Решение № 1414 от 8.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Попов от Пазарджик против решение 536/27.06.2022г. постановено по адм.д. 737/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С решението е отменена заповед 18-10027/21.10.2020 г. на началника на СГКК Пазарджик, с която одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри /КК и КР/ на град Велинград. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Моли присъждане на разноски. Ответникът Е. Попов в писмен отговор, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Ответникът началник на СГКК Пазарджик не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. В. Попов , чрез пълномощник е поискал от началника на СГКК Пазарджик изменение на КК и КР изразяващо се в премахването на самостоятелен обект с идентификатор 10450.502.509.2.3 от сграда 10450.502.509.2 и промяна на етажността на сградата от три на два етажа, която сграда е разположена в ПИ 10450.502.509 по КККР на Велинград. Със Заповед 18-10027/21.10.2020 г. на Началника на СГКК Пазарджик, е заличен самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.509.2.3. Административният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения в проведената административна процедура, приел е също че етажът предмет на оспорената заповед, отговаря на изискванията за жилище и че същото е търпим строеж, поради което е стигнал до извода, че не е налице непълнота и грешка в кадастралната карта, които да изискват промяна й и е отменил заповедта. Решението е правилно. Настоящият състав напълно споделя изложените съображения относно констатираните процесуални нарушения в проведената административна процедура, допуснати от органа, автор на заповедта. При правилно тълкуване на разпоредбите на чл. 72, ал. 3 от Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба 7/ в относимата й редакция към момента на издаване на заповедта и на чл. 110 от същата наредба, както и при съобразяване със заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, административният съд правилно е приел, че обекта с идентификатор 10450.502.509.2.3 отговаря на всички изисквания да бъде възприет като самостоятелно жилище. Следва да бъдат споделени и мотивите относно търпимостта на обекта, предмет на обжалваната заповед, съобразно нормата на § 16, ал.1 от ДР на ЗУТ, с оглед годината на изграждането му /1984-87г./ и с оглед констатациите на вещото, подкрепени от събраните доказателства, че същия отговаря на правилата и нормативите към момента на изграждането му и към настоящия момент. В подкрепа на този извод е и приложеното по делото Удостоверение за търпимост 538/11.06.2021г. издадено от кмета на община Велинград, съгласувано от главния архитект на същата община. Според удостоверението триетажната сграда с идентификатор 10450.502.509.2 е търпим строеж в нейната цялост, включая и процесния трети етаж. Необходимо е да се отбележи, че дори да не беше търпим, самостоятелния обект, следва да бъде отразен в кадастралната карта. Кадастъра е отражение на действителното състояние на недвижимите имоти. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР кадастърът е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България. От своя страна чл. 23, т. 3 от ЗКИР всеки самостоятелен обект в сграда е предмет на кадастъра. Върховния административен съд неведнъж е застъпвал становището, че законността на сградата /в случая на самостоятелния обект/, не представлява изискване, съответния недвижим имот да бъде отразен в КК. Сградите са обекти на кадастъра по смисъла на чл. 23 ЗКИР и се отразяват в КК със застроената им площ, така както са построени в действителност, независимо законността им. Независимо дали сграда или самостоятелен обект е законна или не, след като съществува сградата/обектът следва да бъдат заснети и отразени в кадастралната карта. В този смисъл решение 12590 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. 7531/2021 г., II о. решение 3252 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. 1152/2015 г., II о. и др. Изложената налага извода, че самостоятелният обект с идентификатор 10450.502.509.2.3 правилно е бил отразен в КККР на Велинград. Не е установено наличието на непълноти и грешки в кадастралните карта и регистър по отношение на този обект, поради което заповедта на началника на СГКК-Пазарджик, с която същият е заличен, правилно е отменена. Неоснователни са доводите на касатора свързани с решение 260058 от 15.03.2021 г. на РС - Велинград по гр. д. 805/2020 г., с което е отхвърлен искът за делба на трети /тавански/ жилищен етаж от сграда с идентификатор 10450.502.509.2.3. Единствения довод за да бъде отхвърлен искът за този етаж е, че след като е заличен със заповед 18-10027/21.10.2020 г. на началника на СГКК Пазарджик от КККР на Велинград, то същият не представлява самостоятелен обект и не следва да бъде предмет на делба /стр.5 от решението/. Доколко законосъобразно е позоваването от страна на Районен съд Велинград, на административен акт /заповед 18-10027/21.10.2020 г./, който не е влязъл в сила, настоящата инстанция не следва да коментира. Но наличието на посоченото решение, не води до извод, различен от посочения по-горе. Атакуваното решение на Административен съд Пазарджик, като валидно, допустимо и правилно не следва да бъде касирано. Въпреки този изход на спора, претенцията на ответника за заплащане на разноски следва да бъде отхвърлена поради липса на доказателства за сторени такива пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,