Решение № 12684 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2010 г.

Решение № 12684 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Раздел I на Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Тонка Славилова Неделчева от гр. София, ул. "Разлъка" № 12, ет. 4, ап. 22 срещу Решение № 06-00-822-2009 от 12.01.2010 г. на Министъра на образованието, младежта и науката, с което й е отказано признаване на висше образование по специалността "Счетоводство и контрол" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна. Искането е решението да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, съдържащи се в Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион № 165, подписана в Лисабон на 11.04.1997 г. и тези на чл. 4, ал. 1; чл. 7, ал. 4; чл. 10, ал. 1; чл. 11 и чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища /Наредбата/. С оглед представеното копие от диплома жалбоподателката твърди допуснато нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, както и на нормите на сключените от РБългария международни договори. Висшето образование по спорната диплома следва да бъде признато на основание разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна, включително, при съобразяване с Лисабонската конвенция, която задължава всяка ратифицирала я страна да признава квалификацията за висше образование, издадена в друга страна, доколкото едно решение за признаване се основава на знанията и уменията, удостоверени от квалификацията за висше образование, освен в случаите на доказано съществено различие между квалификацията, чието признаване се иска и съответстващата й в страната на признаването. Административният орган следва да се произнесе при условията на обвързана компетентност. Ответната страна Министърът на образованието, младежта и науката, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, преценявайки оспорения акт с оглед заявените основания и служебно, съобразно разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С Решение 06-00-822-2009 от 12.01.2010 г. на Министъра на образованието, младежта и науката на жалбоподателката Тонка Славилова Неделчева е отказано признаване на висше образование по специалността "Счетоводство и контрол" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна. Правното основание за отказа е разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата във връзка с § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование и чл. 2 от посочената Наредба. Фактическите основания са декларираното от заявителката обстоятелство, че обучението е проведено на територията на Република България, а не в страната, издала диплома за висше образование. Административният орган приема, че жалбоподателката се е обучавала в нарушение на § 4, ал. 1 от ВР на ЗВО, забраняващ на чуждестранните висши училища да разкриват свои поделения на територията на РБългария. Актът на министъра на образованието, младежта и науката възприема мотивите на Решението на Комисията по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, взето по протокол № 73 от 14.12.2009 г., раздел VI, т. 26, постановено по заявлението на Тонка Славилова Неделчева № 697 от 08.12.2009 г. за признаване на процесната диплома. По делото са приети като доказателства представените с административната преписка и с жалбата диплом за завършено средно образование на жалбоподателката, диплома за бакалавър № 021371 от 25.06.2008 г. на Киевския славистичен университет, приложение към дипломата, заявление № 697 от 08.12.2009 г. за признаване на процесната диплома, протокол № 73 от 14.12.2009 г. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 4 от Закона за висшето образование възлага на министъра на образованието, младежта и науката, в качеството му на държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование, да организира легализацията и признаването на дипломите на лицата, завършили в чужбина. В изпълнение на това правомощие, редът и условията за признаване на висшето образование на лица, завършили в чужбина са регламентирани в Наредбата за държавни изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, /Наредбата НДИППВОЗПОЧВУ/, приета с ПМС № 168 от 14.08.2000 г., обн. ДВ, бр. 69/22.08.2000 г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 59 от 31.07.2010 г. Предвид материалноправния характер на нормите, уреждащи условията за признаване на висше образование, придобито в чужди учебни заведения, законосъобразността на обжалвания акт следва да бъде преценена с оглед редакцията на Наредбата /НДИППВОЗПОЧВУ, към датата на подаване на заявлението - 8.12.2009 г. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата изчерпателно регламентира материалноправните основания за отказ да бъде признато висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, като в т. 3 (нова - ДВ, бр. 25 от 2009 г.) урежда хипотезата на отказ при установяване след извършване на проверка, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. Проверката на автентичността на дипломата е предвидена като етап от процедурата по признаване на висшето образование в чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Оспореният акт, както и протоколите на Комисията по чл. 7, ал. 2 от Наредбата /НДИППВОЗПОЧВУ/ не съдържат констатации за установена неистинност на процесната диплома, не са изложени съображения, обосноваващи приложението на т. 3 на ал. 1 на чл. 12 от Наредбата, поради което не е налице фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за отказ да се признае придобитото от жалбоподателката висше образование, което определя незаконосъобразността на отказа на посоченото основание. Не се установяват от събраните по делото доказателства нарушенията на § 4, ал. 1 ДР на ЗВО и чл. 2 от Наредбата, посочени като основания в обжалваното решение. Разпоредбата на § 4, ал. 1 ДР ЗВО забранява на чуждестранните висши училища да разкриват свои поделения на територията на Република България. Нормата на чл. 2 от Наредбата предоставя право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища на български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование. Фактическите основания, изложени в решението, според които обучението на Тонка Неделчева е проведено на територията на Република България от поделение на университета в Украйна, не са установени в процеса. Тежестта за доказване на тези факти е за органа, който се позовава на тях. В административната преписка липсват данни за събиране на доказателства за установяване на начина, по който е било организирано и проведено обучението на жалбоподателката на територията на страната при дистанционна форма на обучение. Провеждането на дистанционна форма на обучение от чуждестранно висше училище не е равнозначно на разкриването на филиал на чуждестранно учебно заведение по смисъла на § 4, ал. 1 от ЗВО. Същностна характеристика на дистанционното обучение е обучаващият се и преподавателят да са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като създадената дистанция се компенсира с технологични средства. Обучаващият се в дистанционна форма на обучение може да се намира по време на обучението във всяка географска точка, и тази екстериториалност я отличава от традиционния начин на обучение. Ето защо придобиването на висше образование в чуждестранно висше училище по метода на дистанционно обучение, при което обучаващият се се намира на българска територия, не е нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ДР ЗВО. При условие, че според компетентния орган дистанционната форма на обучение се използва за заобикаляне на забраната, установена с § 4, ал. 1 от ДР ЗВО, като в действителност учебният процес се провежда под формата на класическо присъствено обучение на територията на страната, той е следвало да изиска от учебното заведение и от жалбоподателката да представят допълнителни доказателства за методите и организацията, при които е осъществено обучението и оценяването на студентите. Отсъствието на конкретни данни не позволява да се направи обоснован извод за допуснато нарушение на забраната на § 4, ал. 1 от ДР ЗВО от страна на Киевския национален университет, което да има за последица отказ да бъде призната издадената от него диплома. Не са налице доказателства, обосноваващи извод за допуснато нарушение на общата разпоредба на чл. 2 от Наредбата /НДИППВОЗПОЧВУ/. Неоснователни са оплакванията в жалбата, основани на твърдения за допуснати нарушения на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (№ 165), обнародвана ДВ, бр. 51 от 23.06.2000 г. Този акт не съдържа правила за условията за създаване и функциониране на националните учебни институции, както и относно формата, в която се осъществяват обученията в тях, водещи до придобиване на съответно образование, поради което е неотносим към настоящия спор. Предвид изложените съображения обжалваният отказ е постановен в нарушение на закона, което налага отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне след събиране на доказателства и установяване на начините и организацията на провеждане на учебния процес и оценяване на студентите, при които е осъществено обучението на жалбоподателката. При изследване наличието на изискванията за признаване на образованието в процедурата по чл. 10 от Наредбата, административният орган следва да се произнесе съответства ли придобитото от жалбоподателката висше образование в чуждестранно висше училище на националните норми и образователни изисквания и признае дипломата й, издадена от Киевския славистичен университет или постанови отказ, като съобрази и приложението на разпоредбата на § 12 ПЗР на ПМС № 150 от 26.07.2010 г. за изменение и допълнение на Наредбата /НДИППВОЗПОЧВУ/. С оглед изхода на спора и направеното с жалбата искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените разноски, за които са представени доказателства. Съобразно банково бордеро от 27.01.2010 г. за платена държавна такса и договора за правна защита направените от страната разноски възлизат на 160.00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,