Решение № 5417 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13017/2016 г.

Решение № 5417 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13017/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 237 и чл. 239, т. 1 от АПК. Д. С. моли да бъде отменено определение № 5377/03.10.2016 г. по адм. д. № 7979/2016 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против решение № 815/19.05.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба вх. № 17-00-302/04.05.2016 г. на С. против искане изх. № 17-00-302/10.03.2016 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП - С. по чл. 37, ал. 2 от ДОПК за представяне на документи. Поддържа, че са налице нови писмени доказателства, които не са били известни на молителя - резолюции от 6.04.2016 г. и от 27.04.2016 г. за извършване на проверка на молителя до 5.05.2016 г. и 3.06.2016 г. съответно. Моли определението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по молбата за отмяна - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С. поддържа, че представените доказателства не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и молбата следва да се остави без уважение. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил жалбата на С. против решение № 815/19.05.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба вх. № 17-00-302/04.05.2016 г. на С. против искане изх. № 17-00-302/10.03.2016 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП - С. по чл. 37, ал. 2 от ДОПК за представяне на документи. Според чл. 239, т. 1 от АПК може да бъде отменено определение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Молителят представя непълен текст на резолюции от 6.04.2016 г. и от 27.04.2016 г. за извършване на проверка на молителя до 5.05.2016 г. и 3.06.2016 г. съответно за периода 2011 г. - 2012 г., без данни кога са връчени на молителя, поради което не може да се направи извод, че не са му били известни в периода на разглеждане на делото от 8.08.2016 г. до 3.10.2016 г., когато е постановено атакуваното определение на АССГ. Представените резолюции не съставляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. В производството пред АССГ предмет е законосъобразността на решение на ответника по жалба против искане за представяне на доказателства по чл. 37, ал. 2 от ДОПК, връчено на молителя в хода на проверка, извършвана от ТД на НАП - С. Представените резолюции нямат съществено значение по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК за решаване на делото на АССГ. Молбата за отмяна на определението на АССГ като неоснователна следва да се отхвърли. Направените в нея доводи за неправилност на определението на АССГ не могат да се обсъждат в настоящото производство по чл. 237 и сл. от АПК. Молителят следва да заплати на ответника 500 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,