Решение № 2823 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 256/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Местни данъци и такси при Община Сливен, подадена чрез процесуалния представител гл. експерт Очкова с юридическа правоспособност, срещу Решение 2151 от 25.11.2024 г., постановено по адм. дело 383/2024 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК АУ000140-1/23.01.2023 г., издаден от главен експерт в Дирекция Местни данъци и такси при Община Сливен, в частта, с която са установени публични задължения за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 1 226 лева главница и лихви за лек автомобил марка Форд , модел Орион с рег. [номер] и лек автомобил марка БМВ , модел 520 И с рег. [номер], потвърден с Решение НОМ 46/22.03.2023 г. на Директора на Дирекция Местни данъци и такси при Община Сливен. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като от изложеното се извеждат касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че лекият автомобил марка Форд , модел Орион не е могъл да бъде използван след 2004 г. Досежно лек автомобил марка БМВ , модел 520 И счита, че превозното средство е регистрирано за движение, съответно е годен данъчен обект, като не е било обявено за издирване. Подробни аргументи са изложени в касационната жалба, по които се претендира отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба С. И. С., оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Благоев в съдебно заседание. Настоява за потвърждаване на съдебния акт с присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Сливен е била законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК /АУЗД/ АУ000140-1/23.01.2023 г., издаден от главен експерт в Дирекция Местни данъци и такси при Община Сливен, в частта, с която са установени публични задължения за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 1 226 лева главница и лихви за лек автомобил марка Форд , модел Орион с рег. [номер] и лек автомобил марка БМВ , модел 520 И с рег. [номер], потвърден с Решение НОМ 46/22.03.2023 г. на Директора на Дирекция Местни данъци и такси при Община Сливен, след връщане на делото за ново разглеждане с Решение 9103 от 23.07.2024 г. по адм. дело 3860/2024 г. по описа на ВАС. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка. След като е коментирал събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, и разпита на свидетеля И. А. М., които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно и становищата на страните, първостепенният съд е пристъпил към изграждане на своите изводи за материалната незаконосъобразност на акта. Анализирайки установеното в преписка 1143/2013 г. на РП Сливен, както и свидетелските показания на И. М., съдът е приел за безспорно установено по делото, че лекият автомобил марка Форд , модел Орион не е могъл да бъде използван след 2004 г., което водело до извод за недължимост на данък за превозното средство за процесния автомобил. Относно лек автомобил марка БМВ , модел 520 И , Административен съд Сливен е стигнал до извод, че от приобщената преписка 36063/2021 г. по описа на СРП се установява по несъмнен начин, че превозното средство е изчезнало и не съществува от 2009 г., което отново налагало извод за недължимост на местния данък. На основание гореизложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд Сливен като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. По доводите за допуснати процесуални нарушения в дейността на съда. Всъщност от изложеното в касационната жалба се налага изводът, че всички оплаквания, насочени към дейността на първостепенния съд, касаят преценката му на събрания доказателствен материал и изведените въз основа на нея изводи от фактическа и правна страна, които обаче са в обхвата на касационния контрол за обосноваността на съдебния акт и ще бъдат разгледани по-долу, ведно с обсъждане на материалната му законосъобразност. Следва да се посочи, че касационната инстанция при проверка на така изведеното касационно основание констатира, че съдебният акт отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, респ. чл. 235, ал. 2 от ГПК, за мотивираност, а и на тези на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК за постановяването му въз основа на възприетите от съда факти и обстоятелства, произтичащи от събраните при съдебното дирене писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени в аспекта и на становищата на страните, като съдът е сторил собствени фактически и правни установявания. Несъгласието с така сторените решаващи изводи от състава на съда, не се субсумира в тук коментираното касационно основание. По обосноваността на съдебния акт и неговата материална законосъобразност, които следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция констатира следното. В по-общ план следва да се посочи, че при действието на чл. 52, т. 1 и чл. 53 ЗМДТ обект на облагане с данък върху превозните средства са превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на Република България, а задължени за данъка са собствениците на превозните средства. Прекратяването на регистрацията е правопрекратяващ юридически факт за задължението за данъка от месеца, следващ този на прекратяване на регистрацията за движение - чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. В процесните данъчни периоди в обхвата на АУЗД С. е собственик на превозните средства и за него е възникнало задължението за местния данък. По отношение установените задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка Форд , модел Орион с рег. [номер]: Съгласно чл. 58, ал. 4, изр. 1 ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Изключение от това правило е регламентирано с приета и в сила от 01.01.2018 г. разпоредбата на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ, съгласно която Алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 . Противно на мотивите на първостепенния съд, по делото липсват безспорни доказателства, които да установят, че лекият автомобил марка Форд , модел Орион е погинал през 2004 г. Регламентацията на прекратяване на регистрацията на превозните средства, обуславяща отпадане на данъчното задължение, е дадена в Наредба I-45. Предвидени са два способа за прекратяване на регистрацията с писмено заявление от собственика и служебно чл. 18, т. 1 и т. 2 от Наредбата. Не се спори, че към процесните периоди С. не е упражнил правото си по чл. 18а вр. чл. 18, т. 1 от Наредбата. Задълженото лице се домогва да докаже, че вещта е погинала през 2004 г. поради разкомплектоване. В случая лицето не е представило документи, че превозното средство е прието за разкомплектоване съгласно изискването на чл. 18, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Те не могат да бъдат изцяло заместени от показанията на свидетеля, които в случая са неконкретни и противоречиви. По делото е била представена справка от ОД МВР Сливен за прекратяване на регистрацията на автомобила едва на 28.06.2024 г. (след процесните данъчни периоди). С оглед на доказателствата по делото С. е собственик на автомобила към процесните данъчни периоди и за това дължи данък за него. По отношение установените задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка БМВ , модел 520 И с рег. [номер]: Липсват безспорни доказателства процесният автомобил да е погинал към 2009 г. Настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи също така, че противозаконното отнемане на моторно превозно средство не е предвидено от законодателя като основание за освобождаване от данък върху моторните превозни средства. Разпоредбата на чл. 18а, ал. 3 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. предвижда, че регистрацията на обявено за издирване превозно средство се прекратява въз основа на писмено заявление от собственика след обявяване за издирване и отразяване на информацията в Автоматизираната информационна система Издирвателна дейност - Национална Шенгенска информационна система (АИС ИД - НШИС). Видно от представените по делото доказателства, автомобилът не е бил обявен за издирване. Доказателства за подаването на писмено заявление за прекратяване на регистрацията на процесното превозно средство не се представят. Противозаконното отнемане на автомобила на лицето не го лишава от собственост и не представлява фактическо основание за освобождаването му от заплащане на процесния данък. След като не са ангажирани доказателства нито в административното производство, нито в съдебното производство пред първоинстанционния съд, че процесният автомобил е с прекратена регистрация, то С. е собственик на автомобила и за това дължи и данък за него. С оглед на гореизложеното решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата на лицето срещу акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК в процесната му част. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този изход на спора разноски за всички инстанции се дължат на Община Сливен - за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 690,40 лева и за заплатена държавна такса в размер на 9,81 лева, или общо дължимите разноски, които С. И. С. следва да заплати на Община Сливен са 1 700,21 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение