Решение № 10722 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13845/2017 г.

Решение № 10722 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13845/2017 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Столична община против решение № 5861 от 19.10.2017 г., постановено по адм. д. № 7698/2017 г. по описа на Административен съд – София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 209, т. 3 АПК. Желае отмяната му като неправилно и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Ответникът - П. Палавеев чрез процесуалния си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представял мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е осъдил Столична община да заплати на П. Палавеев сумата от 450. 00 лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтекли от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно НП № 145/18.08.14 г на Кмета на район "Слатина" - СО, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил исковата претенция за присъждане на лихви за период преди датата на завеждане на иска, както и е присъдил на правените пред същата инстанация разноски по делото. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. За да уважи предявения иск, съдът е приел от фактическа страна фактическа обстановка, която се възприема от настоящата касационна инстанция изцяло съобразно чл. 220 АПК като неоспорена. Съдът е приел, че на ищеца е издадено Наказателно постановление № 145/18.08.14 г. от Кмета на район "Слатина" - Столична община, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. наказателното постановление е отменено от СРС с Решение от 07.01.16 г по НАХД № 1935/15 г, което е потвърдено с Решение № 3887/08.06.16 г по КНАХД № 2515/16 г на АССГ. Пред СРС ищецът е бил представляван от адвокат, но по делото на СРС /приобщено към настоящото/ е представено единствено пълномощно, без договор за правна защита и съдействие. По делото на СРС липсват доказателства за договорен и внесен адвокатски хонорар. По делото на АССГ ищецът е бил представляван отново от същия процесуален представител адвокат, но не е приложено дори пълномощно, ползвано е пълномощното от предходната инстанция, което важи до окончателно приключване на производството пред всички инстанции. И пред АССГ не са били представени доказателства за договорен и внесен адвокатски хонорар. Едва с исковата молба ищецът представя Договор за правно обслужване от 01.04.15 г по нахд № 1935/15 г на СРС, който служи и като разписка за договорен и платен адвокатски хонорар в размер на 150 лв. Едва с исковата молба ищецът представя също и Договор за правно обслужване от 23.03.16 г по кнахд № 2515/16 г на АССГ, който служи и като разписка за договорен и платен адвокатски хонорар в размер на 300 лв. Въз основа на представените писмени доказателства към исковата молба съдът е намери исковата претенция по чл. 1, ал. 1 за основателна и доказана частично и частично е уважил същата. По отношение на отхвърлителната част на съдебното решение не е постъпила касационна жалба и решението в тази чест е влязло в сила. Правилно съдът е преценил, че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на административния орган на основание чл. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение. За да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице кумулативно няколко предпоставки, а именно: вреда /имуществена или неимуществена/; незаконосъобразен акт; действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. В конкретният случай е установено, че спрямо ответника е било издадено наказателно постановление от 18.08.14 г. на Кмета на СО – район " Слатина", с което е наложена имуществена санкция - глоба в размер на 50 лв. за административно нарушение на чл. 46, т. 6 от Наредба за организацията на движението на територията на Столична община. С решение от 07.01.16 г. по н. а. х. д. № 1935/15 г. по описа на СРС, обжалвано и потвърдено с Решение от 08.06.16 г. по адм. д. № 2515/16 г. по описа на АССГ, влязло в законна сила на 08.06.16 г., наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно. Решението на първоинстанционния съд е съобразено изцяло с ТР № 1/15.03.17 г. по т. д. № 2/16 г. на ВАС, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предвид това, разноските за адвокатско възнаграждение, направени в производството по отменените наказателни постановления са основание за присъждане на имуществени вреди по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като те представляват пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. От представените по делото доказателства е установено, че в съдебното производство за отмяна на наказателно постановление пред първата и втора инстанция, ответникът е бил защитаван от процесуален представител – адвокат. Представени са доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение по представени договори за правно обслужване, в които е вписана конкретна сума от адвокатски хонорар и изрично вписване в договора, че сумата е платена при сключване на договора. Предвид представените доказателства, че в договора за правно обслужване е вписано такова плащане, то има характера на разписка. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че ответникът е доказал претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на наказателното постановление. Настоящата инстнация споделя изводите на съда, че ищецът като носител на доказателствената тежест е доказал в рамките на делото, че реално е направил претендирания като вреди разход за адвокатски хонорар в рамките на производствата пред СРС и пред АССГ. Представените едва с исковата молба доказателства за договорен и внесен адвокатски хонорар, въпреки непредставянето им пред СРС и респ. пред АССГ, все пак доказват реалното извършване на този разход. Не е спорно, че ищецът е бил представляван пред СРС/АССГ от адвокат по силата на представеното пред СРС пълномощно. Не се оспорва от ответника, че адвокатският хонорар е бил договорен и внесен съгласно посоченото в двата представени едва в исковото производство договора за правно обслужване. След като ответникът не оспорва представените в исковото производство договори за правно обслужване, то и съдът служебно не би могъл да ги поставя под съмнение с оглед непредставянето им пред СРС/АССГ, респ. при липса на оспорването им като неистински документи не би могъл да ги изключи от доказателствения материал. С оглед на горното решението на АССГ следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд