Решение № 1916 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7997/2015 г.

Решение № 1916 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7997/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на О. П. Д., Л. П. Д. и Л. Н. Д., и тримата - от град София в качеството им на наследници на О. Д. П. против Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София (Решение № 438), в частта относно определения размер на паричното обезщетение за част от следния недвижим имот, а именно: имот с идентификатор 68134.2808.60 с вид на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива с обща площ от 6,101 дка и размер на отчуждаемата част от 3,978 дка, за която е определено обезщетение в размер на 52 060.00 лв. Жалбоподателите твърдят, че определения от административния орган размер на обезщетението е занижено и не съответства на действителната пазарна стойност на отчуждената част от имота. В хода на съдебното производство с Определение от 5.10.2015 г. като процесуални правоприемници на починалия жалбоподател О. П. Д. са конституирани наследниците му М. В. Д., Л. О. Д. и В. О. Д., всички от гр. София. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на РБ, редовно призован, се представлява от юриск. Ангелов, който оспорва жалбата и твърди, че размерът на дължимото обезщетение за отчуждената част от процесния имот, определен от административния орган на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, е съобразен с изискването на закона за равностойно парично обезщетение. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" - поддържат становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Жалбата е предявена от надлежни страни - адресати на решението на МС, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 438/12.06.2015 г. на Министерския съвет са отчуждени от наследниците на О. Д. П. 3,978 дка от имот (нива) с идентификатор 68134.2808.60 с обща площ от 6,101 дка за сумата от 52060,00 лв. за отчуждаемата част. Видно от представените по делото от жалбоподателите Решение № 6/18.10.1999 г. на ОСЗГ - Нови Искър, партида на имот № 026001, открита на 7.02.2000 г. и скица на същия имот от 17.05.1999 г. на жалбоподателите в качеството им на наследници на О. Д. П. е възстановен имот с планоснимачен номер 026001 по плана за земеразделяне на с. Обеля, съставляващ нива IV категория в м. "Пасище" с площ от 6.102 дка. По делото страните не спорят, а и приетата по делото експертиза доказва, че цитирания по-горе имот по плана за земеразделяне на с. Обеля е идентичен с имот с идентификатор 68134.2808.60, част от който се отчуждава и размерът на обезщетението за която част е предмет на обжалване по настоящото дело. От представената административна преписка се установява, че административният орган е изготвил независима оценка на отчуждаваната част от имота съгласно предоставените на оценителя от Агенцията по вписванията пазарни свидетелства, при което е определен оспорвания пред ВАС размер на дължимото обезщетение за отчуждения имот, като са ползвани пазарни аналози за земеделска земя в същия район на гр. София, т.е. район "Връбница", в който попада и процесния имот от кв. Обеля. По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-оценителна експертиза с вещо лице В. Д., в която експертът е обсъдил пазарни аналози за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, в рамките на относимия период по § 1а от ДР на ЗДС - 2.04.2015 г. - 2.04.2014 г. Съгласно приетата в с. з. от 25.01.2016 г. експертиза вещото лице е представило експертно заключение в два варианта: пазарна оценка за процесния имот като земя в урбанизирана територия и оценка на отчуждаемата част от същия като земеделска земя. При приемане на заключението вещото лице, устно в съдебно заседание е заявило, че поддържа първия вариант от представеното от нея в писмен вид заключение, тъй като намира, че процесният имот попада в строителните граници на гр. София, т.е. в градския район, а съгласно Закона за устройството и застрояването на Столичната община - чл. 8 "в градския район няма обособени зони за земеделско ползване". В обясненията си, дадени в с. з. на 25.01.2016 г., вещото лице уточнява, че отчуждаваната част от процесния имот все пак се намира извън очертанията на ПУП от 2001 г. - за улична регулация, както и че липсват доказателства от момента на възстановяването му с решение на ОСЗГ през 1999 г. до днес да е променено предназначението и начина на ползване на същия имот. По искане на ответника вещото лице устно в съдебно заседание е представило и трети вариант на заключението си за оценката на отчуждаваната част от процесния имот - като за земеделска земя, но без ползването като пазарен аналог на нот. акт № 100/11.12.2014 г. / т. 8 от Приложение № 2/, при който Трети вариант е посочило размер на дължимото парично обезщетение - 37 517 лв. Настоящият съдебен състав на ВАС кредитира изцяло втория вариант и Приложение 2 от основната СОЕ, касаещ РПО за отчуждаемата част от процесния имот и не кредитира Първия вариант и Приложение 1 от основната СОЕ. Заключението по основната СОЕ по Втори вариант и Приложение 2 отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4, б. "а" и "в" от ДР на ЗДС и същото като обективно и компетентно изготвено следва да се кредитира при преценката на съда относно законосъобразността на определените в административния акт размери на дължимите обезщетения за отчуждаваната част от процесния имот. Съдът не кредитира Вариант първи и Приложение 1 от основната СОЕ, касаещ РПО за отчуждаваната част от имота. Видно от събраните по делото доказателства, имот 68134.2808.60, макар да се намира частично в границите на действащ регулационен план от 2001 г., предхождащ приемането на парцеларния план на процесния национален обект през 2014 г., е неурегулиран и има траен начин на фактическо ползване - земеделска земя. Този факт се удостоверява от самата експертиза, посочваща, че съгласно кадастралния план имотът е посочен с начин на трайно ползване - нива, като няма данни това предназначение да е променено Макар във времето да са налице регулационни предвиждания за имота - като терени за транспортна инфраструктура, терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути и смесена междуфункционална зона, то същите са останали неосъществени като краен резултат и имотът е запазил начина си на трайно предназначение земеделска земя - нива, поради което следва да бъде оценяван като такава на основание § 1а, т. 2а от ДР на ЗДС. Нещо повече - дори да се приеме, че имотът следва да се остойности като урбанизирана територия, то липсва сходство между отчуждавания имот и ползваните от вещото лице пазарни аналози. При така изложеното и на основание § 1а, т. 2а от ДР на ЗДС, съдът счита, че имот 68134.2808.60 правилно е разглеждан от административния орган като земеделска територия "нива". Не следва да бъде кредитирано заключението на основната СОЕ, обективирано в трети вариант устно в с. з. от 25.01.2016 г., изготвено при изключване нотариален акт № 100, том II, рег. № 7820, дело № 248/2014 г. на нотариус Ц. М. Този нотариален акт свидетелства за сключена на 11.12.2014 г. сделка за покупко-продажба, сключена между търговец и физически лица, имаща за предмет нива с площ от 14,148 дка, намираща се в землището на село Мрамор, район "Връбница", Столична община, към който имот има ограничения на ползването, свързани с преминаващия през него газопровод. Съдът като съобрази дадените обяснения от вещото лице, че ограниченията на ползване на практика нямат определящо значение за земеделското ползване на имота като нива, както и като съобрази, че въпреки известните на купувача ограничения, същия е заплатил най-високата цена на кв. м. за нива в изследвания по делото период 2.04.2015 г. - 2.04.2014 г., както и като констатира, че по делото не са представени доказателства, установяващи, че цената на имота зависи от неописани в нотариалния акт обстоятелства, изключващи сходност между коментирания имоти и отчуждаваните такива, стига до извода, че сделката между купувачът "Джи Пи Груп" ООД и продавачите И. В. Р. и А. Д. Р. от 11.12.2014 г. е годно пазарно свидетелство. Предвид гореизложеното жалбата следва да се уважи, като обезщетението за отчуждаваната част от недвижимия имот следва да бъде увеличено съобразно изложените дотук мотиви. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателите М. В. Д., Л. О. Д., В. О. Д. - всички като наследници на О. П. Д., Л. П. Д. и Л. Н. Д. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер общо на 510 лв. Водим от изложеното, Върховният административен съд