Решение № 13183 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15083/2012 г.

ВАСV отделение10.10.2013 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5912 от 6.11.2012 г. по адм. дело № 8619/2011 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР, гр. София, ул. "Княз Борис I" № 124 да заплати на Драгомир Георгиев Диков от гр. Китен сумата 450.00 (четиристотин и петдесет) лева разноски в касационното производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13183 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15083/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР против решение № 5912 от 6.11.2012 г. по адм. дело № 8619/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед рег. № 2713/14.09.2011 г. на същия административен орган, с която на Драгомир Георгиев Диков е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Диков против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед рег. № 2713/14.09.2011 г. на заместник-директора на Дирекция "Управление на собствеността и социалните дейности" - МВР, е издадена от компетентния съгласно чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, но следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата и на материалния закон. Законосъобразно е заключението, че заповедта не съответства на изискванията на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), тъй като не е описано точно в какво се изразява допуснатото от Диков нарушение. Изложените в заповедта факти не очертаят поведение в разрез с нормативните изисквания или тези по длъжностната характеристика на служителя. Посочено е, че за предадените метални отпадъци не са издадени разходо-оправдателни документи, а същевременно е цитиран протокол за това, както и приходен касов ордер за част от получената сума. Не е уточнено в какво се изразява допуснатото от Диков бездействие и нарушенията при разходването на средствата, след като металните отпадъци не са били вписани като материални активи на базата за отдих, а средствата от продажбата им изцяло са използвани за нуждите на почивния комплекс, за което са съставени и документи. Освен това не са посочени точно разпоредбите и правилата за поведение, на които извършеното или неизвършеното от Диков противоречи. Цитирана е длъжностната характеристика на служителя, без да е уточнено, точно кои задължения не са изпълнени. Посочени са общите норми на чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството, на чл. 7, т. 12 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и на чл. 261, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, както и Инструкция № I-125/2.07.2004 г. за отчетността на активите в МВР, но не и конкретни разпоредби и норми, които предвиждат задължения за служителя и които не са изпълнени. Например разпоредбата на чл. 261, ал. 3, т. 1 от ЗМВР определя източниците на средства в приходната част на бюджета, но не установява изисквания за поведение на длъжностните лица. Поради това в случая не може да направи заключение в какво се изразява допуснатото на тази норма нарушение, тъй като текстът не разпорежда предприемането на определени действия, а освен това всички средства от продажбата на металните отпадъци са отчетени като приход и използвани за нуждите на почивната база. Допуснатите нарушения на формата на административния акт са съществени, тъй като са пречка за установяване на нарушението, извършеното от служителя по този начин ограничават правото му на защита. Това е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, поради което изводът на първоинстанционния съд в този смисъл е законосъобразен. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена, без да е установено допуснато от служителя дисциплинарно нарушение. Изложените в заповедта факти не установяват действия или бездействия в противоречие с конкретни правни норми или служебни задължения. Металните отпадъци не са вписани като материални активи на почивната база, поради което документи за разпореждането с тях не могат да бъдат съставени, а такива, установяващи приходите от продажбата им са представени и дори описани в заповедта. В подкрепа на извода, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Диков е и обстоятелството, че поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 3 от ЗМВР - неспазване на служебните правомощия, а обстоятелства, установяващи, че действията на същия надхвърлят възложените му компетентности не са изложени в заповедта и доводи в този смисъл не са направени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР (юридическо лице съгласно чл. 16, ал. 4 от ЗМВР) следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 450.00 лв. разноски в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1