Решение № 13336 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16460/2013 г.

Решение № 13336 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16460/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Агенция "Митници" против решение № 6468/28.10.2013 г., постановено по адм. дело № 6683/2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменена заповед № 3507/05.06.2013 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Михаил Кирилов Мартинов на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на оспореното решение, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Михаил Кирилов Мартинов, чрез пълномощника си адв. Димитров оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била заповед № 3507/05.06.2013 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Михаил Мартинов, на длъжност "инспектор" в Митнически пункт "Гюешево", митница Югозападна. Като фактическо основание за издаването на заповедта, административният орган е посочил обективна невъзможност държавния служител да изпълнява функциите си поради изтърпяване на мярка за неотклонение "задържане под стража", постановена с определение на Кюстендилския окръжен съд на 02.06.2013 г. Административен съд София - град е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган (съгласно чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" директорът е орган по назначаването), при спазване изискванията за форма, но при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон, които са основание за неговата отмяна. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че заповедта на административния орган следва да бъде отменена, тъй като служебното правоотношение на служителя е прекратено при отсъствие на предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. В случая мотивирано и при правилно тълкуване на закона административният съд приема, че изброените условия не са изпълнени. По делото е установено, че жалбоподателят в първоинстанционното производство и ответник по касационната жалба Михаил Мартинов заема длъжността инспектор в митнически пункт "Гюешево", митница Югозападна. С писмо рег. № 1101/322/05.06.2013 от Окръжна прокуратура Кюстендил директорът на агенцията е уведомен, че Мартинов е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 14/2013 г. Съгласно протокол от 02.06.2013 г. по ч. н. д. № 285/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд по отношение на Мартинов е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", която е изменена с мярка за неотклонение "парична гаранция " с определение на Софийския апелативен съд от 11.06.2013 г. по в. н. ч. дело № 571/2013 г. На основание взетата по отношение на Мартинов първоначална мярка за неотклонение е издадена процесната заповед № 3507/05.06.2013 г., с която служебното правоотношение на служителя е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - поради обективна невъзможност за изпълнение на длъжността. Заповедта е мотивирана с образуваното досъдебно производство и взетата мярка за неотклонение. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд приема, че не са налице предпоставки за издаване на заповедта на посоченото основание. В хипотеза на образувано против държавен служител наказателно производство за престъпления, извършени в качеството на длъжностно лице, с оглед презумпцията за невиновност законодателят предвижда изрично правомощие на органа по назначаването, който съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл следва да отстрани служителя от длъжност. В случая в противоречие с цитирания текст това административно правомощие не е упражнено, а служебното правоотношение на Владимиров е прекратено едностранно, без да се налице законовите предпоставки за това. С постановяване на оспорената заповед в противоречие с цитираните материалноправни норми, е нарушен и принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК, тъй като правомощията на органа не са упражнени добросъвестно, а правата на служителя са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, а именно охраняване на държавния интерес чрез препятстване на възможността за нарушаване на изискванията за изпълнение на държавната служба. Изложеното налага извода, че предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не са осъществени и издадената в този смисъл заповед е в противоречие с материалния закон. С оглед на това като достига до заключение в този смисъл и отменя административния акт, съставът на Административен съд София - град постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението е постановено след преценка на релевантните за изясняване на правния спор обстоятелства. След констатация, че фактическите обстоятелства, обосноваващи издаването на административния акт и ангажираните в този смисъл доказателства не обосновават прилагането на нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, закономерно е преценено, че материалноправните основания за издаване на заповедта не са осъществени. Предвид на изложеното, настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника пред касационната инстанция не са поискани, както и липсват доказателства за направени такива, поради което не следва да бъдат присъдени в него полза. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во Върховният административен съд, пето отделение