Решение № 12587 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14969/2011 г.

Решение № 12587 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14969/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Директорът на ДОУИ - София е подал касационна жалба против решение № 4381/11.10.2011 г. по адм. д. № 9339/2010 г. на АССГ в частта, с която е отменен РА № 290900394/28.05.2010 г. на ТД на НАП-Големи данъкоплатци и осигурители в частта за определен данък по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер 205 156,63 лв. с лихви върху суми, предоставени за преструктуриране на персонала като неправилно. Обжалва и неприсъждането на разноски в полза на ДОУИ-София съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА в частта за определен данък по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. с лихви да бъде отхвърлена, като моли да му бъдат присъдени разноски. Оспорва жалбата на другата страна. Втора касационна жалба е подадена от "ЕВН България Електроразпределение"АД. Моли решението да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА в частта за определени допълнителни задължения по ЗКПО (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и по ЗКПО - за 2007 г. общо 3 942 285,48 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА в тази част да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор моли решението в обжалваната от другата страна част да бъде оставено в сила като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационната жалба само в частта за разноските и за неоснователност в останалата й част, както и на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 290900394/28.05.2010 г. на ТД на НАП-Големи данъкоплатци и осигурители в частта за установени допълнителни задължения по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. 205 156,63 лв. с лихви и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част. В РА е прието, че изплатените на работници и служители суми за наем на квартири и транспорт във връзка с преструктуриране на предприятието и преместване на служители в други населени места в размер 89 227,86 лв. за 2006 г. не представляват социални разходи и неправилно са обложени с окончателен данък при източника по чл. 36, ал. 1 ЗКПО (отм.), а е следвало върху тях да се начисли данък върху дохода на физическите лица по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.), тъй като не са изплащани на всички работници и служители на предприятието, включени са в допълнително споразумение с работника и представляват трудово възнаграждение. Обосновано съдът е приел, че е спазен редът по § 1, т. 14 ЗКПО за определяне на сумите за наем и транспорт от ръководството на предприятието, и че изплатените суми не представляват трудово възнаграждение. Обосновано съдът е приел, че е спазено изискването на § 1, т. 14 ЗКПО сумите за наем и транспорт да се изплащат на всички работници, на които е определена месторабота в друго населено място. Неоснователен е доводът на първия касатор, че за да се определят разходите като социални по § 1, т. 14 ЗКПО следва придобивките да са предоставени на всички работници и служители от предприятието. Предоставянето на сумите на работници, които не са засегнати от преструктурирането на предприятието не би имало социални функции по смисъла на § 1, т. 14 ЗКПО, а би представлявало дарение. Законосъобразен е изводът на съда, че по чл. 19, ал. 2, т. 8 ЗОДФЛ (отм.) изплатените суми за наеми и транспорт на работници и служители с преместена месторабота в други населени места представляват социални разходи за сметка на работодателя, обложени са по реда на ЗКПО (отм.) и не подлежат на облагане като доход на работниците и служителите. Решението е правилно в частта, с която е отменен РА в частта за определен данък по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) в размер 205 156,63 лв. с 37 323,82 лв. и следва да бъде оставено в сила. В РА е увеличен финансовия резултат за 2005 г. с 4 629 975,65 лв. и за 2006 г. - с 9 458 884,32 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО(отм.), а за 2007 г. е преобразуван финансовия резултат на дружеството с 13 402 278,08 лв на основание чл. 78 ЗКПО и са определени за довнасяне за 2005 г. корпоративен данък 1 124 575 лв. с 630 539,80 лв. лихви, за 2006 г. - 1 477 482,43 лв. корпоративен данък с 633 766,46 лв. лихви, а за 2007 г. корпоративен данък 1 340 227,81 лв. с 380 870,75 лв. лихви. Финансовият резултата за трите периода е увеличен с посочените суми, за които в РА е прието, че представляват отложени приходи за присъединяване, получени през всеки от периодите. Съдът е обсъдил подробно констатациите в РА и обосновано е приел, че договорите за присъединяване на потребители са изпълнени с изграждане на съоръженията за присъединяване, за които е договорена такса за присъединяване в размер на разходите по изграждане на съоръженията. Съдът правилно е приел, че е следвало на основание МСС 18 - Приходи т. 20 приходите от услугата по присъединяване на потребители да се осчетоводят в годината на получаването им. Страните не спорят, че дружеството е разсрочило осчетоводяването на приходите като в посочените по-горе размери за всяка от годините е отложил осчетоводяването на приходите от присъединяване на потребители към електропреносната мрежа. По МСС 18 - Приходи т. 19 приходите и разходите, свързани с една и съща сделка се признават едновременно. Вещото лице Янкова в съдебно заседание на 14.06.20011 г. е дала заключение, че всички разходи по присъединяването на потребители са разсрочени за срока на експлоатационна годност на съоръженията и затова са разсрочени и приходите за същия срок. Дава заключение също, че разходите за изграждане на съоръженията не са отчетени като текущи, а са разсрочени. Дружеството е възприело тази счетоводна политика от 2005 г., която е оповестена и допустима по МСС според вещото лице. Неоснователно е възражението на дружеството, че след като в РА, съставени на останалите електроразпределителни дружества не са направени корекции като процесните, РА е незаконосъобразен. Ревизионните актове се издават в данъчно производство по установяване данъчните и осигурителни задължения на ревизираното лице и не са относими към ревизионните производства на други лице, неучаствали в процеса по издаване на ревизионния акт. Неоснователно е искането да се прилага експертното мнение на одитора. В съдебната фаза на данъчния процес на основание § 2 ДОПК, чл. 144 АПК за изясняване на въпроси, за които са необходими специални знания се назначават вещи лица по чл. 195 и сл. ГПК, както правилно е постъпил съда. По чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) финансовият резултат се увеличава с положителната разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период съгласно реда, определен в съответните нормативни актове. Видно от приложените два типа договори за присъединяване, в тях е договорено присъединяване на потребители към електропреносната мрежа срещу заплащане на такса за присъединяване. В единия тип договори потребителят заплаща такса за присъединяване, а съоръженията се изграждат от дружеството. Във втория тип договори потребителят изгражда съоръженията за присъединяване и е извършено прихващане на дължимата от потребителя такса за присъединяване и разходите на потребителя за изграждане на съоръженията, които следва да се понесат от дружеството. И в двата случая разходите за изграждане на съоръженията са за сметка на дружеството. В РА изрично е прието, че разходите за присъединяване са равни на таксата за присъединяване, но в нарушение на цитирания чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) е увеличен финансовия резултат за 2005 г. и 2006 г. с отложените приходи от присъединяване на потребители, а не с положителната разлика между приходи и разходи по присъединяването, както изисква текстът. След като в РА на стр. 32 и 33 е посочено, че разходите за изграждане на съоръженията по присъединяването покриват таксата за присъединяване положителна разлика между приходи и разходи по присъединяването липсва и в нарушение на чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2005 г. и 2006 г. с посочените по-горе суми на отложената част от приходите за съответните периоди и са определени корпоративен данък с лихви за довнасяне. За 2007 г. е преобразуван финансовия резултат с отложените приходи за присъединяване, получени през годината на основание чл. 78 ЗКПО, според който при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Нормата изисква да се коригира финансовия резултат едновременно с неотчетените приходи и разходи, което в РА за 2007 г. не е направено. Отчетени са само отложените приходи от присъединяване на потребители, но не са отчетени разходите за присъединяване на потребители, които са в същия размер и в нарушение на чл. 78 ЗКПО е определен корпоративен данък с лихви за довнасяне за периода. Решението като неправилно в частта с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени за довнасяне корпоративен данък за 2005 г. 1 124 575 лв. с 630 539,80 лв. лихви, корпоративен данък за 2006 г. 1 477 482,43 лв. с 633 766,46 лв. лихви и корпоративен данък за 2007 г. 1 340 227,81 лв с 380 870,75 лв. лихви следва да бъде отменено и в тази част вместо него следва да се постанови отмяна на РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които поради промяната в резултата следва да бъдат преизчислени. Дружеството има право на разноски по делото за двете инстанции в размер 15 774 лв, в които не е включен начисленият ДДС върху адвокатското възнаграждение на основание § 2а от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането на първия касатор за присъждане на разноски е неоснователно предвид изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,