Решение № 7462 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5124/2021 г.

Решение № 7462 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5124/2021 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение № 1733/18.03.2021 г., постановено по адм. дело № 1115/2021 г. на Административен съд - София – град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 513 з - 8614/15.11.2018 г. по жалба на К. К. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречи ес материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Ответникът по касационна жалба К. Караиванов оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното съдебно решение № 1733/18.03.2021 г., постановено по адм. дело № 1115/2021 г. на АССГ е отменена заповед № 513 з - 8614/15.11.2018 г. на директора на СДВР, с която на К. Караиванов е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. Производството пред АССГ е образувано след като с влязло в сила решение № 194/07.01.2021 г., постановено по адм. дело № 10842/2020 г. петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия е отменил на основание чл. 239, т. 1 от АПК влезли в сила съдебни решения по същия спор и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. За да постанови обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение, АССГ е взел предвид, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на К. К. Наказанието е наложено за дисциплинарно нарушение, представляващо деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държаните служители, уронващо престижа на службата - а именно нарушаване на разпоредбите на т. 19, т. 20, т. 24, т. 64 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Деянието на К. според заповедта се състои се в това, че станал свидетел на деяния (извършена от инспектор Н. Колимечков стрелба с револвер марка SMITH & WESSON, калибър [номер], SPECIAL, , с фабричен номер [номер], за времето от 19, 00 часа на 05.07.2018 г. до 07, 00 часа на 06.07.2018 г. в сградата на НДК в гр. София и действия по прикриването й), които не е докладвал по надлежния ред. АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма. АССГ, за да отмени оспорената заповед, е съобразил влязло в сила съдебно решение № 4865/27.04.2020 г., постановено по адм. д. № 9915/2019 г. по описа на Върховния административен съд, от което е обосновал извод, че като не е установено времето на произвеждането на изстрели от К. не е възможно да се провери дали К. е имал възможност да го възприеме и съответно за него да възникне задължение да докладва. При тези фактически установявания решаващият съд е приел, че като не е посочена датата на изстрелите оспорената заповед не съдържа задължителен реквизит, което е ограничило и правото на защита на наказания служител. Решението е действително, допустимо и правилно. Обосновано и законосъобразно АССГ при новото разглеждане на спора след отмяна на влезли в сила съдебни решения е съобразил съдържанието на влязло в сила решение № 4865/27.04.2020 г. по адм. дело № 9915/2019 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отменено първоинстанционното решение на АССО и е отменена заповедта, с която на Н. К. е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за описаната по - горе нерегламентирана стрелба. С това решение се отменя административен акт, поради което и на основание чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК има действие по отношение на всички. Предвид изложеното констатациите в решение № 4865/27.04.2020 г. по адм. дело № 9915/2019 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, че револверът на Колимечков марка SMITH & WESSON, калибър [номер], SPECIAL, с фабричен номер [номер], не е произвеждал изстрел след последното му почистване и съответно не е установено К. да е стрелял с него за времето от 19, 00 часа на 05.07.2018 г. до 07, 00 часа на 06.07.2018 г. в сградата на НДК в гр. София. Поради изложеното описаното в оспорената пред АССГ заповед нарушение на К., че е бил свидетел на подобна стрелба от К., не могат да се квалифицират като нарушение на етичните правила и съответно давайки обяснения в този смисъл не е осъществил състав на дисциплинарно нарушение, поради което оспорената от него заповед е материално - правно незаконосъобразна. Решението на АССГ като правилно като краен резултат следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъдят претендираните от ответника по касация разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от СДВР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение