Решение № 61 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 495/2010 г.

Решение № 61 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 495/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Г.; Г. М. М., действаща лично и със съгласието на майка си И. Д. Г.; Ф. М. М. и Т. М. М., чрез своята майка и законен представител И. Д. Г.; Ф. А. С. и Б. Р. М., всички представлявани от адвокат Й. Ц. Й. от В., срещу решение № 25 от 22.02.2010 г. по в. т. д. № 741/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 174 от 04.11.2009 г. по гр. д. № 563/2008 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени изцяло предявените от същите лица срещу Застрахователно акционерно дружество "А. ", [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 50 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 06.09.2007 г. в размер на 80 000 лв. за всяка от ищците, както и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от 06.09.2007 г. до окончателното й изплащане. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са подробни съображения срещу приетата от въззивния съд обвързаност на предявените срещу застрахователя искове по чл. 226, ал. 1 КЗ с предявените срещу първоначалната ответница по делото Надежда А. Я. /собственик на автомобила, с който е причинено процесното пътно-транспортно произшествие/ искове с правно основание чл. 50 ЗЗД. Според касаторите, тъй като производството по тези искове впоследствие е прекратено поради оттеглянето им, отговорността на застрахователя, конституиран като ответник по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК, следва да бъде преценявана единствено с оглед отговорността на водача на автомобила, причинил процесното пътно-транспортно произшествие, а не с оглед отговорността на собственика на автомобила. С определение № 818 от 28.12.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради съществуващата вероятност същото да е процесуално недопустимо. Ответникът по касация - Застрахователно акционерно дружество "А. ", [населено място] - изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 17.05.2010 г., поддържани и в съдебно заседание. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените срещу [фирма] искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилото на 06.09.2007 г. пътно-транспортно произшествие, въззивният съд е приел, че не е доказан съществен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, относим към въведения от ищците предмет на спора, а именно - че увреждането е настъпило в резултат на техническата неизправност на автомобила, с който същото е причинено. Изводът, за значимостта на този елемент е обоснован с правната квалификация на всеки от предявените искове като такива по чл. 226, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 50 ЗЗД, която квалификация първата инстанция е дала на спорното право въз основа на твърденията на самите ищци, изложени в исковата молба срещу първоначалната ответница Надежда А. Я., в молбите им от 08.10.2008 г. и от 17.11.2008 г. за привличане на [фирма] като евентуален ответник и в съдебно заседание от 09.10.2008 г. Тази правна квалификация е възприета и от въззивния съд, като е отчетено, че същата е надлежно съобщена на ищците в доклада по чл. 146 ГПК и че именно с оглед на нея са посочени подлежащите на доказване от страните факти, като са им дадени изрични указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест. Въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. Недопустимостта на обжалвания съдебен акт, констатирана от настоящия състав в рамките на правомощията си за служебна преценка на допустимостта на атакуваното решение, очертани от закона и задължителната съдебна практика - ТРОСГК № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС /т. 10/ и Тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС № 1 от 19.02.2010 г. /т. 1/, произтича от обстоятелството, че същият е постановен по нередовна искова молба. Застрахователят [фирма], [населено място] е конституиран като евентуален ответник по делото, наред с първоначалната ответница Надежда А. Я., с определение от 04.12.2008 г. по гр. д. № 563/2008 г. на Великотърновски окръжен съд, постановено на основание чл. 228, ал. 3 ГПК. Искът срещу него е предявен с молбата на ищците от 08.10.2008 г., уточнена с последващата им молба от 17.11.2008 г. и в съдебно заседание на 09.10.2008 г. Привличането на [фирма] като евентуален ответник е обосновано с наличието на валидна застраховка "Граждански отговорност" за автомобила, с който е причинено процесното пътно-транспортно произшествие. Същевременно, обаче, в хода на целия процес ищците са поддържали твърдение, че отговорността на застрахователя следва да бъде ангажирана както поради виновното поведение на водача на причинилия произшествието автомобил - Ревшан А. Я., така и поради виновното поведение на собственичката на този автомобил Надежда А. Я., изразяващо се в това, че е допуснала нейният неизправен автомобил да бъде управляван от лице, което е употребило алкохол. В молбата от 17.11.2008 г. ищците изрично са заявили, че предявената срещу [фирма] е същата, каквато е претенцията срещу първоначалния ответник. Изложените в исковата молба срещу Надежда А. Я. обстоятелства, уточнени и в съдебно заседание на 09.10.2008 г., се отнасят обаче до факти /техническата неизправност на предоставения от ответницата автомобил/, които са без значение за отговорността на застрахователя, произтичаща от застраховката "Гражданска отговорност". Това противоречие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба срещу допълнително привлечения ответник е следвало да бъде констатирано от въззивния съд, в рамките на правомощията му на инстанция по съществото на спора, като бъдат дадени указания за неговото отстраняване по реда на чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 4 ГПК. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили своето значение и при действието на новия Граждански процесуален кодекс. Неотстраняването на посоченото противоречие е довело до произнасянето по нередовна искова молба, имащо за последица съответно недопустимост на съдебния акт. Ето защо, същият следва да бъде обезсилен, а делото - върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Поради недопустимостта на въззивното решение, относимите към неговата правилност доводи в касационната жалба не следва да бъдат обсъждани. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270 ГПК