Решение № 11850 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7828/2009 г.

Решение № 11850 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7828/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) , вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) . Образувано е по жалба на Николай Христофоров Христов - съдия в Окръжен съд - гр. Враца, срещу Решение по Протокол № 21/20.05.2009 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 14/2009 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "Намаляване на основното трудово възнаграждение с 10% за срок от шест месеца". По подробно развити в жалбата доводи Христов поддържа, че при постановяване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на установените процесуални правила. Претендира отмяна на решението. Ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. Илиева оспорва жалбата и твърди, че жалбоподателят е наказан от оправомощен орган по реда на чл. 316, ал. 1 от ЗСВ за констатирани нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 1, т. 5 от ЗСВ. Заинтересуваната страна - Инспекторат към ВСС (ИВСС), чрез процесуалния си представител - юрк. Вълкова, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, развити в писмена защита. Като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Не се спори относно обстоятелството, че жалбоподателят заема длъжността "Съдия" в Окръжен съд - Враца. От приложените към преписката писмени доказателства е видно, че по повод писмен сигнал до ИВСС и на основание Заповед № 9/16.01.2009 г. на Главния инспектор на ИВСС е извършена проверка в ОС Враца на изнесени в сигнала факти по четири дела, едно от които е т. д. № 298/2008 г. със съдия - докладчик жалбоподателят Христов. В резултат на констатациите от проверката, обобщени в Акт № 696/6.03.2009 г., Главният инспектор на ИВСС, на основание чл. 312, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗСВ е внесъл предложение с вх. № 11-12-032/11.03.2009 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу Николай Христофоров Христов и за налагане на дисциплинарно наказание поради нарушения, пропуски и неоправдано забавяне при изпълнение на служебните си задължения по смисъла на чл. 307, ал. 2, т. 2 от ЗСВ по т. д. № 298/2008 г. Безспорно е, че по направеното предложение е образувано дисциплинарно дело (д. д.) № 14/2009 г. по описа на ВСС, за което жалбоподателят е уведомен с писмо изх. № 11-12-032/25.03.2009 г., изпратен му е препис от предложението на Главния инспектор, като му е бил предоставен 7-дневен срок за писмени възражения и посочване на доказателства. Д. д. № 14/2009 г. по описа на ВСС е приключило с постановяване на Решение от 11.05.2009 г., с което дисциплинарният състав на ВСС е предложил на Николай Христов да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. С оспореното понастоящем решение с 19 гласа "За", 1 "Против" и 2 "Въздържали се", ВСС е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "Намаляване на основното трудово възнаграждение с 10% за срок от шест месеца". По делото няма данни кога наказаното лице е получило решението на ВСС (Арг. : чл. 320, ал. 5 от ЗСВ), поради което срокът по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ следва да се счита спазен. При така изяснената фактическа обстановка, Върховният административен съд, седмо отделение счита, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол валиден и допустим акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Касае се за наложено дисциплинарно наказание по реда на чл. 316 - чл. 320 от ЗСВ по предложение на компетентния орган - ИВСС - Сравн. : чл. 316, ал. 1, вр. с чл. 312, ал. 1, т. 3 и чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ . разглеждане на д. д. № 14/2009 г. и при постановяване на оспореното решение е спазена процедурата, регламентирана в чл. 316 - чл. 320 от ЗСВ, а именно: жалбоподателят е представил писмени обяснения относно вменените му дисциплинарни нарушения (приложени към преписката); своевременно му е съобщено за образуваното дисциплинарно дело, като е изпратен препис от предложението и е даден седмичен срок за подаване на писмени възражения и представяне на доказателства; запознал се е с материалите по делото; редовно е бил призоваван и се е явил лично в проведените открити заседания. Дисциплинарният състав е провел производството при съблюдаване на установените процедурни правила. Независимо от това, решението на ВСС е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. За да квалифицира действията на Христов като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2, т. 5 от ЗСВ, Главният инспектор на ИВСС в предложението си от 11.03.2009 г. подробно е изложил и анализирал релевантните за дисциплинарната отговорност факти по движението на т. д. № 298/2008 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Установено е въз основа на констатациите от извършената проверка и приложените преписи от съдебни книжа и актове, че делото е образувано на 14.04.2008 г. по молба на Техно-финансов център "Авиакомплект" ООД, гр. Новочеркаск, Руска федерация и "Росбулконтракт" ООД, гр. Ловеч, с правно основание чл. 625 от Търговския закон (ТЗ) - за откриване на производство по несъстоятелност на "Металпласт" ЕООД, гр. Козлодуй и допускане на обезпечителни мерки по чл. 629а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ (л. 43 от адм. преписка). На 15.04.2009 г. е постъпила молба за налагане на допълнително обезпечение, по която Христов се е произнесъл с определение № 567 от същата дата, уважавайки изцяло искането (л. 50-54). С определение № 26/20.06.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 1305/2008 г. състав на Софийския апелативен съд е отменил определението и е оставил без уважение молбата за допускане на временни обезпечителни мерки (л. 55-56). В мотивите на въззивната инстанция е акцентирано на обстоятелството, че произнасянето на решаващата инстанция е станало преди длъжникът да е взел становище по молбата, без да са налице достатъчно убедителни данни за обективното състояние на неплатежоспособност и при липса на надлежни доказателства, установяващи обезпечителна нужда. На 26.06.2008 г. делото върнато в ОС Враца и с определение № 951/27.06.2008 г. въз основа на постъпила молба от 25.05.2008 г., при наличие на изготвена, но неприета по надлежния процесуален ред съдебно-икономическа експертиза, жалбоподателят отново е допуснал обезпечение, налагайки идентични на отменените обезпечителни мерки (л. 61-67). С определение от 23.09.2008 г. по ч. гр. д. № 1760/2008 г. Софийският апелативен съд е отменил постановения от Христов акт, като е изтъкнал, че фактическата обстановка по делото е непроменена, ето защо не могат да бъдат различни и възприетите изводи относно нуждата от предварително обезпечение (л. 68-69). В мотивите е посочено, че такава е и трайната практика на Апелативния съд, с която Окръжният съд не се е съобразил. На 7.10.2008 г. е проведено открито съдебно заседание по т. д. № 298/2008 г., в което производството по делото е прекратено поради оттегляне на молбата по чл. 625 от ТЗ от страна на молителите - кредитори (л. 70-71). Въз основа на така изложените в предложението на Главния инспектор на ИВСС факти, с оспореното решение ВСС е приел, че с действията си по движението на т. д. № 298/2008 г. жалбоподателят Христов е нарушил служебните си задължения, като по този начин е блокирал дейността на ответното дружество, довело до влошаване на финансовото и икономическото му състояние и до накърняване на законните му права и интереси. За да мотивира акта си е посочил три групи обстоятелства, възприети като фактически основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност по смисъла на чл. 307, ал. 2, т. 5 от ЗСВ, а именно: 1). Допуснато съществено нарушение във връзка с неуведомяването на длъжника за образуваното производство по несъстоятелност; 2). Постановяване на две идентични определения при една и съща фактическа обстановка, което обезсмисля инстанционния контрол; 3). Пропуски при водене на книгата по чл. 634в от ТЗ. При установените релевантни за спора юридически факти, оспореното решение на ВСС е незаконосъобразно. По определението на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (т. 1); действие или бездействие, което неоправдано забавя производството (т. 2); нарушаване на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите (т. 3); действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт (т. 4); както и неизпълнение на други служебни задължения (т. 5). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че обект на дисциплинарно нарушение на органите на съдебната власт са определени техни задължения по служба. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Следователно неизпълнението на служебни задължения по ЗСВ се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Правомощията на магистратите се определят от устройствения закон и съответните процесуални закони и са формулирани в правни норми, чийто точен смисъл подлежи на изясняване по пътя на тълкуването (Арг. : чл. 46, ал. 1 от ЗНА ). При това тълкуване магистратът е подчинен само на закона - чл. 3 от ЗСВ и чл. 117, ал. 2 от Конституцията, а преценката му подлежи единствено на процесуален, не и на дисциплинарен контрол. Изводът се потвърждава от разпоредбата на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която съдиите и прокурорите отговарят дисциплинарно само за нарушения на служебните си задължения, съответно по чл. 210, т. 1 и чл. 145, ал. 1, вр. с чл. 144, ал. 1 от с. з . Общото в тях е, че тези задължения не са включени в решаващата им дейност - в случая процесуалната дейност във връзка с функциите на съдия. Установената от чл. 117, ал. 2 от Конституцията независимост на магистратите (съдии, прокурори и следователи) включва и правомощие за самостоятелно тълкуване и прилагане на закона, освен при обвързващо ги тълкуване, дадено от надлежните висшестоящи съдебни органи (Арг. : чл. 130, ал. 2 от ЗСВ). Макар съдиите да осъществяват функциите си посредством издаването на правни актове, те носят дисциплинарна отговорност, ограничена до нарушенията на онези служебни задължения, с които се подготвя постановяването на акта или се организира неговото изпълнение и контрол. Резултатът от извършената от магистрата преценка на доказателствата не се явява следствие на задължение, а на свободно формирано вътрешно убеждение, следователно не може да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 от ЗСВ. Ето защо случаите на постановяване на актовете на органите на съдебната власт, при които се извършва свободна преценка на фактите и обстоятелствата и се тълкува и прилага закона, следва да се изключат от обсега на дисциплинарната отговорност. В контекста на изложеното, вменените нарушения по пункт 2-ри на оспореното понастоящем решение на ВСС са част от дейността на магистрата Николай Христов в качеството му на съдия във Врачанския окръжен съд, която не би могла да бъде отнесена пряко към предмета на доказване по чл. 307, ал. 1, т. 5 от ЗСВ. В решението на дисциплинарния състав и ВСС не се сочат данни за конкретни нарушения при насрочване и разглеждане на т. д. № 298/2008 г. Подробно описаните в предложението нарушения по смисъла на чл. 629а от ТЗ и чл. 278, ал. 3 от ГПК, респ. - действията, послужили като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Христов са свързани с допуснати грешки по приложението на закона в неговите актове. Последните поначало не следва да се възприемат като дисциплинарни нарушения. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт, а дейността на магистратите, изразяваща се в упражняване на предоставени от закона правомощия за вземане на решение в резултат на оценка на доказателствата и приложение на закона, не може да бъде обект на дисциплинарно преследване. Поради това постановените неправилни актове или изразеното в тях становище по тълкуването и прилагането на закона не може да бъде основание за търсене на дисциплинарна отговорност. В този смисъл Решение № 1 от 14.01.1999 г. на Конституционния съд по к. д. № 34/98 г. изрично акцентира на обстоятелството, че до дисциплинарна отговорност на магистратите не би могло да се стигне при отмяна по повод на обжалване на решението, заради неправилно прилагане на материалния закон или за допуснато при разглеждане на делото процесуално нарушение. В резюме: обсъжданите определения за налагане на обезпечителни мерки са допустими правни актове и постановяването им, независимо от възприетият правен резултат не може да се определи като действие, съставляващо проявна форма на дисциплинарно нарушение. Прочитът на приложената по делото преписка не дава основание за констатации за наличие на отклонения в обичайното администриране на делото, извън установените за това правила. ВСС също не се позовал на такива нарушения при налагане на наказанието, поради което необосновано е приел, че при осъществяване на служебната си функция като съдия - докладчик по т. д. № 298/2008 г. жалбоподателят Христов не е изпълнил задължения, произтичащи от процесуални норми. Кръгът на тези задължения - по движението и приключването на делото и сроковете за това, са визирани в чл. 629 и сл. от ТЗ, поради което при липсата на доказателства за забавяне в администрирането на делото, не е налице квалифицираното в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ дисциплинарно нарушение. Обстоятелството, че длъжникът не е изрично уведомен за депозираната молба по чл. 625 от ТЗ (т. 1 от решението) не може да бъде третирано като нарушение, още по-малко дисциплинарно такова. При условие, че съдът не е насрочвал открито заседание по молбата на кредиторите, а се е произнесъл с определение по налагане на обезпечителни мерки на 15.04.2009 г. (непосредствено след входиране на молбата по чл. 625 от ТЗ ); длъжникът е уведомен за този акт по реда на чл. 629а, ал. 7 от ТЗ и е реализирал в срок правото си на жалба, следва да се счета, че нарушение във връзка с уведомяването на този етап от производството не е било извършено. Това е така, защото обезпечителната защита има предимството да е бърза и внезапна, иначе не би била ефикасна (Виж: Ж. Сталев, БГПП, VI-то изд., стр. 798). В този смисъл е и предписанието на чл. 629а, ал. 6 от ТЗ, кореспондиращо на императивната разпоредба на чл. 395 от ГПК, съгласно която молбата за обезпечение се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й, като на насрещната страна не се връчва препис. Самият факт на неуведомяване на длъжника и липсата на негово становище е обсъждан в мотивите на определението от 20.06.2008 г. по ч. гр. д. № 1305/2008 г. на САС единствено в контекста на извършената преценка за обезпечителната нужда на молителите, затова не може да се третира като указание за допуснато нарушение във връзка с движението на делото. По аргумент на чл. 629, ал. 2 от ТЗ молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, най-късно в 14-дневен срок от подаването на молбата. Няма данни този срок да е спазен, но и на Христов не е вменено нарушение във връзка със сроковете за насрочване и разглеждане на делото (Арг. : чл. 629, ал. 2 и ал. 5 от ТЗ). Що се отнася до произнасянето по допустимостта и основателността на поисканите обезпечителни мерки, въпросът е по същество на спора и не е предмет на обсъждане в дисциплинарното производство. Следва да бъде акцентирано на обстоятелството, че фактическата обстановка при постановяването на двете определения по чл. 629а от ТЗ не е идентична, доколкото при повторното си произнасяне съдът е разполагал с изготвено заключение на тройна съдебно-икономическа експертиза, което макар и неизслушано по реда на чл. 200 от ГПК, е индицирало наличието неплатежоспособност на ответното търговско дружество. На второ място: не са установени данни, дори и косвени, за наличие на особени връзки и нерегламентирани контакти между жалбоподателя и молителите (които контакти биха дали възможност и създали условия за специална цел на деянията, вмененени като нарушения на дисциплинарната практика). Дисциплинарното производство се е ограничило в рамките на фактология, касаеща движението и развитието на т. д. № 298/2008 г. по описа на ОС Враца. Няма спор, че по всяка от молбите на Техно-финансов център "Авиакомплект" ООД, гр. Новочеркаск, Руска федерация и "Росбулконтракт" ООД, гр. Ловеч е проведена процесуално допустима и в рамките на очертаната от закона компетентност на жалбоподателя процедура, резултатите от която биха могли да бъдат контролирани единствено по реда на инстанционния контрол от по-горестоящ съд. Доказателствената дейност е осъществена при спазване разпоредбите на процесуалния закон, което е дало възможност за формиране на вътрешното убеждение при спазване изискванията на ГПК (Арг. : чл. 621 от ТЗ). Известно е, че вътрешното убеждение по фактите не може да бъде предмет на контрол, когато правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата са спазени. Касае се за упражнена в рамките на предоставени от закона правомощия дейност и взето решение в резултат на оценка на доказателства и приложение на закона. Тази дейност не би могла да бъде обект на дисциплинарно преследване, доколкото не разкрива престъпно погазване на закона и морала. Това гарантира възможността да се упражняват правомощията на магистрата в условията на независимост (чл. 117 от Конституцията, чл. 3 от ЗСВ), за да формират свободно вътрешното си убеждение. Да се приеме противното, би означавало да се пренебрегнат основни начала на правораздаването и функционирането на съдебната власт. Ето защо не могат да бъдат споделени съображенията, изложени в решението на дисциплинарния състав и инкорпорирани в оспорения акт на ВСС, които се отнасят до въпроси, преценявани по вътрешно убеждение към дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 от ЗСВ. На трето място: Воденето на книгата по чл. 634в от ТЗ (пункт 3-ти от решението) не е служебно задължение на съдията-докладчик по съответното дело. Евентуални пропуски в тази насока биха могли да бъдат вменени във вина на отговорния за това служител от служба "Деловодство" като част от специализираната администрация на съда, но не и на магистрата, постановил съдебния акт - Арг. : чл. 48, т. 2, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 10 и чл. 58 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, издаден от ВСС (Обн., ДВ, бр. 9 от 29.01.2008 г., отм., бр. 66 от 18.08.2009 г.). Съдията няма задължение да следи и контролира техническата дейност на съдебната администрация, чиято организация е от компетентността на съответния административен ръководител. По изложените съображения съдът намира жалбата на Николай Христофоров Христов за основателна. Оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,