Решение № 14062 от 13.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3244/2020 г.

Решение № 14062 от 13.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3244/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Строител МТ" ООД, чрез адв. Койкова, против решение № 49 от 04.01.2018 г., постановено по адм. д. № 5770/2016 г. на Административен съд – София-град и допълнително решение № 3247 от 14.05.2019 г., постановено по адм. д. № 5770/2016 г. на Административен съд – София-град. Според касатора решението на Административен съд – София-град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в тази насока. Прави възражение за изтекла давност. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 4728 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството е във фаза на втора касация. С решението АССГ е отхвърлил жалбата срещу Ревизионен акт /РА/ № 2101204327/31.08.2012 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ гр. София на НАП, потвърден с Решение № 683/12.04.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – София при Централното управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП / във връзка с доставките от "Пнп лимитид" ЕООД за м. 11. 2006 г. и м. 12. 2006 г., "Виа текс" ЕООД, за м. 11. 2006 г., м. 12. 2006 г. и м. 04. 2007 г., от "Крупс" ЕООД за м. 11. 2006 г. и "Хобас Паип България" ЕАД за м. 04. 2007 г., както и в частта за данъчен период м. 07. 2008 г., за който с РА допълнително е начислен ДДС във вр. с учредяване на право на строеж с НА 124/21.07.2008 г., за данъчен период м. 12. 2008 г., за който с РА допълнително е начислен ДДС във вр. със сделки по НА № 11/23.12.2008 г. и НА № 19/22.12.2008 г. За да постанови този резултат, съдът е счел, че за данъчен период м. 07. 2008 г. не е спорно, че към момента на учредяването на правото на строеж - 21.07.2008 г. /НА № 124/21.07.2008 г. / е налице възмездна бартерна сделка по смисъла на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС. АССГ е приел, че за м. 12. 2008 г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС правилно с РА е начислен ДДС по повод реализирани продажби на апартаменти, документирани с НА № 11 от 23.12.2008 г. и НА № 19 от 22.12.2008 г. Съдът е стигнал до извод, че по делото безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател, което претендира право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, не притежава оригиналните фактури и следователно не са изпълнени условията на чл. 71, т. 1 ЗДДС. С решение № 3247 от 14.05.2019 г., постановено по адм. д. № 5770/2016 г. Административен съд – София-град е допълнил диспозитива на решението, като е отхвърлил жалбата срещу РА в частта относно установените задължения за корпоративен данък за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Преди да разгледа жалбата по същество относно прилагането на материалния закон, настоящият състав на ВАС счита, че следва да бъде разгледано направеното възражение от "Строител МТ" ООД за изтичане на 10-годишния давностен срок за погасяване на установените с обжалвания РА публични вземания по ЗДДС за м. 11. 2006 г. и м. 12. 2006 г.; за м. 04. 2007 г. и м. 07 и 12. 2008 г. и ЗКПО за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. В тази правна норма е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се намират в процесуален закон. Поначало данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им, а не с издаването на ревизионния акт за установяването им, който има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на закона данъчно задължение. Ако е изтекъл давностният срок, то следва да се приеме, че се е погасило самото публично задължение, какъвто ясен смисъл има разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. В този случай съдът не е длъжен да изследва дали установените с ревизионния акт задължения са законосъобразни или не, тъй като и в двата случая ревизионния акт трябва да бъде отменен поради изтекла давност. Предмет на неотменената част от РА са публични вземания по ЗДДС за м. 11. 2006 г. и м. 12. 2006 г.; за м. 04. 2007 г. и м. 07 и 12. 2008 г. и ЗКПО за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. С оглед на изложеното срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК за ДДС за м. 11. 2006 г. е изтекъл на 01.01.2017 г.; за ДДС за м. 12. 2006 г. и м. 04. 2007 г. е изтекъл на 01.01.2018 г.; за м. 07. 2008 г, е изтекъл на 01.01.2019 г.; за ДДС за м. 12. 2008 г. е изтекъл на 01.01.2020 г. Абсолютната давност за публичните вземания, установени в процесния ревизионен акт по ЗКПО за 2007 г. и 2008 г. също е изтекла, което е самостоятелно основание да се приеме, че в тази му част РА следва да се отмени. Срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК за данъка по ЗКПО за 2009 г. не е изтекъл към 01.01.2020 г. и към днешна дата. Решението в частта в която е отхвърлена жалбата против РА в частта за данъчните задължения по ЗДДС за м. 11. 2006 г. и м. 12. 2006 г.; за м. 04. 2007 г. и м. 07 и 12. 2008 г. и ЗКПО за 2007 г., 2008 г. е правилно, но подлежи на отмяна поради основателност на възражението за абсолютна погасителна давност, като вместо него следва да се постанови отмяна на РА в същата част. Решението е правилно в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА в частта по ЗКПО за 2009 г. и следва да се остави в сила. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на АССГ в частта по ЗКПО за 2009 г. Приложените по делото счетоводни документи респ. ангажираните допълнителни доказателства обосновават в случая единствения възможен извод, че липсват основание да се признаят приходите, респективно разходите по отношение на коментираните сделки за отчетната 2009 г. Съгласно представените счетоводни регистри - главна книга, оборотни ведомост и хронологичен регистър се установява безспорно, че дружеството – жалбоподател в нарушение на счетоводните правила и принципи е отчело сумите по получените плащания като приход в общ размер на 150 960, 25 лв. съответно е начислило разходи в общ размер на 161 898, 96 лв. При извършена проверка настоящият касационен състав не открива грешки в пресмятането на допълнително установените задължения във връзка с горното на ревизираното лице по ЗКПО за 2009 г. Искането за разноски за първоинстанционното производство е неоснователно, тъй като възражението за изтекла давност, направено с касационната жалба, е било неоснователно към разглеждане на делото в първоинстанционното производство. Искането за разноски за касационното производство е основателно за размера от 1525 лв. изчислени съразмерно и по компенсация с оглед частичната основателност на касационната жалба и следва да се присъдят на "Строител МТ" ООД. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,