Решение № 11522 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Д. И. З., на длъжност "Главен счетоводител" на "Летище София" ЕАД и определена за орган, който да издава актове за установяване на публични държавни вземания за летищни такси за използване на летище София със Заповед З - 13/14.05.2025 г. на Изпълнителния директор на "Летище София" ЕАД с ЕИК 121023551, гр. София 1540, Аерогара София, 1, против Решение 27667/18.08.2025 г. на Административен съд София - Град, III отделение, 78 състав, постановено по адм. д. 10345/24 г. по описа на този съд. Със съдебното решение е отменен по жалба на "България Еър" АД, притежаващо ЕИК 000633828, със седалище и адрес в гр. София, [адрес], Акт за установяване на публични държавни вземания за летищни такси за използване на "Летище София", потвърден с Решение 3 - 21/04.10.2024 г. на изпълнителния директор на "Летище София" ЕАД. В полза на "България Еър" АД са присъдени разноски в размер на 1350 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според касатора решението е постановено при липса на пълноценно, всестранно и подкрепено от фактическа страна, позоваване на събраните по делото доказателства. Съдът не обсъдил всички доказателства и възражения, включително за давността. В КЖ се сочи, че претендираната на по-късен етап лихва в размер на 365 790,76 лева не е установена по основание, размер и за какъв период се търси. Независимо от извършеното прихващане на сумата в размер на 620 240 лева, същата не била относима към настоящото производство, защото АУПДВ 33/12.09.2024 г. е за установяване на публични държавни вземания за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., както и че сумата в размер на 365 790 лева съставлява лихва върху главницата, предмет на извършеното прихващане не е платена от жалбоподателя, съответно не е предмет на исканото прихващане по реда на чл.171, ал.2 ДОПК. Касаторът релевира довод, че в различните производства се обжалват АУПДВ за различни периоди и за непогасени задължения. Сумата, претендирана за възстановяване е за плащане в периода от 20.12.2013 г. до 10.10.2014 година по фактури за летищни такси за 2008 година, които са в обхвата на отменения АУПДВ 11/09.12.2013 година. Според касатора, естеството на правоотношенията между лицензиранят авиоционен превозвач "България Еър" АД и летищният оператор "Летище София" ЕАД относно ползване на "Летище София", води до задължения за заплащане на летищни такси /главница и лихви/, публични задължения по смисъла на чл.120 от Закона за гражданското въздухоплаване. Разпоредбата на чл.171, ал.2 ДОПК е с материалноправен характер, без обратно действие, но е приложима новата редакция на чл.171, ал.2 ДОПК / ДВ., бр.105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г./, поради което в случая е трябвало във връзка с прилагането на абсолютната давност, да е изпълнено и новото изискване - да не е спряно изпълнението по искане на длъжника. Касаторът се аргументира, че спрямо претендираната за възстановяване и прихващане сума в размер на 5 020 878,87 лева от "България Еър" АД, е изтекъл абсолютният давностен срок по чл.171, ал.2 ДОПК, към момента на издаване на АУПДВ 33/12.09.2024 година. Формулирано е твърдение, че не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностен срок, включително отписаните по реда на чл.173. За погасено по давност вземане е неприложимо принудително изпълнение, включително доводи за прихващане или възстановяване, освен ако страната не приеме да изпълни доброволно. Поради това първоинстанционният съд не трябвало да разглежда правоотношения, които са извън предмета на оспорения административен акт, респективно не следва да оказва влияние върху неговата законосъобразност. Касаторът моли за отмяна на решението и отхвърляне жалбата срещу АУПДВ, ведно с присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ - "България Еър" АД, притежаващо ЕИК 000633828 я е оспорил с доводи, конкретизирани в писмен отговор на изпълнителния директор Б. М.. Сочи в отговора си, че вземането в размер на 620 240 лева е лихвоносно, съобразно разпоредбите на чл.128 - 131 ДОПК. Отмяната на АУПДВ 11/09.12.2013 г., издаден от Финансовия директор на "Летище София" ЕАД означава, че "България Еър" АД е платило без основание сумата в размер на 5 020 878,87 лева - главница и лихви по акта, която платилият я може да поиска за възстановяване или прихващане от негови задължения към "Летище София" ЕАД. В отговора се сочи, че независимо от прихващането с Акт 37/21.03.2025 г., издаден след образуване на съдебното производство, разчетите между страните продължават да са незаконосъобразно установени. Вземането на "България Еър" АД, предмет на цитираното прихващане е лихвоносно и затова е поискано прихващане на дължимата лихва. Твърди се, че и към момента на подаване на отговора, "Летище София" ЕАД не е извършило прихващане на сумата в размер на 5 020 878,87 лева. Освен това административният орган не е съобразил обстоятелството, че установените задължения за лихви, касаят различни периоди, вследствие на което главниците - задължения за летищни такси за 2019 г. в размер на 1 619 767,88 лева, са погасени изцяло и касаят периодични плащания, а не годишни задължения. За периода преди 05.08.2023 г. до влизането в сила на чл.171, ал.3 ДОПК, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност, т.е. тези вземания към 05.09.2024 г., когато е започнато производството, са погасени по давност. Процесуалният представител на "България Еър" АД се позовава на съдебна практика, моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение е присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВКП дава подробно заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, прецени КЖ като процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното от фактическа и правна страна: "България Еър" АД - гр. София е летищен оператор, задължен във връзка с реализирани полети с въздухоплавателни средства, да плати летищни такси за използване на "Летище София" през периода от 16.06. до 31.12.2019 година. Нормативната уредба за заплащане на летищните такси се съдържа в чл.120, ал.1 ЗГВ вр. с чл.3, ал.1, чл.5, ал.3, т.4 и чл.7, ал.1 от Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в РБ. Размерът й е определен съгласно Решение 3 - 664/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на "Летище София" ЕАД, издадено на основание чл.122к, ал.1 ЗГВ. Таксите са уредени и в Наредбата, цитирана по - горе, съгласно изменение, публикувано в ДВ, бр.46/2019 г., в сила от 01.01.2019 г. по Приложение 1г към чл.1, ал.2 от Наредбата, на основание чл.122, ал.2 ЗГВ. През процесния период "Летище София" ЕАД фактурира и събира летищните такси, в качеството си на летищен оператор на летище с годишен трафик над 5 000 000 превозени пътници, на летищен оператор на летище с най - голям брой пътнически превози на територията на РБ, на основание чл.120, ал.5,т.4 ЗГВ и в качеството му на летищна администрация по реда, в случаите и срока от Наредбата във вр. с чл.48а, ал.3, т.6 ЗГВ и Заповед РД - 08 - 301/31.03.1999 година на министъра на транспорта. "Летище София" ЕАД е сключило Договор за условията и реда за ползване на гражданско летище за обществено ползване София по чл.43д ЗГВ, в чийто чл.7.1 е уредено правото на оператора да събира таксите. Във връзка с това е направена проверка, касаеща периода от 16.06. до 31.12.2019 г., приключила със съставянето на Протокол 33/05.09.2024 г., връчен на дружеството заедно с уведомление за започване на административно производство за установяване на публични държавни вземания от летищни такси. Констатирано е, че "България Еър" АД дължи за използването на "Летище София" през проверявания период следните летищни такси: Такса Пътници, Такса Паркиране, Такса Ползване на пътнически ръкав, Такса Сигурност, Такса Шум, на основание чл.3, ал.1, чл.5 от Наредбата, по издадените фактури, общата стойност по които е в размер на 2 863 544,43 лева. От неизплатени главници са сумите в размер на 1 243 776,45 лева и лихви - 1 619 767,88 лева. Цитираните парични средства са предявени на превозвача с Протокол за проверка 33/05.09.2024 година, като впоследствие е издаден оспореният АУПДВ. "България Еър" АД е депозирало писмено възражение срещу акта, преценено като неоснователно. По делото е изслушано заключение по ССчЕ, кредитирано от административния съд, като обективно, компетентно и обосновано. Първооинстанционният съд е разгледал АУПДВ, като издаден от компетентен орган, излагайки подробни съображения в подкрепа на своите изводи. Според съда обаче, при издаване на административния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, и нарушения на материалния закон. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Същото съдържа подробни, обосновани и убедителни мотиви, споделими от касационната съдебна инстанция, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. С Решение 3537/28.05.2018 г. по адм. д. 10780/2017 г. АССГ е отменил Отказа на ГД "ГВА, обективиран в писмо 40 - 01 - 538/13.09.2017 г., признавайки за недължима като неразходоориентирана сумата в размер на 620 240 лева - част от летищните такси общо в размер на 21 419 000 лева, фактурирани на "България Еър" АД. С Решение 3045/28.02.2019 г., постановено по адм. д. 8944/2018 г., състав на ВАС, Седмо отделение, е обезсилил Решение 3537/25.08.2018 г. по адм. д. 10780/2017 г. на АССГ относно "Летище София" ЕАД, прекратявайки производството в тази част. Тричленният състав на ВАС, Седмо отделение е оставил без разглеждане КЖ на главния директор на ГД "ГВА" против Решение 3537/28.05.2018 г. по адм. д. 10780/2017 г. на АССГ и е прекратил касационното производство в тази му част. Решението в частта, имаща характера на определение е обжалвано пред петчленен състав на ВАС, който със свое Определение 9848/26.06.2019 г. по адм д. 6147/2019 г., Втора колегия, го е оставил в сила. Съгласно разпоредбата на чл.201 АПК определението е задължително за разрешеният с него въпрос, за административния орган и за лицата, участвали в процеса на обжалването. Този мотив е относим към приетата за недължима сума в размер на 620 240 лева, част от фактурирани на "България Еър" АД летищни такси, т.к. в тази част решението не е било обезсилено, влязло е в законна сила и относно цитираната част е приложима разпоредбата на чл.177, ал.1, изр. второ АПК. Именно във връзка с това е поискано с възражение вх. 200 - 1247/23.12.2021 г. да бъде направено прихващане с лихвата в размер на 365 790,76 лева върху недължимата сума от 620 240 лева от надфактурираните от "Летище София" ЕАД суми, за летищни такси за 2016 година. Неоснователни са оплакванията на касатора за сумата в размер на 5 020 878,87 лева, недължимо платени летищни такси, включваща: Главница в размер на 4 935 737,72 лева и лихви - 85 141,15 лева. Пред АССГ е бил на производство спор по Отказ за прихващане 24/18.07.2019 г., издаден от Финансовия Директор на "Летище София" ЕАД, с който на "България Еър" АД е отказано възстановяване и прихващане на суми в общ размер на 5 020 878,87 лева, от които 4 935 737,72 лева главници по 22 броя фактури, издадени от "Летище София" ЕАД за 2008 и за 2009 години и 85 141,15 лева - лихва. Тези суми са платени от "България Ер" АД след датата на издаване на АУПДВ 11/09.12.2013 г., но цитираният акт впоследствие изцяло е отменен с влязло в сила Решение 8038/29.05.2019 г. по адм. д. 13403 по описа за 2018 г. на ВАС. С Решение 7333/16.12.2020 г. по адм. д. 9250/2019 г. АССГ е отменил Отказа за прихващане, в която част първоинстанционното решение е оставено в сила с Решение 6627/02.06.2021 година на ВАС, Осмо отделение по адм. д. 3208/2021 година. В мотивите си, (напълно споделими и от настоящият съдебен състав), съставът на ВАС, Осмо отделение, е посочил, че прихващането е допустимо до образуване на производство за принудително изпълнение на публично вземане. Тричленният състав на ВАС, Осмо отделение изрично се е мотивирал, че порокът на АУПДВ, обусловил отмяната му, е именно невъзможността да се установи съществуването на конкретни вземания за летищни такси, вследствие немотивираността на АУПДВ. Акт за установяване на публични държавни вземания 11/09.12.2013 г. е отменен на това основание, а не поради изтекла абсолютна погасителна давност, по който начин е отречено самото съществуване на публичните вземания за летищни такси, предмет на АУПДВ. Това е така, защото е било невъзможно да се установи съществуването на предпоставките за определянето им в размера по акта, а не възможността за принудителното им събиране, поради тяхното погасяване по давност. Установяването на задължения за летищни такси в общ размер без яснота за кой период какви такси се дължат, препятства и обсъждането на възражението за изтекла абсолютна погасителна давност. Съобразявайки гореизложеното тричленният състав на ВАС, Осмо отделение е квалифицирал като неоснователни, в мотивите на Решение 6627/02.06.2021 г. по адм. д. 3208/2021 г., доводите на летищният оператор, че доброволно платените суми за летищни такси за периодите, обхванати от отменения АУПДВ не подлежали на връщане. Обосновано в процесното първоинстанционно решение е прието, че няма пречка задълженията по Решение 6627/02.06.2021 година на ВАС, Осмо отделение по адм. д. 3208/2021 година да бъдат прихванати с новоустановени задължения на "България Еър" АД, при положение, че не е доказано по безспорен начин, да е било направено реално прихващане за претендираните от дружеството суми. В заключението си по ССчЕ вещото лице В. С. е констатирало, че за сумата в размер на 5 020 878,87 лева, не е установено съществуването на счетоводни записи/доказателства нито за нейното възстановяване, нито пък за прихващането й. Заключението е прието без възражение от процесуалният представител на органа, определен да издава АУПДВ, заключението е обсъдено в хипотезата на чл.202 ГПК и следва да бъде кредитирано по отношение на отговора, даден от експерта. Във връзка с прихващането чрез Акт 37/21.03.2025 г., издаден след образуване на съдебното производство, процесуалният представител на "България Еър" АД е заявил писмено, че е налична неразчетеност на задълженията между страните, впредвид лихвоносността на прихванатото с акта вземане. Ревизираното лице е направило изрично възражение и, че установените с оспореният АУПДВ задължения, съставляващи лихви в размер на 1 619 767,88 лева за забавено плащане за летищни такси за ползване на "Летище София", касателно периода 16.06. до 31.12.2019 г, са погасени вследствие на изтекла погасителна давност. В процесният административен акт е посочено на стр.28, т.4, че давностният петгодишен срок изтича на 01.01.2025 година. Приходният орган обаче, не е съобрази обстоятелството, че задълженията за лихви са за различни периоди, като съответните им главници, съставляващи задължения за летищни такси за 2019 г., обхващат периодични плащания и са погасени изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.111, б."в" ЗЗД, приложима в процесния казус, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и за други периодични плащания. Нормата на чл.171, ал.3 ДОПК, предвиждаща че лихвите за публични вземания се погасяват по давност с изтичане на сроковете за главното вземане по ал.1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата, е в сила от 05.08.2023 година. Оттук следва изводът, че задълженията за лихви по просрочени фактури за летищни такси, издадени за периода от 16.06. до 31.12.2019 г. със срок за плащане 30 дни от датата на издаване на съответната фактура, са погасени по давност към датата на започване на административното производство - 05.09.2024 г., т.к. давността е изтекла на 01.01.2023 година. В същият смисъл е приетото в Решение 1413/17.02.2025 г. на ВАС, Осмо отделение, постановено по адм. д. 10866 по описа за 2024 година на този съд. Разноски: "България Еър" АД не е представило списък с конкретизирани разноски, поради което касационната съдебна инстанция не присъжда разноски на тази страна. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение