Решение № 5585 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2333/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Миграция МВР, подадена чрез упълномощен главен юрисконсулт В. Терзийска, против решение 26973 от 13.12.2024 г., постановено от Административен съд София град, по адм.д. 9019/2024 г. С касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви, които да навеждат на извода за допуснати от административния орган процесуални нарушения, тъй като за посоченото в оспорения отказ становище е уточнено, че е издадено във връзка с чл. 22, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, тоест от Държавна агенция Национална сигурност /ДАНС/ по повод разрешаване право на пребиваване на чужденеца на територията на страната. Поддържа, че макар и фактически да не е приложено по преписката, защото е общо и касае 38 бр. чужденци, становището, дадено на основание чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" /ЗДАНС/ е описано в издадения отказ. Жалбоподателят обръща внимание на обстоятелството, че административният орган въобще не се е позовал на това становище като мотив за постановения отказ, а съставът на административния съд не е обсъдил по същество мотивите за издаване на акта, не се е произнесъл по тях и не е изложил съображения, с които да ги отхвърли или потвърди. В подкрепа на касационните оплаквания представя като писмени доказателства заверени копия на опис за изпратена кореспонденция от ДАНС и писмо с рег. М-7937/13.05.2024 г. по описа на ДАНС с УРИ 536400-41467/16.05.2024 г. по описа на дирекция Миграция. Касаторът претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на оспорения административен акт като законосъобразен и правилен. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. С., гражданин на Молдова, оспорва касационната жалба с представена по делото молба от 15.04.2025 г. по съществото на спора. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото, в съответствие с възложената от законодателя контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Република България /чл. 6, ал. 3 ЗДАНС/, счита за правилна преценката на АССГ, че становището на ДАНС е обвързващо за водещия производството орган и е задължителен елемент от административното производство по издаване на разрешение за пребиваване, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а законосъобразността му следва да се прецени при оспорването на крайния акт. Според участващия по делото прокурор директорът на Дирекция Миграция, действайки в условията на обвързана компетентност, се произнася по подадено заявление само след получаване на писмено становище от страна на ДАНС, следователно констатираната непълнота на административната преписка, в резултат на неспазена процедура по издаване на задължителното становище по реда на чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ, води до нарушение на процесуалноправните разпоредби, което е довело и до нарушаване на материалния закон. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на директора на Дирекция Миграция МВР за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, регламентиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 26973 от 13.12.2024 г. е отменен отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България, рег. 5364р-19995/14.08.2024 г. на директор на Дирекция Миграция, с който, на основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ, е отказано предоставяне право на постоянно пребиваване в РБ на И. С.- гражданин на Молдова; административната преписка е изпратена на директор на Дирекция Миграция за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София град /АССГ/ е приел, че е сезиран с жалба срещу процесния отказ, който е издаден от компетентен орган в предписаната от закона писмена форма, мотивиран е с фактическите и правните основания за постановяването му, но при издаването му са нарушени процесуалноправните разпоредби, което е довело и до нарушаване на материалноправните такива. В първоинстанционното съдебно решение е отразено, че при подадено заявление за предоставяне право на пребиваване, директорът на Дирекция Миграция действа в условията на обвързана компетентност и се произнася по подадено заявление само след получаване на писмено становище от страна на ДАНС. Изяснен е обхватът на контролна дейност на ДАНС, която осъществява съгласно чл. 6, ал. 3 и чл. 41, ал. 1 ЗДАНС. Изложено е, че според чл. чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ и чл. 57, ал. 1 ППЗЧРБ получаването на писмено становище от ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗДАНС е задължителен елемент от административното производство по издаване на разрешение за пребиваване на чужденци в Република България. Според решаващия съд в конкретната хипотеза ответникът е бил задължен с две отделни разпореждания /първо на заместник-председател на АССГ, а впоследствие и на съдебния състав/ да представи заверено копие на цялата административна преписка, при което процесуалният представител на ответния орган изрично е заявил, че завереното копие е представено в цялост. Според съда, в мотивите на оспорения отказ само е отбелязано, че на основание чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ служебно е представено писмено становище, но не е посочено от кого изхожда, на коя дата е издадено на коя дата е постъпило в Дирекция Миграция, нито пък е било обсъдено в издадения административен акт. В съдебното решение е отразено, че след като в самия отказ изобщо не е обсъдено какво е служебно представеното становище, буди недоумение как ДАНС знае кои лица подават заявление за предоставяне право на пребиваване и без да е сезирана, изпраща служебно информация за конкретното лице. Според решаващите мотиви на първостепенния съд липсата на спазена процедура по издаване на отказа, с оглед задължителното становище на ДАНС, прави този отказ незаконосъобразен и предпоставя отмяната му. Поради това, че естеството на спора не позволява решаването му по същество от съда, административната преписка е върната на органа за ново произнасяне с указания да се изиска задължителното становище на ДАНС по реда на чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ, да се анализират приложените доказателства и едва тогава да се постанови акт по подаденото заявление. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Не може да се сподели извода на първоинстанционния съд за допуснати от административния орган съществено нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до противоречие с материалноправни разпоредби. Видно от съдържанието на оспорения отказ с рег. 5364р-19995/14.08.2024 г., издаден от директора на Дирекция Миграция, в т. 4 от него изрично е посочено, че в изпълнение на чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ служебно е представено писмено становище. Според цитираната разпоредба разрешението по ал. 1, т. 4 /разрешение на службите за административен контрол на чужденците/ се издава след писмено становище от Държавна агенция "Национална сигурност", което има задължителен характер за дирекция "Миграция" и за отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Противно на изложеното от АССГ, с оглед съдържанието на посочената норма и фактическата констатация на административния орган, не може да се приеме, че е налице неяснота от кого изхожда това становище, както и че не е била спазена процедурата по постановяването на отказа. Вярно е, че административният орган не е изложил мотиви относно съдържанието на даденото от ДАНС становище, но отрицателното становище на Агенцията би представлявало абсолютна процесуална пречка за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България, в който случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да постанови отказ на това основание. В конкретния случай отказът е издаден на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ, поради това, че И. С. е предоставил неверни данни относно адрес на пребиваване и въпреки представения актуален трудов договор, регистриран в НАП, лицето не полага труд на територията на страната. Според изложените фактически и правни основания административния орган не се позовал на предоставеното по реда на чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ становище, за да мотивира издадения отказ, а на хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ, според която се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Действително становището на ДАНС е част от съгласувателната процедура по чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ и чл. 57, ал. 1 ППЗЧРБ, има задължителен характер за Дирекция Миграция, като в случая е безспорно, че то не е било представено като част от окомплектованата административна преписка. Липсата му представлява процесуално нарушение, което обаче не се преценява като съществено, защото в конкретния случай не би могло да доведе до друг резултат, тъй като оспореният отказ не се основава на това становище и то не е спорно по делото. Настоящата инстанция съобразява, че с касационната жалба е представена кореспонденцията с ДАНС, водена в изпълнение на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ, а именно заверено копие на опис 5342/13.05.2024 г. за изпратена кореспонденция от ДАНС, както и заверено копие на писмо рег. с М-7937/13.05.2024 г. по описа на ДАНС / УРИ 536400-41467/16.05.2024 г. по описа на дирекция Миграция/. В писмото на ДАНС, в табличен вид са описани имена /повечето заличени/, дата на раждане и гражданство на 38 лица, измежду които и за настоящият ответник И. С.. В него изрично е посочено, че Агенцията не разполага с данни, които дават основание да се предполага, че лицата представляват заплаха за националната сигурност, поради което не възразява да получат разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Представените документи са с дата 13.05.2024 г., постъпили са в Дирекция Миграция на 16.05.2024 г. и предхождат издаването на процесния отказ, който е постановен на 14.08.2024 г., следователно са били част от административната преписка и свидетелстват за спазване на съгласувателната процедура по чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ. Тези доказателства, макар и представени едва в настоящото касационно производство, са допустими с оглед нормата на чл. 219, ал. 1 АПК и не нарушават забраната на чл. 220 АПК. Настоящият съдебен състав констатира, че в мотивите на първоинстанционното съдебно решение не се съдържа произнасяне по отношение съответствието на атакувания административен акт с приложимия материален закон, защото единственият спорен по делото въпрос в случая е дали е било налице основанието на чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ. С оглед на това касационната инстанция намира за основателно инвокираното с касационната жалба оплакване, че АССГ не е обсъдил по същество мотивите за издаване на оспорения пред него отказ и не е изложил каквито и да е правни изводи по тези въпроси. В процесния отказ е посочено, че чужденецът кандидатства за получаване на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ като лице от български произход, но не по общия ред, а по облекчена процедура, регламентиран в чл. 11, ал. 5 ППЗЧРБ - при представяне на трудов договор, сключен за минимум шест месеца и регистриран в НАП. Тази процедура е приложима тогава, когато чужденецът се е установил и полага труд на територията на Република България и не може да напусне страната, за да се сдобие с виза за дългосрочно пребиваване тип ,,D. Според касатора предмет на спора е дали чужденецът живее на посочения в заявлението му адрес. В касационният процес обаче не следва да бъде обсъждано наличието или липсата на предпоставките за постановяване на отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България, тъй като в първоинстанционния съдебен акт не е налице произнасяне по тях. Ако касационният съдебен състав ги разгледа сега за първи път в това производство, страните по делото ще бъдат лишени от една съдебна инстанция, а съобразно императивното изискване на чл. 131 АПК съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго. В конкретната хипотеза, в приложимия специален закон - ЗЧРБ не е визирано изключение от двуинстанционното производство, поради което следва именно първоинстанционният съд да се произнесе по всички основания, регламентирани в нормата на чл. 146 АПК, както и по всяко от оплакванията, твърденията и възраженията, формулирани в жалбата на И. С., с която е бил сезиран. Като е отменил постановеният от директора на Дирекция Миграция отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България, с рег. 5364р-19995/14.08.2024 г. и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт, в който липсват правни изводи относно приложението на материалния закон. Това обстоятелство налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Предвид изхода на спора и съгласно нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият съдебен състав не се произнася по претенциите на страните за присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, във връзка с и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,