Решение № 4306 от 9.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Кязим от [населено място], община Хасково, подадена чрез пълномощника адвокат В. Челебиев, против Решение 527/22.10.2021 г. по адм.дело 562/2021 г. на Административен съд- Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Решение 1012-26-201-2/26.05.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Хасково, с което са оставени в сила Задължителни предписания ЗД-1-26-00912950/22.04.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ- Хасково. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подчертава се, че първоинстанционният съд е игнорирал наведените в жалбата възражения относно доказателствената стойност на писмените документи в административната преписка, както и че не е изяснил фактическата обстановка. Молбата към съда е за отмяна на съдебното решение и решението на директора на ТП на НОИ- Хасково, като се постанови решение по същество, с което да се отменят Задължителни предписания ЗД-1-26-00912950/22.04.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ- Хасково като незаконосъобразни и нищожни. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ-Хасково, чрез главен юрисконсулт Т. Запрянова, изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- Хасково е отхвърлил жалбата на Х. Кязим срещу Решение 1012-26-201-2/26.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Хасково, с което са оставени в сила Задължителни предписания ЗД-1-26-00912950/22.04.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ- Хасково. С тези предписания жалбоподателката е задължена да подаде в ТД на НАП Пловдив- офис Хасково декларация, образец 1 "Данни за осигуреното лице" за себе си, съдържащи заличаващи данни за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г. вкл., като се посочи в т.12 Вид осигурен-13. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Кязим е била регистрирана по чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица и български граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ като самоосигуряващо се лице /земеделски стопанин/ на посочени изрично дати за периода 2006-2021 г., за които не се спори. От Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/- Хасково става ясно, че тя има регистриран животновъден обект за отглеждане на животни, но няма издадено удостоверение по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. За лицето има подадени данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО с код за вид осигурен 13- регистриран земеделски стопанин за определени периоди са внесени осигурителни вноски в приход на бюджета на ДОО за периода 2006-2017 г. и 2019 г. Впоследствие са издадени, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, задължителните предписания, като е установено, че Х. Кязим отглежда кокошки носачки, но за лични нужди, а не за продажба и в тази връзка същата не припокрива дефиницията и същата не следва да се счита за регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на КСО, т.е. няма основание за осигуряване по този ред. Обжалваните задължителни предписания по административен ред са потвърдени с Решение 1012-26-201-2/26.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Хасково. Съдът е отхвърлил жалбата срещу това решение като неоснователна и недоказана. Решението е правилно. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.... " В чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като това са "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите. В чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според ал. 2, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал. 3, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. По делото няма спор, че жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо се лице- земеделски стопанин в Регистъра, воден съгласно Закона за регистър БУЛСТАТ. Установено е и обстоятелството, че жалбоподателката е отглеждала домашни птици. Понятието регистриран земеделски стопанин обаче не е идентично с понятието регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, т.е. по правната логика на КСО, наличието само на регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ и в Регистъра на земеделските стопани не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права, тъй като не е налице тъждественост между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, което няма регистриран животновъден обект и за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая че е произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба (производството за лични нужди повече от очевидно е, че покрива изискването за трудова дейност), не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. По този начин изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена не за лични нужди, а за продажба. Предвид вида на извършваната от Х. Кязим дейност отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството (ЗЖ), с който закон се уреждат организацията и управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЖ, производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба. Според ал. 3 на чл. 13, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на ЗВМД и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ с уникален номер. В чл. 13, ал. 4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни. Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗВМД, в Българска агенция по безопасност на храните се водят публични регистри на животновъдните обекти. В относимата редакция на чл. 137 от ЗВМД е предвидено, че собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, въз основа на което директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация, когато обектът отговаря на определените изисквания, като регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. По делото е безспорно установено, че Кязим няма издадено удостоверение по реда на чл. 137 от ЗВМД. В този смисъл, при липсата на доказателства по смисъла на закона, не може да се приеме, че произвежданата в регистрирания животновъден обект животинска продукция е предназначена за продажба, както и че е налице регистрация по установения за това ред, т. е. изпълнение на кумулативно изискуемите по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условия лицето да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и да е регистрирано по установения ред. С оглед на изложеното и приложимите разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които се предвижда кумулативно да произвеждат продукция, предназначена за пазара и да са спазили специфичните изисквания за регистрация по установения ред във връзка с извършването именно на тази дейност, т.е. продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара. Посочените предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност и трябва да бъдат установени от лицето, което претендира благоприятни за себе си правни последици и което в конкретния случай не е сторено. Обстоятелството, че трудовият стаж на Кязим за посочените от нея периоди е зачетен от пенсионния орган при отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е причина да се счита, че не са налице основания за издаването на процесните задължителни предписания, които не са във връзка с проведено административно производство по отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и са на плоскостта на различно фактическо и правно основание. Първоинстанционният административен съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна за сторените разноски в касационната инстанция. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 100 лева, определена на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,