Решение № 8793 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3058/2016 г.

Решение № 8793 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3058/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП против решение № 457/26.01.2016 г., постановено по адм. дело № 2522/2015 г. по описа на Административен съд С.- град, с което е отхвърлен предявения от Директора на дирекция "ОДОП" С. иск да бъде обявена частична нищожност на решение № 754/22.01.2015 г., постановено по адм. дело № 15142/2014 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав, в частта с която се постановява връщане на преписката на Директора на "ОДОП" С. при ЦУ на НАП за произнасяне по жалба по административен ред вх. № 1162/01.02.2012 г., съобразно правомощията му по чл. 147, респективно 155 от ДОПК. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост. Иска се неговата отмяна и прогласяване на частична нищожност на решение № 754/22.01.2015 г., постановено по адм. дело № 15142/2014 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав. О. С. А. Рътков оспорва жалбата в писмен отговор. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспореното решение за изцяло законосъобразно, и не са налице основания за прогласяване на исканата нищожност. Решението е неправилно. В правната теория липсва определение за нищожност на съдебните решения, поради което съдържанието на това понятие следва да бъде изведено по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение и макар да няма дадена в закона легална дефиниция, в доктрината и съдебната практика се приема, че е налице такава, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, от незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването. Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици, ето защо това е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно /чл. 270, ал. 2 ГПК/. Това е прието и в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г., постановено по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдебните решения са нищожни само в случаите на постановяването им от ненадлежен орган или ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда, ако не са подписани от членовете на съдебния състав, ако не са в писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда дори и при тълкуване. Правораздавателната власт на съда в производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове по реда на чл. 237 и сл. от АПК, в каквото е постановено процесното съдебно решение, е императивно определена в чл. 244, ал. 1 от АПК - с решението си Върховният административен съд отхвърля искането за отмяна или отменя решението изцяло или отчасти. В процесния случай съдът е отхвърлил искането за отмяна, след което е излязъл извън правораздавателната си власт, като е постановил изпращането на делото като преписка на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. за произнасяне по жалба по административен ред. Абсолютно необосновано е приетото от съда, че с този диспозитив е налице администриране на отправено до съда искане, чрез изпращането му в съответствие с разпоредбата на чл. 130, ал. 1, във връзка с ал. 4 АПК на друг орган, извън системата на съда, защото препращането на делото като преписка на административен орган в диспозитива на съдебния акт, формира сила на присъдено нещо и едновременно с това е извън правораздавателната власт на съда в производството по отмяна . Постановеният диспозитив за изпращане на делото като преписка на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. за произнасяне по жалба по административен ред е извън правораздавателната власт на съда в конкретното производство, поради което в тази му част решението му е нищожно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение