Решение № 3410 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8462/2019 г.

Решение № 3410 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8462/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" П. при ЦУ на НАП, чрез ст. юриск. Р. Енева, против Решение № 1202/06.06.2019 г., постановено по адм. д. № 374/2019 г. по описа на Административен съд П.. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен изводът на съда, че нарушението не е доказано. По подробно изложени съображения иска отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Симидов - тур" ЕООД, в депозиран в срок писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед за налагане на ПАМ №ФК-31-0381374/16.01.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – П. при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на "Симидов - тур" ЕООД е наложена принудителна административна мярка – "запечатване на обект" – къща за гости "Панорама", находящ се в с. Г., кв. М., стопанисван от "Симидов - тур" ЕООД, гр. П., ЕИК ********* и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни поради с констатирано нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че във връзка с подаден от физическо лице сигнал за данъчно нарушение е извършена оперативна проверка на 14.01.2019 г. в обект къща за гости "Панорама", намиращ се в с. Г., кв. М., при която е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е допуснал нарушение на същата, като не е регистрирал и отчел всяка извършена продажба на стоки в търговския обект чрез издаване на касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. При проверката е изведен съкратен отчет на фискалната памет за месец ноември 2018 г., от който проверяващият екип установил, че няма регистрирани продажби за същия месец, включително и за извършена покупка, заплатена в брой от клиент, с направена предварителна резервация. Съдът е обсъдил представените от приходната администрация доказателства – сигнал от физическо лице за ползвани в проверения обект услуги и неиздаване на касов бон за осъщественото плащане в брой, разпечатка от интернет платформа booking. сom, както и изведения отчет от фискалната памет и е обосновал извод, че от събраните доказателства не се установява по категоричен начин извършването на твърдяното административно нарушение. Приел е, че не може да се установи връзката между лицето, подало сигнала и това, направило резервацията в интернет платформата, поради заличаване името на лицето в сигнала и липсата на такова в приложената форма за резервация. Посочил е, че дори лицето да е установено, то по делото няма доказателства, че същото реално е посетило процесната къща за гости и е ползвало предлаганата услуга, при липса на доказателства за извършена покупка. При така установеното съдът е приел, че соченото от органа нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е хипотетично, поради което наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Настоящата инстанция споделя напълно изложените от съда мотиви. От данните по делото е установено, че оспорения административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС във връзка с констатирано нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ. Предпоставка за налагането на ПАМ е наличието на административно нарушение, изразяващо се в случая в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон) за извършена продажба на хотелски услуги, в търговски обект къща за гости "Панорама", които се твърди, че са платени в брой от лицето, подало сигнала. Тежестта за доказване на това нарушение лежи върху издателя на акта, а именно върху касатора. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая-електронен касов апарат с фискална памет. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. За осъществяване на състава на административното нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е необходимо установяването на причината за възникване на задължението за издаване на фискален бон, а именно осъществена продажба на стока или услуга в търговския обект. Съдът правилно е приел, че по този съществен правно релевантен факт липсват доказателства. Според настоящия състав, наличието на резервация в платформата на booking. com не доказва извършването на продажба на описаната хотелска услуга, както и извършването на плащане в брой в обекта, както се твърди в подадения сигнал. От една страна липсват доказателства, че лицето, подало сигнала е същото, което е направило резервацията. Същевременно, представената разпечатка от интернет система показва единствено евентуално наличие на резервация за процесния обект, в случай, че не е била отменена впоследствие, но от нея не може да се направи извод, че лицето действително е посетило обекта и ползвало услугите. Още по-малко, че е извършено плащане по начин, предполагащ издаване на касов бон. За всички тези обстоятелства приходният орган, върху когото е доказателствената тежест по смисъла на чл. 170, ал. 1 АПК, е следвало да събере доказателства. Позоваването само на получен сигнал и резервационна форма, води до извода, направен и от първоинстанционния съд, за хипотетичност на твърдяното нарушение. Същевременно, доводите на проверяващите за капацитета на обекта, високата посещаемост на населеното място и ниските обороти в обекта не са подкрепени с данни, позволяващи сравнение с оборотите в други търговски обекти и също не доказват нарушение на реда за отчитане на продажби. Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1., т. 1 ЗДДС се налага с преустановителна и превантивна цел, а именно да се преустанови извършването на конкретно административно нарушение и да се предотврати последващото му извършване. Събраните от административния орган доказателства в случая не обосновават съществуването на административно нарушение, следователно и необходимост от налагане на ПАМ. Единственото доказателство на което се позовава издателят на заповедта, е разпечатката от резервационната система на booking. com, която обаче не доказва извършена продажба на услуга и направено плащане по нея в периода 01. 11-04.11.2018 г. В подкрепа на възприетото от приходните органи не са събрани каквито и да било други годни доказателства. Подаденият сигнал и дадените в него обяснения, приети като писмено доказателство не следва бъдат ценени като такива, тъй като в тях се установяват възприети факти и обстоятелства, чието удостоверяване може и е следвало да бъде събрано по реда на гласните доказателства - чрез разпит на заявителя. Настоящият състав счита, че по делото липсват събрани достатъчно и годни доказателства, сочещи, че по резервацията услугата е ползвана, има плащане и същото е извършено в брой, в която хипотеза съществува и задължение за продавача да издаде фискален бон. Поради изложеното, не може да се направи извод за извършено административно нарушение, обуславящо налагането на принудителната административна мярка. Същата е незаконосъобразна, както правилно е приел административният съд. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход от спора, на касатора разноски не се дължат. Ответникът не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,