Решение № 6598 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13591/2015 г.

Решение № 6598 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13591/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Миграция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, адрес: гр. Пловдив, ул. "Княз Богориди" № 7 срещу Решение № 1897 от 15.10.2015 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 1581/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменил Отказ № 5386-00-829 от 28.04.2015 г. на началника на сектор "Миграция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, да продължи срока на пребиваване в Република България на Х. Н. А. (Hidayatullah Nisar Ahmad), гражданин на Ислямска република Афганистан, роден на 20.09.1982 г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилен счита извода на съда, че оспореният отказ е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Безспорно по делото е установено, че лицето е декларирало неверни данни, което е основание за отказ за продължаване на срока на пребиваването му в страната - чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Сочи, че е извършена проверка на посочения адрес като собственикът на имота категорично отрекъл в него да са допуснати да живеят наематели и "не е чувала за лицето Х. Н. А.. Сочи, че лицето Д. Х. Т., което е сключило договора с Х. Н. А., също е непознато на адреса, а и от него е представена декларация, че "не дава и в бъдеще няма да дава помещения под наем на адрес: гр. Пловдив, ул. "Хаджи Димитър" № 29. В хода на съдебното производство Х. Н. А. не доказал наличието на осигурено жилище, а декларирал неверни данни. С оглед на това счита, че оспорената заповед е законосъобразна. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба - Х. Н. А., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. От доказателствата по делото по безспорен начин е установено, че лицето е декларирало неверни данни, което е самостоятелно основание за отказ от продължаване на срока на пребиваване - чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ. Извършената проверка доказала, че Х. Н. А. не живее на посочения в договора адрес, а самият договор е фиктивен.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Х. Н. А. е гражданин на Ислямска република Афганистан, роден на 20.09.1982 г., притежаващ валиден национален паспорт, виза, тип "Д", валидна до 18.09.2015 г.

2. На 07.04.2015 г. г-н А. подал до началника на сектор "Миграция" заявление за продължаване на срока за пребиваване. Към заявлението приложил всички изискуеми документи, в т. ч., договор от 07.04.2015 г. с Д. Х. Т. за наем на имот, находящ се на адрес гр. Пловдив, ул. "Хаджи Димитър" № 29, вх. "А", ет. 1, нотариално заверен.

3. На 17.04.2015 г. компетентните органи извършили проверка на адрес гр. Пловдив, ул. "Хаджи Димитър" № 29, вх. "А", ет. 1 и установили, че "Е. А. Д., собственичка на имота", "не е сключвала договор за наем с чуждия гражданин и той няма да живее на посочения със заявлението адрес". Резултатите от проверката са отразени в докладна записка, рег. № 5386р-939 от 22.04.2015 г.

4. На 17.04.2015 г. инспектор в сектор "Миграция" предложил на началника на сектора да се откаже на г-н А. продължаване на срока на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ - неверни данни за адрес.

5. На 24.04.2015 г. началникът на сектор "Миграция" поставил в технологичната карта за продължаване на срока на пребиваване на г-н А. резолюция - "отказвам издаването на разрешение за продължаване на срока съгл. Чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ".

6. На 28.04.2015 г., началникът на сектор "Миграция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, издал отказ за продължаване на срока на пребиваване на г-н А., рег. № 5386-00-829, като се позовал на чл. 16, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ и чл. 48, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи (ПУДМВР) и чл. 105, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Като фактическо основание за отказа органът посочил, че г-н А. "подписал фиктивен договор за наем и е приложил в заявлението документ с неверни данни".

7. На 26.05.2015 г. Д. Х. Т. подписал нотариално заверена декларация, че: "На следния адрес: гр. Пловдив, бул. "Хаджи Димитър" № 29 не давам и в бъдеще няма да давам помещения под наем. Всички сключени договори за наем за помещения на посочения адрес, които могат да бъдат представени, да се считан за невалидни. "

8. На 28.05.2015 г. отказ, рег. рег. № 5386-00-829 от 28.04.2015 г., бил връчен на г-н А.

9. На 30.07.2014 г., със Заповед № 5391, директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" оправомощил началниците на териториалните звена "Миграция" при Главна дирекция "Гранична полиция" "да издават и да отказват издаване на разрешения за краткосрочно и продължително пребиваване по ЗЧРБ".

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, с оглед на Заповед № 5391. Приел, че представената по делото нотариално заверена декларация на Д. Х. Т. е от 26.05.2015 г., т. е. след издаване на оспорения отказ. С оглед на това декларираното от г-н Трайков "няма как да е било известно на издателя на административния акт, а и сама по себе си тази декларация също не изяснява фактите до край". Приел, че от "обясненията на лицето Д., изложени в докладната записка, не става ясно дали същата има нещо общо с наемодателя по представения договор". Приел, че посоченото, че "тя е собственик на жилището" не е ясно на какво основание е прието и не са събрани доказателства. Съдът приел, че от правна страна не са налице пречки наемодателят да не е собственик на отдадения под наем имот, а е възможно и да е съсобственик с Д. Съдът приел, че органът не изяснил отношенията, в които се намират наемодателят и "намиращото се в проверявания имот лице", както и че "наличието на спор между тях не прави сключеният от заявителя договор за наем фиктивен". Приел, че е възможно "наемодателят виновно да не е изпълнил поетото по договора задължение да предостави за временно възмездно ползване описаното жилище, но това пак не означава, че договор за наем няма или най-малко не може да се тълкува във вреда на заявителя като наемател. " Въз основа на това съдът приел, че оспореният отказ е постановен при неизяснена фактическа обстановка, което го прави незаконосъобразен и го отменил.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Доводите, които сочи в подкрепа на твърдяните пороци са за допуснати от съда грешки при тази негова дейност по формиране на вътрешното убеждение, която не е нормирана от закона, и в частност за неотчитане на каузалните връзки между явленията и на истинската воля, изразена в сключения договор за наем.

Безспорно е, че оспореният отказ е издаден на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ. Това правно основание изисква органът да е доказал, че лицето, което е поискало продължаване на срока за пребиваване е представило документ с невярно съдържание или е декларирало неверни данни. Всяка една от визираните в разпоредбата предпоставки е достатъчна, за да се приеме, че е налице основание за отказ, т. е. изискването не е кумулативно, а алтернативно.

В мотивите на оспорения отказ органът приел, че г-н А. "приложил в заявлението документ с неверни данни". Такова правно основание разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ не съдържа. Вярно е, че отговорният инспектор предложил на органа точно правно основание - "неверни данни за адрес", но органът не възприел предложението, а формулирал правно основание, което е своеобразна комбинация от двете правни основания. Това прави оспорената заповед незаконосъобразна, защото органът не посочил точно коя от двете алтернативни възможности, регламентирани в закона, счита че е налице. Когато дадена правна норма съдържа алтернативни възможности, за да бъде издаденият на нейно основание акт законосъобразен, органът трябва точно да посочи коя от предпоставките счита, че е налице. В случая органът не спазил това изискване, направил собствено съчетание от алтернативните предпоставки, поради което оспорения отказ е незаконосъобразен.

Дори и да не се вземе предвид тази незаконосъобразност, органът, както обосновано приел и съдът, не доказал и фактическите основания, които го мотивирали да постанови оспорения отказ.

Първо, по делото няма никакви доказателства за соченото в мотивите на отказа, че г-жа Е. А. Д. е собственик на недвижимия имот, предмет на договора за наем от 07.04.2015 г. Както обосновано приел и съдът, този твърдян от органа факт не е подкрепен с никакво доказателство. От факта, че в изготвената за извършената проверка докладна записка е посочено, че г-жа Д. е собственичка на имота не следва, че този факт е доказан, а че са налице твърдения за неговото съществуване.

Второ. В мотивите на отказа органът приел, че Д. Х. Т., лицето, което сключило договора за наем, "официално няма нищо общо" с адреса, посочен като местонахождение на недвижимия имот в договора за наем. Правилно съдът приел, че договор за наем може да се сключи и от несобственик. С оглед на това дали г-н Трайков е собственик на процесния имот или не е собственик не е релевантен факт за верността на декларираните данни или за верността на съдържанието на представения договор. Дори и да се приеме, че г-н Т. не е собственик на имота, предмет на договора за наем, този факт сам по себе си не прави нито договора "фиктивен", нито декларирания адрес неверен.

Трето. По делото няма абсолютно никакви доказателства за връзката между г-жа Д. и г-н Т. Факта, че г-н Т. "официално няма нищо общо" с адреса не значи, че няма "нищо общо" с лицето, което се твърди, че е собственик.

И четвърто. Органът, в представено в първоинстанционното производство становище се позовава на представена по делото нотариално заверена декларация от 26.05.2015 г., в която г-н Т. декларира, че "не давам и в бъдеще няма да давам помещения под наем" на адрес гр. Пловдив, ул. "Хаджи Димитър" № 29. Както обосновано приел и съдът тази декларация не е била част от доказателствата по административната преписка, въз основа на които органът издал отказа си. Тя носи дата на нотариална заверка почти един месец след датата на издаване на оспорения отказ. С оглед на това органът не би могъл да я цени към датата на издаване на акта. Наред с това с декларацията г-н Т. декларира факта на непредоставяне на процесния имот под наем към дата 26.05.2015 г. и поема задължение за бъдещи действия, което по никакъв начин няма отношение към сключения на 07.04.2015 г. договор.

Видно от изложеното съдът правилно приел, че оспореният отказ е материално незаконосъобразен. Доводите на касатора са неоснователни, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение.

Страните не се поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд