Решение № 1706 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9836/2021 г.

Решение № 1706 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9836/2021 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на заместник - кмета на Община Севлиево, чрез адв. Шопов срещу решение № 87 от 30.06.2021 г., постановено по адм. дело № 266/2020 г. по описа на Административен съд - Габрово. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването, ведно със законните последици. Ответникът Т. Г., чрез адв. Николова, заявява становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменен изричен отказ на заместник - кмета на Община Севлиево, материализиран в писмо с изх. № ДД-4-Б-03. 658/1/28.08.2020 г. за издаване на заповед по чл. 190 ЗУТ за прокарване на временен път и е върната преписката за ново произнасяне по искането на Т. Г. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Незаконосъобразността на отказа е мотивирана с неправилно тълкуване и прилагане нормата на чл. 190 ЗУТ в различните й хипотези от административният орган. Прието е, че в случая е приложима хипотезата на ал. 2, чл. 190 ЗУТ, тъй като собственият на заявителя имот № 65927.552.302 по ПНИ, одобрен със заповед № 309/20.07.2006 г. на Областен управител на Област Габрово, има проектиран достъп до улица - тупик с кадастрален идентификатор 65927.552.479, която не е реализирана и за територията има действащ ОУП. Изложени са мотиви и за приложимост на нормата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, тъй като собствения за заявителя имот попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Мотивите на административният съд се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Правилен и обоснован е изводът на административния съд за материална незаконосъобразност на процесния отказ на заместник - кмета на Община Севлиево, поради съответност на изяснената по делото фактическа обстановка на правното основания по чл. 190, ал. 2 ЗУТ. Разпоредбата на ал. 3, чл. 190 ЗУТ действително въвежда изискването временните пътища да следват новите улици по ПУП, но това не е основание за отказ при липсата на действащ ПУП, тъй като изискването не е императивно, а "по възможност". Безспорно е установено по делото от приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, че собственият на заявителя имот № 65927.552.302 по ПНИ, одобрен със заповед № 309/20.07.2006 г. на Областен управител на Област Габрово, разполага с достъп до улица - тупик с кадастрален идентификатор 65927.552.479, която не е реализирана, както и че имота е неурегулиран, но се обхваща от одобрения и действащ ОУП. Следователно е налице хипотезата на ал. 2, чл. 190 ЗУТ, тъй като имота се нуждае от заявения достъп и такъв не е възможно да бъде осигурен по взаимно съгласие на собствениците. Това обстоятелство се установява от приложените дела по предходните две съдебни производства по адм. д. № 228/2019 г. по описа на АС-Габрово и адм. д. № 77/2017 г. по описа на АС-Габрово. Неоснователно е възражението по касационната жалба, че от заявителя не е представен проект, тъй определянето на трасето на временния път е от компетентността на административният орган с оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗУТ. Неоснователно е и възражението на касатора по допустимостта на оспорването на процесния отказ, тъй като предходното искане на Т. Г., по което има влязъл в сила мълчалив отказ е заявено при условията на алтернативност – по чл. 190 или чл. 192 от ЗУТ. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА и чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение