Решение № 6578 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2478/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на БИО СТЕМ ТРЕЙД ЕООД с ЕИК: 131231725, чрез адвокат В. Л. Петрова против Решение 28047/20.12.2024 г., постановено по адм. дело 4703/2024 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се мотиви за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, като спорът бъде решен по същество и да се отмени обжалвания административен акт. Претендират се направените съдебни разноски пред касационната инстанция. Ответникът Дирекция Инспекция по труда София оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решение то на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С Решение 28047/20.12.2024 г. постановено по адм. дело 4703/2024 г., АССГ е отхвърлил жалбата на БИО СТЕМ ТРЕЙД ЕООД, с която са оспорени дадените в т. 7 и т. 8 от Протокол за извършена проверка ПР2411607/24.04.2024 г. предписания, а именно: работодателят да начисли във ведомост за заплати разликата до пълния размер на дължимото и уговореното трудово възнаграждение на Д. Р. Д. за положения от нея труд през м. февруари 2024 г. (за дните 28.02.2024 г. и 29.02.2024 г.) и през м. март 2024 ( 01.03.2024 г.), съгласно чл. 128, т. 1 КТ в срок до 09.05.2024 г. и дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този правен резултат от фактическа страна съдът е приел за установено следното: Във връзка с жалба заведена в Информационната система на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, на дружество БИО СТЕМ ТРЕЙД ЕООД е извършена проверка за установяване спазването на трудовото законодателство. Видно от трудов договор 19/30.09.2021 г. сключен между Д. Д. и БИО СТЕМ ТРЕЙД ЕООД, същата е назначена на длъжността специалист продажби в областта на медицината С Допълнително споразумение от 01.03.2022 г. към трудовия договор е променена длъжностната й характеристика, като понастоящем следва да изпълнява длъжността специалист продажби в областта на медицината. Възникналите трудови правоотношения са доказани освен с посочения трудов договор и споразумение, и с доказателства за изплатени трудови възнаграждения от октомври 2021 г. до февруари 2024 г. Представена е Заповед 1/27.02.2024 г. на представляващия дружеството работодател, с която Д. Д. е командирована в гр. Плевен за периода от 28.02.2024 г. до 28.03.2024 г. В заповедта са определени дневни пари в размер на 40 лева на ден, като нощувките са осигурени от дружеството работодател. Допълнително като доказателства са представени писмени обяснения от 01.03.2024 г. на Д. Д., писмо от 05.03.2024 г., адресирано до Д. Д., както и молби за ползване на отпуск и писмени отчети за отработените дни 28.02.2024 г., 29.02.2024 г. и 01.03.2024 г. Въз основа на всички представени документи, административният орган е установил, че работодателят не е начислил на Д. Д. в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената от нея работа през месец февруари ( за 28.02 и 29.02.2024 ) и през месец март (01.03.2024 г.), което е нарушение на чл. 128, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка 2411607 от 24.04.2024 г., като на дружеството са дадени задължителни предписания както следва: по т. 7 работодателят БИО СТЕМ ТРЕЙД ЕООД да начисли върху ведомост за заплати разликата до пълния размер на дължимото и уговорено трудово възнаграждение на Д. Д. за положения от нея труд през м. февруари 2024 г. (за 28.02.2024 г. и 29.02.2024 г.) на основание чл. 128, ал. 1 КТ; по т. 8 работодателят БИО СТЕМ ТРЕЙД ЕООД да начисли върху ведомост за заплати, разликата до пълния размер на дължимото и уговорено трудово възнаграждение на Д. Д. за положения от нея труд през март 2024 г. (за 01.03.2024 г.) съгласно чл. 128, ал. 1 КТ. В хода на съдебното производство са събрани допълнителни писмени доказателства, както и са разпитани свидетелите С. З. Н. и Ж. Д. С.. Доказателствата по делото са били преценени от административния съд поотделно и в тяхната съвкупност, като въз основа на своите фактически изводи, съдът е установил доказаните правнорелевантни факти по делото. Съдът при извършения контрол по чл. 168 АПК за законосъобразност на административния акт и на посочените в чл. 146 АПК основания, е достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Спазена е установената от закона форма - оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът законосъобразно е приел, че отсъствието на работника Д. Д. от мястото на командировката в периода 28.02.2024 г. 01.03.2024 г. не следва да се квалифицира като самоотлъчка, тъй като то не е резултат от виновно неизпълнение на трудовите задължения от негова страна, а се дължи на неправомерно поведение на работодателя. В мотивите си съдът е отчел, че понятието самоотлъчка не е легално определено в Кодекса на труда, но в практиката се използва за случаи, когато служителят не се е явил на работа без уважителна причина. От представените доказателства се установява, че в посочените дни работникът е бил на работа в седалището на работодателя и е изпълнявал трудовите си задължения в рамките на договореното работно време. Следователно няма правна възможност отсъствието му от мястото на командировка да се счита за самоотлъчка и не е допустимо въз основа на това обстоятелство, да се извършват удръжки от трудовото му възнаграждение. В случая обаче от представените доказателства е установено, че работникът е изпълнявал задълженията си по трудовия договор в установеното работно време и на уговореното място т.е. не е бил в отпуск или в неразрешено отсъствие, а на работа. Следователно липсва както фактическа, така и правна основа за третирането на тези дни като самоотлъчка и за извършените на това основание удръжки от трудовото възнаграждение. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон. Съдът правилно е анализирал разпоредбите, свързани с командироването чл. 121 КТ и Наредбата за командировките в страната / в сила от 01.01.1987 г., приета с ПМС 72 от 30.12.1986 г., само Наредбата/. Командировката представлява едностранна промяна на мястото на работа от страна на работодателя, която обаче следва да бъде формализирана чрез заповед, съдържаща всички изискуеми реквизити съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата В случая издадената заповед не отговаря на тези изисквания тя не съдържа конкретна информация за мястото на настаняване на командирования служител, не са посочени начинът на пътуване и конкретните разходи (дневни, пътни, квартирни пари), на които има право служителят. Въпреки че в заповедта е посочено, че нощувките ще бъдат поети от работодателя, конкретният хотел е бил уточнен едва с електронно писмо на 05.03.2024 г., тоест след датите, за които се твърди самоотлъчка. Това е в противоречие с чл. 27 от Наредбата, който допуска неизплащане на квартирни пари само ако е осигурена безплатна нощувка, но това условие следва да бъде ясно, конкретно и предварително указано в самата заповед. При тези обстоятелства съдът правилно е приел, че заповедта за командировка е незаконосъобразна, тъй като не създава необходимите условия за нормално изпълнение на трудовите задължения от страна на работника. В съответствие с чл. 126, ал. 1, т. 7 КТ работникът е длъжен да изпълнява само законни нареждания на работодателя, а съгласно чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ дисциплинарна отговорност може да се търси само при неизпълнение на законно разпореждане. Следователно, отказът на работника да изпълни незаконосъобразна заповед за командировка не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Не е нарушен материалния закон от административния съд при постановяване на оспореното съдебно решение. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, са неоснователни. Съдът е събрал всички относими към делото доказателства, анализирал е същите и е установил правнорелевантните факти. Правилен и обоснован е извода на съда за законосъобразност на задължителните предписания в т. 7 и т. 8 и с оглед на това правилно е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. По изложените съображения, първоинстанционният акт се явява правилен и не страда от наведените касационни основания за отмяна, предвид което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на правния спор на ответника се следват поисканите разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение