Решение № 5838 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2019 г.

Решение № 5838 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. Жекова срещу решение № 148 от 04.02.2019 г. по адм. дело № 1417 по описа за 2018 г. на административен съд – Бургас. С него е отхвърлена жалбата й срещу решение № 162 от 13.04.2018 г. по преписка № 221/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено в производство по реда на чл. 50 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). В тежест на касатора са възложени и съдебни разноски в размер на 100. 00 лв. в полза на КЗК, и на 1 000. 00 лв. в полза на община Поморие. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с уважаване на жалбата и присъждане на съдебни разноски. Подадена е и частна жалба от В. Жекова срещу определение № 652 от 01.04.2019 г. постановено по адм. дело № 1417 по описа за 2018 г. на АС-Бургас в производство по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и с него е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта му относно присъдените съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – Комисията за защита от дискриминация оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище от юрисконсулт Ж. Милушева по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Не ангажира становище по частната жалба. Ответните страни по касационната жалба – община Поморие; И. Алексиев, кмет на община Поморие; Т. Митев, секретар на община Поморие и Х. Япаджиева, директор дирекция "ПНИАО" и главен юрисконсулт при община Поморие, оспорват същата като неоснователна чрез депозирано становище на адв. П. Владикова по реда на чл. 213а от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Ответните страни по частната жалба - община Поморие; И. Алексиев, кметът на община Поморие; Т. Митев, секретар на община Поморие и Х. Япаджиева, директор дирекция "ПНИАО" и главен юрисконсулт при община Поморие оспорват същата като неоснователна чрез депозирано становище на адв. П. Владикова по реда на чл. 232 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение решение № 162 от 13.04.2018 г. по преписка № 221/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено в производство по реда на чл. 50 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). То е започнало по повод депозирана жалба от В. Жекова под № 44-00-2943 от 01.08.2012 г. за осъществена дискриминация спрямо нея по признак "лично и обществено положение" и "образование" от кмета на община Поморие, от секретаря на община Поморие и от гл. юрисконсулт и директор на дирекция "АПИО" в община Поморие. С посоченото решение КЗД установява, че с действията си община Поморие; И. Алексиев, кмет на община Поморие; Т. Митев, секретар на община Поморие и Х. Япаджиева-гл. юрисконсулт и директор на дирекция "ПНИАО" в община Поморие с действията си не са извършили нарушение на чл. 4 от ЗЗДискр. по защитените признаци "лично положение", "обществено положение" и "образование". Жалбоподателката В. Жекова е сезирала административният съд, като той в мотивите си е изложил и съображения за допустимостта на жалбата й. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, както и по повод на развилото се административно производство пред КЗД, приложените правни разпоредби и е направен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискващите се реквизити по чл. 66 от ЗЗДискр., фактически и правни основания за издаването му, като при това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 50 и сл. от ЗЗДискр. По касационно възражение за допуснато нарушение на материалния закон и конкретно относно реализиране съставите на чл. 4 от ЗЗДискр., който е и основния спорен момент по делото. За да се обоснове съдът последователно е анализирал разпоредбите на ал. 1, с която е въведена забрана за дискриминация, на изброените в нея признаци, установени със закон, на разграничаването и определенията на понятията "пряка" (ал. 2) и "непряка" (ал. 3) дискриминация и основаването на наличието на дискриминация чрез сравняването на третирането между лицата. Обосновал се е с преценяване на последното понятие чрез легалното определение на "неблагоприятното третиране" по смисъла на ЗЗДискр. Анализирал е защитения признак "лично положение", за който няма легално определение, поради което се налага установяване и доказване за всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита обхвата на закона. Според него по отношение на другите два признака "обществено положение" и "образование" е посочил, че ще е налице неравно третиране, поради заемане на определено обществено положение или конкретно образование, при същите и сходни други обстоятелства. При съобразяване с тези определения относно понятието дискриминация, защитен признак и неблагоприятно третиране основано на едни от тези признаци или на някои от тях, съдът е пристъпил към преценка на прилагането от КЗР на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. Според нея не представлява дискриминация различното третиране на лицата на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискванията не надхвърля необходимото за постигането й. Конкретно по делото не се оспорва, че жалбоподателката е била в трудовоправно отношение с общината, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ. Съгласно тези разпоредби, работодателят може да прекрати трудовия договор като отправи писмено предизвестие в случаите: когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа (т. 6) и при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях (т. 11). По делото безспорно е установено, че жалбоподателката има завършено висше образование във ВИХВП-Пловдив със специалност "Технология на микробиологичните и ферметационни продукти с квалификация инженер-технолог по технология на виното и високо алкохолни напитки. Тя е представила и Сертификат за преминат курс по обучение "Разработване на общински програми по опазване на околната среда". Същата е заемала длъжност "старши експерт-еколог" в община Поморие по срочен трудов договор от 01.07.2008 г., впоследствие преназначена на същата длъжност (от 12.03.2009 г.), новоразкрита, като договорът й е бил безсрочен. Извършено е прекратяването му, понеже за тази длъжност, според новата длъжностна характеристика се изисква висше образование "магистър" с екологична специалност. По делото е установено, че това прекратяване на трудовия договор на жалбоподателката е осъществено законосъобразно, признато с постановени съдебни актове, по повод трудовоправен спор между нея и община Поморие. Този факт се явява правнорелевантен поради установяването му с влязло в сила съдебно решение, че жалбоподателката няма необходимата професионална квалификация в изискващата се форма и степен за конкретно посочената длъжност, макар и да има професионален опит. Това е характеристика на лицето, относима към признака "лично положение" и "образование", и представлява съществено, и определящо професионално изискване, по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр., която обосновава различно третиране, но изключва дискриминацията по смисъла на чл. 4, ал. 1 от закона. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. За да бъде установено дискриминационно третиране спрямо лицето е необходимо да се докаже, че то е извършено съзнателно по някои от признаците и да е налице причинно-следствена връзка между него и защитения признак. По делото липсва доказано различно отношение, което да отговаря на критериите за "неблагоприятно третиране" в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства по другия твърдян признак "обществено положение". Настоящият съдебен състав споделя останалите мотивите на първоинстанционния съд, с които се обосновава неоснователността на жалбата на В. Жекова, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК (редакция, ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. По касационното възражение за допуснати нарушения на процесуалния закон следва да се направи извод за неговата неоснователност. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, а това са тези, съдържащи се в административната преписка, включително събраните гласни доказателства пред КЗД. В съответствие с изискването на чл. 171, ал 4 от АПК е разпределил доказателствената тежест, съобразно принципа по чл. 9 от ЗЗДискр., поради което не е налице нарушение и на съдебнопроизводствените правила. Не съставлява такова нарушение несъбирането като писмени доказателства на атестационните протоколи/формуляри, доколкото преценката на съда за материалната законосъобразност на решението на КЗД се основава на другите събрани доказателства, относими към спора и конкретно към прилагането на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. Спазени са изискванията на чл. 54 от ЗЗДискр. относно разпределянето на преписката и определяне на състав, на чл. 55 от с. з. относно осъществяване на процедурата по проучване и на чл. 56 от него за събиране на доказателства по нея. При това е дадена възможност на страните да се запознаят със събраните доказателства и да вземат становище. Основният критерий при преценяване на законосъобразното развитие на административното производство е дали е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Спазено е изискването на чл. 9 от ЗЗДискр. относно разпределянето на доказателствената тежест, а именно дискриминираното лице да доказва фактите по повод на осъществяване на твърдяната дискриминация спрямо него и на ответната страна да докаже, че правото на равно третиране на е нарушено. При това съответен на фактите по делото и събраните доказателства е изводът на съда за липса на нарушение на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно постановено, като съдът е следвало да уважи възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна в първоинстанционното производство, което е своевременно направено и се основава на изясняване на фактите по спора още в производството пред КЗД. Следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 500. 00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При този изход от спора на ответната страна КЗД следва да се присъдят съдебни разноски за настоящото производство в размер на 100. 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. На ответните страни: община Поморие; И. Алексиев, кмет на община Поморие; Т. Митев, секретар на община Поморие и Х. Япаджиева, директор дирекция "ПНИАО" и главен юрисконсулт при община Поморие също следва да се присъдят съдебни разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 2 200. 00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, и според представени договор за правна помощ и банково извлечение за осъществена транзакция, доказващи реалното им осъществяване. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение