Решение № 612 от 7.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1958/2013 г.

Решение № 612 от 7.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1958/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна присъда, постановена по внохд № 340/2013 г. на Софийски градски съд, е подадена жалба с допълнение от подсъдимия Е. Г. Т., с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание подсъдимия и защитника му не са взели участие, редовно призовани. Представителят на Върховната касационна прокуратура, намира жалбата на подсъдимия неоснователна и моли да се остави в сила присъдата на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните, и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 10.07.2013 г., постановена по внохд № 340/2013 г. на Софийски градски съд е отменена оправдателна присъда по нохд № 756/2011 г. на Софийския районен съд и вместо това, подсъдимият Е. Г. Т. е признат за виновен в това, че на неустановена дата, в началото на м. януари 2010 г. в [населено място] отнел чужда движима вещ - мобилен телефон на стойност 747,11 лева, от владението на А. М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като заварен на мястото на престъплението от М. употребил сила, за да запази владението върху откраднатата вещ, поради което и на основание чл. 198, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение и относно стойността на инкриминираната вещ, за разликата до 753,90 лева. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Т.. Доводите са за нарушения на закона и съществени процесуални нарушения, които според защитата са в неуважени доказателствени искания по прилагане на прокурорска преписка № 18284/2012 г., където е имало изявление на св. М., в полза на подсъдимия и тези изявления били обективирани в протокол, който по смисъла на чл. 131 НПК бил годно доказателствено средство. В грубо нарушение на процесуалните правила Софийският градски съд, бил допуснал в качеството на защитник на подсъдимия Т. - адвокат М., която пред органите на досъдебното производство представлявала пострадалата св. М.. Неверни били изводите на Софийски градски съд /в мотивите на страница 4/, и не било съобразено споразумението между подсъдимия и пострадалата от 5.02.2010 г., неправилно били игнорирани показанията на св. Н. В., а и СГС не бил посочил мотив за извършване на деянието, какъвто не сочела и пострадалата. Законосъобразна и правилна била присъдата на първоинстанционния съд, който правилно приел, че не следва да се дава вяра на показанията на св. М. дадени на досъдебното производство пред съдия, и че на инкриминираната дата и място тя доброволно му дала собствения си мобилен телефон, поради което нямало извършено престъпление. Доводите са неоснователни и не намират опора в данните по делото. Адвокат М. е участвала в досъдебно производство /прокурорска проверка/, водено срещу пострадалата по повод нейни показания, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд /неверни и дадени под заплаха/, по настояване на подсъдимия. Липсват данни същия адвокат /М./ да е бил повереник на пострадалата, в настоящето производство /вж. жалбата до РП-гр. София, с вх. № 16164/14.05.2013 г./, както и да е имала поведение във вреда на подсъдимия. По същият въпрос виж и показанията на св. М. в разпита й на 29.05.2013 г. на лист 42 от въззивното съдебно следствие, където е установена причината за "участието на адв. М." в прокурорската проверка. По фактите, след проведено съдебно следствие, при което обяснение е дал подсъдимия, разпитана е пострадалата и още две свидетелки, доведени от защитата /едната от които е майка на подсъдимия/, въззивният съд е приел за установено, че: Между св. М. и подсъдимия Т. съществувала връзка, която в началото на м. януари 2010 г., била приключила. Подсъдимият се надявал отношенията им да се възстановят, а М. искала да бъде изтрит интимен клип, за който узнал бащата на детето й - св. К., с когото тя живеела по същото време. На неустановена дата в началото на м. януари 2010 г. двамата /подсъдимия и пострадалата/ се срещнали в [населено място] пред къщата, в която подсъдимия живеел, където пострадалата паркирала автомобила си. Тя седяла на шофьорското място, подсъдимия извън колата - прав до автомобила от страната на шофьора. В един момент, той се пресегнал през нея и от предната дясна седалка на автомобила от дамската й чанта, която била отворена, взел мобилния й телефон "С. Е. С-90" на стойност 747,11 лева, след което тръгнал към дома си. М. излязла от колата и се опитала да му попречи да задържи телефона, но Т. вдигнал високо ръката си, в която го държал, ядосал се и я ударил два пъти по лицето, и я изблъскал. По-късно извадил сим-картата на телефона и я хвърлил към М., която я взела и си тръгнала. На караулката на [населено място] спряла и разказала на служителите на МВР, какво се е случило. Впоследствие разказала и на св. К., а няколко дни по-късно депозирала жалба в полицията за случилото се. На 14.01.2010 г. подсъдимият заложил отнетия телефон в заложна къща "О." в [населено място], [улица], откъдето същия бил предаден доброволно на РУП-VI - от св. Т.. Изводите по фактите са направени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно в основата са показанията на св. М., дадени в рамките на съдебното следствие пред въззивния съд. Съобразено е обстоятелства, че М. е променила съобщеното, в рамките на повторно проведен разпит пред първата инстанция, но при депозираните впоследствие показания пред въззивния съдебен състав, е обяснила причините за това, акцентирайки на упражнено спрямо нея въздействие и желание за окончателно приключване на отношенията между нея и подсъдимия. Факта за съществуването на клип с подобно интимно съдържание, не се оспорва и от подсъдимия, а и се установява и от приложеното по делото споразумение от 5.02.2010 г. за унищожаването му. Дължимото внимание е отделено и на гласните доказателствени средства, извън цитираните по-горе показания, като съдът е посочил на кой от свидетелите и за кои обстоятелства, следва да се даде вяра и защо. Взети са предвид и приложените по делото писмени доказателства. Сериозно внимание е обърнато и на показанията на св. Т. - служител в заложната къща. Обсъдени са и обясненията на подсъдимия, посочено е и кои от събраните по делото доказателства оборват тезата на подсъдимия, особено в частта му, в която твърди, че св. М. "сама му е предоставила инкриминираната вещ". При правилно и безспорно установените факти и закона е приложен правилно. На неустановена дата в началото на м. януари 2010 г. в [населено място], подсъдимият е отнел чужда движима вещ - мобилен телефон на стойност 747,11 лева от владението на А. М. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като заварен на мястото на престъплението е употребил сила спрямо нея, за да запази владението върху откраднатата вещ - престъпление по чл. 198, ал. 3 НК. Законосъобразен е и извода, че Т. е извършил виновно престъплението при пряк умисъл. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Т. за извършения грабеж, единственото отегчаващо обстоятелство, съобразено от съда е последното му осъждане, касаещо престъпление от същия вид. Отчетени са многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като най-съществено, от които несъмнено е емоционалното състояние на подсъдимия, породено от прекъснатата връзка с пострадалата, не особено високата степен на употребената от него сила за запазване владението върху отнетата вещ и това, че от тази сила не е причинено някакво нараняване, а само емоционално разстройство. Наказанието е определено значително под предвидения в закона минимум при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение