Решение № 7008 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2014 г.

Решение № 7008 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Георги Владимиров Котларски от гр. София чрез адв. Мая Георгиева срещу Решение № 4029 от 17.06.2014 г., постановено по адм. д. № 701/2014 г. по описа от Административен съд София - град, II-ро отделение, 24-ти състав. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалвания пред АССГ административен акт като незаконосъобразен. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Георги Котларски, не се явява. Представлява се от адв. Георгиева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени устно от нея и основани на доводите в жалбата. Ответникът, заместник изпълнителният директор на ДФЗ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С атакуваното съдебно решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Георги Котларски срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. изх. № 02-220-6500/4061 от 01.10.2013 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че административният акт е издаден от материално компетентен орган, доколкото разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, приет с Постановление на Министерски съвет № 151/16.07.2012 г. /ДВ бр. 55 от 20.07.2012 г., в сила от датата на публикуване в ДВ / предвижда възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира предоставените му по закон правомощия с нарочна заповед на своите заместници. По делото е представена заповед за делегация от 21.02.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно която зам. изпълнителния директор Свилен Костов е оправомощен да издава актове от вида на обжалвания, както и Протокол № 16 от заседание на УС на ДФЗ от 31.03.2011 г., от който е видно, че Свилен Костов е избран за зам. изпълнителен директор на ДФЗ. На база горните доказателства АССГ е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен при условията на делегация административен орган. АССГ е заключил, че актът е издаден при съобразяване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че установеното по делото неуведомяване на земеделския производител за отпочването на административното производство по издаване на акта по чл. 26, ал. 1 от АПК не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като то не е нарушило правото му на защита на жалбоподателя и недопускането му не би довело до постановяване на акт с различно съдържание. Според АССГ обжалваният акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 е постановен съобразно приложимите материалноправни правни норми - влязлото в сила на 01.03.2011 г. изменение на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211" Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райно" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР за периода 2007-2013 г. / Наредбата/, съгласно което кандидатите следва да подават заявление за всяка година след първото компенсаторно плащане, действа занапред и се отнася и за висящите правоотношения, поради което жалбоподателят е дължал подаване на заявление за 2012г и не е изпълнил това свое задължение. Поради това и на основание чл. 14, ал. 1 от Наредбата издаденият акт за прекратяване на многогодишен ангажимент е съобразен с изискванията на материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Видно от събраните по делото доказателства, обжалваният акт е постановен от зам. изпълнителния директор на ДФЗ при условията на делегация по силата на Заповед № 03-РД/606 от 21.02.2013 г. Настоящият съдебен състав съобрази, че съгласно чл. 20а ЗПЗП / в редакцията му към датата на издаване на оспорения административен акт/ изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява. С оглед законовите му задължения да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че изпълнителният директор е единствено компетентен да издава индивидуални административни актове по всички въпроси, свързани с разглеждането на заявленията за подпомагане, проверката на условията и извършването на плащания. Законът за подпомагане на земеделски производители, в релевантната към момента на издаване на спорния АПМА редакция, не урежда възможност за делегиране на възложените на изпълнителния директор правомощия по издаване на акта по чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., поради което той не е разполагал с възможност да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Делегация не е възможна и въз основа на решение на управителния съвет, доколкото делегирането на правомощия се допуска само ако е предвидено със закон, каквато законова разпоредба към този момент липсва. В този смисъл е и Решение № 1636 от 16.02.2015 г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д. № 5602/2014 г., III отд. С оглед гореизложеното решението на АССГ като неправилно следва да бъде отменено, а настоящият състав на ВАС, трето отделение следва да постанови друго по съществото на спора, с което да обяви нищожността на обжалвания административен акт като постановен от некомпетентен орган и да върне преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,