Решение № 8823 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 362/2019 г.

Решение № 8823 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 362/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Р. Пелтеков и А. Пелтекова, подадена чрез пълномощник адвокат Пешева, против Решение № 2609/10.12.2018 г., постановено по административно дело № 1390/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С оспореното решение е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 292/19.03.2018 г. на Кмета на Община Родопи, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Постройка на допълващото застрояване", находящ се в УПИ I – 420, кв. 31 по регулационния план на с. Първенец, община Родопи. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния за кон и на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Твърди се, че постройката била изградена преди 1984 г., както и, че била допустима съгласна правилата и нормативите, разписани в ЗТСУ към момента на изграждането й. Касационната жалба се поддържа от адвокат Пешева, която моли да бъде уважена по съображенията, съдържащи се в нея, както и се присъдят сторените от доверителите й разноски. Ответната страна – Кмет на Община Родопи, чрез адвокат З. Недева, посредством писмен отговор и писмена защита, представени по делото оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е заповед, издадена от Кмета на Община Родопи, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, на Р. Пелтеков и А. Пелтекова е наредено на да премахнат находящ строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Не е спорно по делото, че процесната постройка е такава на допълващото застрояване и, че същата е изградена без строителни книжа. Основният спор по делото е бил свързан с момента на изграждане на постройката във вида, съществуващ понастоящем, което обстоятелство е от съществено значение за установяване на нейната търпимост. За да отговори на този въпрос, съдът е изследвал внимателно и задълбочено всички събрани по делото доказателства, след което е достигнал до извода, че строежът е изграден след влизане в сила на ЗУТ, тоест след 31.03.2001 г., което изключва приложението на разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ, както и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Въпреки така установеното обстоятелство, в съдебното решение се съдържат мотиви и относно съответствието на строежа с правилата и нормативите, действали преди 1984 г. и по сега действащия ЗУТ. С оглед разположението на постройката, а именно на регулационната линия със съседен имот, без да покрива калканни стени на заварени сгради в този имот или плътни огради, верен е изводът за това, че същата не може да се квалифицира като търпима, тъй като не съответства както на правилото в този смисъл, разписано в чл. 121, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г., така и със съответното му по чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните в този смисъл, проведени са три открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,