Решение № 10622 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3320/2011 г.

Решение № 10622 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3320/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) срещу решение № 49 от 05.01.2011 г. по адм. дело № 7710/2010 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което отменена негова заповед № 258/19.10.2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" на Бойчо Ангелов Тошков - ръководител "Инспекторат" в ДАБ. Твърди се в жалбата, че съдебното решение е неправилно при наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Според пълномощника на касатора за служителя Тошков липсва правен интерес от оспорване на процесната заповед, тъй като служебното му правоотношение с агенцията е прекратено в хода на първоинстанционното производство, а наказанието е заличено с изтичане на една година от налагането му. По същество не се споделят изводите на АССГ, че административният акт е немотивиран, което основно е обосновало и отмяната му. Ответникът Бойчо Ангелов Тошков поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение оспореното решение да се остави в сила. Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Правилно съдът е счел, че жалбата е допустима при наличие на правен интерес, след като издадената заповед засяга права и законни интереси на адресата й. Доводът, че с изтичането на определен срок наложеното наказание се заличава, не препятства възможността за обжалване на акта и извършване на съдебен контрол за неговата законосъобразност, като ирелевантно е обстоятелството, че при постановяване на съдебното решение този срок е изтекъл и правоотношението между страните е прекратено. По същество решението е правилно и законосъобразно, постановено е при изяснена фактическа обстановка, чието преповтаряне е безпредметно, тъй като същата не се оспорва. Спазен е приложимия материален и процесуален закон. Държавният служител е наказан за действия и бездействия, приети за виновно извършени и представляващи дисциплинарни нарушения на задължения в кръга на служебните му правомощия и на етичните правила, които деяния са осъществени във връзка с участието му в комисия по разпоредена от председателя на ДАБ проверка, свързана с възлагане на СМР в РПЦ с. Баня, община Нова Загора. В хронологичен порядък съдът подробно е анализиран всяко от вменените нарушения. Изложил е обстойни мотиви за начина на формулирането им в заповедта и за относимите факти и обстоятелства. С оглед съдържанието на заповедта и доказателствата по дисциплинарната преписка, настоящата инстанция счита за съответен на материалния закон изводът на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт подлежи на отмяна, тъй като е издаден в нарушение на изискванията за форма. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не включва посочените в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл реквизити. Правното основание за издаването на заповедта е нормата на чл. 89, ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5 от ЗДСл. Не е спазено императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл, като заповедта не съдържа описание на извършените от служителя нарушения с дата, място и обстоятелства, при които са допуснати, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Конкретните деяния, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, не са подробно описани в процесната заповед, както правилно е приел съдът. Налице е общо декларативно изявление на дисциплинарнонаказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. При липсата на мотиви в административния акт и в документите, послужили като основание за издаването му, очертаващи конкретно поведение на служителя, за което да се прецени дали съставлява неизпълнение на служебните задължения, правилно съдът приема, че представените по делото доказателства не могат да обосноват извод за допуснати от служителя нарушения на служебните задължения. Непосочването на конкретната материалноправна разпоредба, обуславяща ангажирането на дисциплинарна отговорност на държавния служител, както и неизлагането на конкретни мотиви относно това в какво се изразява дисциплинарното нарушение и при какви обстоятелства е извършено, представлява самостоятелно правно основание по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК във връзка с чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна, в какъвто смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски, поради което ДАБ следва да се осъди да му заплати сумата 300 лева, представляваща разход за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение