Решение № 8026 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13672/2019 г.

Решение № 8026 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13672/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община (СО) – район "Банкя", чрез процесуалния му представител, против решение № 5624 от 01.10.2019 г., постановено по адм. д. № 5356/2019 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на Кмета на СО – район "Банкя" против заповед № 18 – 3177 от 25.03.2019 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. София, в частта, с която на основание чл. 54, ал. 4 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Банкя в частта, в която имот идентификатор № 02659.2194.866 навлиза в северозападния ъгъл на имот № 02659.2194.278 – за второстепенна улица, като се променя границата между тях. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на АССГ, че не е налице спор за собственост, тъй като посочва, че с направеното изменение част от имота на заинтересованите страни в първата инстанция попада частично в имот – общинска собственост за второстепенна улица, а съгласно чл. 56, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) за тези обекти, които са общинска собственост няма изискване за съставянето на актове за общинска собственост. Посочва, че по отношение на имота на заинтересованите страни не е налице друго нанасяне освен по заповед № 4200 от 1977 г., с която е одобрен основния план – кадастрална основа на регулационния план на гр. Банкя, а цитираната в оспорената заповед друга такава № РД – 09 – 50 – 53 от 17.01.2012 г. посочва, че въобще не касае КК на гр. Банкя, а тази на с. Лозен, като в тази връзка твърди неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената пред АССГ заповед. Претендира разноски за процесуалния си представител адв. Панайотова. Ответниците Началникът на СГКК – гр. София не изразява становище по касационната жалба. Ответниците С. Т. и Д. И., чрез процесуалния си представител адв. Колев, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК по пощата, от страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 54, ал. 4 от ЗКИР - непълнота или грешка. Приел е, че не е налице спор за материално право, съответно липсва основанието за постановяване на отказ. Приел е, че е налице разминаване между нанесения в КККР имот на заинтересованите страни пред първата инстанция С. Т. и Д. И. идентификатор № 02659.2194.866 и действителното му положение съобразно документа за собственост и имот пл. № 1762 по границите нанесени в кадастралната основа на регулационния план, одобрен със заповед № 4200 от 1977 г. Приел е, че от доказателствата е установено, че се образува малък триъгълник в северозападната част на имот с крайни цифри 866, който навлиза в имот с крайни цифри 278 с 6 кв. м. повече от навлизането по одобрената КК от 2012 г. Посочил е, че навлизането в останалата част в североизточния ъгъл на имот № 866 се коригира като се навлиза от имот 278 в имот 866, поради и което като краен резултат от процедираното изменение се увеличава площта на имот с крайни цифри 278. Приел е обаче, че е налице правен интерес от оспорване, тъй като 6 кв. м. все пак се отнемат от имот 278. Приел е обаче, че тази площ съобразно установяванията и на приетата и неоспорена СТЕ по делото, е в границите на имота на заинтересованите страни по делото съобразно документа им за собственост. Приел е и че за тази част не е проведена отчуждителна процедура, т. е. ПУП от 1977 г. не е приложен в частта относно тази част и тя не е отчуждена от собствениците на имот № 866 и съответно не им е заплатено обезщетение. Приел е, че след като тази част е собственост на заинтересованите страни и не е била отчуждена, въпреки че попада в рамките на уличната регулация, не е налице спор за собственост. Приел е, че оспореното изменение е процедирано законосъобразно по имотна граница на имот пл. № 1762 в северозападната част, като не е налице дублиране на собственост, тъй като навлизащата в имот № 278 част не е била отчуждена и регулацията не е приложена. По тези съображения е приел, че оспорената заповед в тази й част е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. От събраните по делото доказателства, включително от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин е установено, че ПИ с идентификатор 02659.2194.866 в северозападната си част към границата с имот идентификатор № 02659.2194.278 – за второстепенна улица - при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри не съответства на документите за собственост за имота. Правилен е изводът на съда, че от доказателствата по делото е установено наличието на грешка при заснемане на границите между ПИ с идентификатори 02659.2194.866 и в частност към 02659.2194.278, освен в частта предмет на спора и в частта, с която се увеличава площта на имота, отреден за второстепенна улица общинска собственост. Установено е, че границата на имот идентификатор № 02659.2194.866 съобразно документите за собственост не съответства с отразената в КК, като площта и границите му неправилно са отразени в одобрената кадастрална карта в противоречие с документите за собственост. Следователно налице е грешка, която следва да бъде отстранена по предвидения за това в закона ред, което е и било поискано. Законосъобразен е и изводът на съда, че не е налице спор за материално право. Правилно съдът е приел, че не са налице данни за конкуриращи се титули за собственост, както и факта, че спорната част от имота на заинтересованите страни пред първата инстанция по действащата регулация от 1977 г. попада в рамките на имот за улица, също не обосновава извод за наличието на такъв спор, тъй като не са проведени съответните производство, а именно от приетата СТЕ се установява, че регулацията не е приложена, не е извършено отчуждаване и заплащане на сътоветните обезщетения. Най – накрая, неоснователно е възражението за неправилност на решението досежно извода за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила предвид това, че в оспорената пред първата инстанция заповед е посочено, че действащата КК е приета със заповед № РД – 09 – 50 – 53 от 17.01.2012 г., която обаче не се отнася до Банкя е до с. Лозен. Това е така, тъй като съдът при постановяване на оспореното решение е задължен да провери законосъобразността на акта на всички основания, при което е издирил при при формиране на изводите си се е позовал на релевантната за спора КК от 2012 г. за гр. Банкя, а по отношение на жалбоподателя пред първата инстанция с постановяване на акта не се преклудира възможността да наведе всичките си възражения и пред съда. Следва да се посочи и че от факта на допуснатата техническа грешка с посочена като номер заповед за приемане на КК на с. Лозен, не е допуснато съществено нарушение, тъй като картните материали въз основа на които е издадена заповедта са за относимия към спора район гр. Банкя, а не за с. Лозен. Съответно допуснатата техническа грешка не се е отразила на съдържанието на оспорения акт до степен да промени резултата, поради и което не се касае за нарушение на административно производствените правила. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответниците по касация като основателно и доказано, представени са доказателства за сторени разноски, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,