към момента на неговата смърт през 1962 г. като е проследил наследственото правоприемство в съответствие с разясненията в ТР № 1/98 г. на ОСГК на ВКС и при установените по делото факти на настъпване на смъртта на низходящите му наследници и преминаване на наследените от тях части към техните наследници. Изводът за наличие на съсобственост между страните по наследство на възстановените по ЗСПЗЗ земеделски имоти е правилен. За да намери за неоснователно релевираното от ответниците, сега касатори, възражение за придобивна давност, въззивният съд приел, че срокът за настъпване правните последици на този придобивен способ е могъл да започне да тече едва от 2010 г., когато според изложените съображения е завършена административната процедура по възстановяване на собствеността, съгласно чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Поради това и приел за ирелевантно обстоятелство установената от касаторите фактическа власт над имотите от 2000 г., а с предявяването на иска за делба срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС е прекъснат. Произнасянето по въпроса за срока на давностното владение и началния му момент от 2010 г., когато са издадени скиците към решението на поземлената комисия за възстановяване на земеделските земи на наследниците на общия наследодател, е в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. В т. 1 от ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 с. пр. за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови такива с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Индивидуализацията на земите се определя от реалните им граници с решенията на О. /респ. О./, те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 511 по гр. д. № 1080/2009 г. на ВКС, II г. о. е прието, че относно изискването за прилагане на скици към решението на ПК /О./ като елемент от фактическия състав на възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, меродавна е онази редакция на закона, която е действувала към постановяване на решението, както и, че приложение следва да намерят онези правила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, които уреждат реда за възстановяване собствеността върху земеделските земи с оглед тяхното местонахождение, предназначение и начин на индивидуализиране. В разглеждания по това дело казус се касае за индивидуализация на имот, намиращ се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, която е осъществена преди постановяване на решението на ПК от 1998 г. съгласно процедура по изработване на картата на имотите в съществуващи или във възстановими стари реални граници, поради което е и прието, че възстановяването е настъпило с влизане в сила на решението на ПК, без да е необходимо прилагане на скица, заверена от ПК /О./. В същия смисъл е и другото цитирано решение № 248 по гр. д. № 470/2011 г. на ВКС, I г. о., в което е прието, че издаване на скица едновременно с решението на административния орган и заверката му от техническата служба в случаите на възстановяване собствеността върху имоти в строителните граници, съобразно редакцията на закона /в случая преди изм. с ДВ бр. 68/99 г./ не е елемент от конститутивното действие на решението на органа по реституция, а има единствено информативно значение. Представената съдебна практика е задължителна и произнасянето по релевантния материалноправен въпрос следва да е съобразено с нея. В настоящия случай решението за възстановяване на земеделските земи е от 28.03.1997 г. и в него имотите са индивидуализирани по площ, категория, номер по плана за земеразделяне и граници. Решението съдържа и забележка за издадените скици на имотите, представляващи негова неразделна част, които не са представени в производството. Вместо това в последното са представени и приети скици на имотите, издадени през 2010 г., който факт е възприет от въззивния съд като релевантен за завършване на процедурата по възстановяване на собствеността. Изводът е в нарушение на материалния закон относно конститутивното действие на решението на ПК - чл. 27 ППЗСПЗЗ, както и в противоречие с горната задължителна съдебна практика, и е обусловил и неправилността на извода по възражението за придобивна давност, релевирано от касаторите в производството за делба на възстановените имоти. Тъй като изложените от въззивния съд съображения по него касаят единствено липсата на изискуемия се срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, с оглед неправилно приетия за начален момент от 2010 г., поради което и след отмяна на въззивното решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав с оглед необходимостта от произнасяне по същество на направеното възражение за придобивна давност, въз основа анализ и преценка на събраните доказателства. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. С оглед на горните съображения и на основание чл. 293, ал. 3, във вр. с чл. 291, т. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, II г. о.