Решение № 8316 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5424/2014 г.

Решение № 8316 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5424/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от директора на териториално поделение на Националния осигурителен институт /НОИ/ срещу решение № 28 от 24.03.2014 г. на административен съд Добрич по адм. дело № 870/2013 г. С него се отменя решение № 27 от 31.10.2013 г. на директора на ТП на НОИ Добрич с което е отхвърлена жалбата на Руско Русев Христов срещу разпореждане № 5208048049/27.08.2013 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ Добрич и върнато делото като преписка на органа за постановяване на ново решение съгласно указанията в мотивите. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Руско Русев Христов чрез процесуален представител адвокат Димитричка Тодорова взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: По делото е установено, че със заявление вх. № 4070/20.03.2013 г. Руско Русев Христов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО като с документите е представил и удостоверение № 11 - 04 - 169/20.06.2013 г. издадено от кмета на с. Ведрина, съгласно което Христов е изпълнил пълната норма задължителна преподавателска дейност като дружинен ръководител в ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" в с. Ведрина през периода от 01.09.1978 г. до 01.09.1981 г. В административното производство е установено, че удостоверението е било издадено въз основа на трудовата книжка не и въз основа на разплащателните ведомости, материални книги и списъци. Това удостоверение е било анулирано по време на проверката като е издадено ново и при преценката на доказателствата по повод заявлението длъжностното лице е отказало да зачете стажа от 01.09.1987 г. - 01.09.1981 г. поради което е формиран отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО. Установено е, че през процесния период Христов е заемал длъжността "дружинен ръководител" като е спорен въпросът дали е изпълнявал пълната норма за задължителна преподавателска работа за да му бъде отпусната пенсия при условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО. От заключение на експертиза съдът е установил, че продължителността на работния ден не е бил отразен във ведомостите за заплати като отразен само броят на работните дни. Също така, че във ведомостите не отразено името на жалбоподателя като дружинен ръководител и не съществува разлика между нормативно регламентираните заплати на учителите в основното училище с пълен норматив часове с тази на "дружинен ръководител" каквато е записана в трудовата книжка. От гласни доказателства е установено, че Христов е изпълнявал различни задачи във връзка с културно масовата работа и възпитанието на учениците, присъствал е на педагогически съвет и е замествал учители при отсъствието им. При липса на легална дефиниция на "пълна норма на задължителна преподавателска работа" съдът е приел, че съдържанието следва да се извлече от характера на изпълняваната дейност. При съобразяване на нормативната уредба към процесния период е прието, че Христов е получавал заплата за пълно работно време, което отговаря на работното време на редовен учител покриващ нормата си за преподавателски часове. При тези фактически и правни съображения изводите на административния орган са приети за несъобразени с материалния закон налагащо отмяна на акта като незаконосъобразен и връщане на преписката за решаване на въпроса по същество съгласно мотивите на решението и указанията в тях. Решението е правилно. По делото е спорен положеният труд в периодите 01.09.1978 г. - 01.09.1981 г. през които Руско Русев Христов е работил като дружинен ръководител в ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" в с. Ведрина. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, до 31.12.2009 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 от същия кодекс, а съгласно ал. 3 на същия параграф, на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 - 3, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,2 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след навършване на възрастта по ал. 1. Според чл. 41, ал. 2 ППЗП (отм.), приложим към момента на полагане на процесния трудов стаж, учителски трудов стаж е трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Дейността на дружинен ръководител се е изпълнявала от лица с педагогическо образование. Тя предполага упражняване на учителска професия и работа по възпитание на деца от I до VIII клас в различни учебни заведения (ОУ и СОУ). Но за да бъде приравнен положеният труд към учителския за придобиване на пенсия по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, е необходимо да е налице и условието да е изпълнен нормативът за задължителна преподавателска работа. Неоснователно е касационното оплакване за необоснованост на обжалваното решение по отношение преценката на това изискване. Съдът е тълкувал приложимата материалноправна норма съобразно събраните по делото доказателства и безспорни данни, че положеният труд от жалбоподателя отговаря на това на учител с пълен норматив. Допуснатата по делото експертиза установява, че Христов е изпълнявал длъжността при пълен норматив часове за учител, което се установява и от гласните доказателства събрани по делото. При тези данни правилно съдът е приел, че следва единствено възможният и логичен извод, че жалбоподателят е изпълнявал пълната норма на задължителна преподавателска работа. Правилно в обжалваното решение е прието, че извършваната от Христов дейност е била свързана с възпитание на деца при пълен работен ден и учителско възнаграждение в пълен размер. При тези данни следва положеният труд в спорния период да бъде приравнен към учителския стаж с последиците за пенсиониране по § 5, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на КСО. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на Руско Русев Христов следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, своевременно поискани и доказани в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,