Решение № 1442 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7103/2014 г.

Решение № 1442 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7103/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е касационно по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Началника на областна служба "Изпълнение на наказанията" - Сливен против решение № 11/04.04.2014 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. № 300/2013 г., с което е отменена негова заповед № Л-351/28.11.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца на главен полицай - Кремена Тодорова Михайлова. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което заповедта за налагане на дисциплинарното наказание бъде потвърдена. Ответната страна, в писмено депозирано становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед, с която на Кремена Михайлова е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца е издадена от компетентен административен орган - началник на областна служба "Изпълнение на наказанията", при спазване на установената форма; в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, въз основа на всички събрани по делото доказателства. Не се констатират допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е приложен материалния закон. Решението е обосновано. Съдът е достигнал до правилни правни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 4 ЗМВР и в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на производствените правила. Михайлова е санкционирана за виновно неизпълнение на служебни задължения - нарушаване на изискването за задължително носене на униформено облекло при изпълнение на служебните задължения. Обоснован и мотивиран, чрез анализ на доказателствения материал по делото е изводът на съда, че административно-наказващият орган не е изяснил дали са налице обективни пречки Михайлова да не носи униформено облекло. Правилно съдът сочи, че освен задължителното носене на униформено облекло от съответната категория полицейски служители, налице е и задължение самото униформено облекло да бъде "безупречно поддържано и носено във вид, изключващ възможността да предизвика неодобрение, критика или присмех". На тази плоскост, правилно съдът заключава, че наказващият орган не е изяснил относими към спора факти - за несъответствие между заявени от страна на Михайлова размери на униформено облекло и реално предоставеното й такова. Обоснован е и изводът на Административния съд, че при налагане на наказанието е нарушена и разпоредбата на чл. 229, ал. 2 ЗМВР - доколкото липсват констатации на наказващия орган по отношение на това какви вредоносни последици са настъпили от поведението на Михайлова и в каква степен те са се отразили на дейността на съответното звено на областната служба, както и какво е цялостното поведение на лицето по повод изпълнение на служебните задължения. Релевантна е и преценката на решаващия съд, че заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат, в размер на 400 лева, не се явява прекомерно с оглед естеството на спора и правилно е присъдено в цялост. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,