Решение № 8976 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6075/2016 г.

Решение № 8976 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6075/2016 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), против Решение № 2657/18.04.2016 г. по адм. дело № 35/2016 г. на Административен съд С.-град. Д. в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се в жалбата, че от ответника по касационната жалба е депозирано писмено заявление от 02.11.2015 г. до директора на СДВР, с което е поискал прекратяване на служебното му правоотношение, считано от 30.11.2015 г. по реда на чл. 69 от КСО, което искане е прието от директора с поставянето на резолюция "Да" върху него. Въз основа на това е изготвена справка за общия му осигурителен стаж по чл. 69 от КСО. При наличието на изискуемият се стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО и депозираното от страна на заявителя заявление за прекратяване налужебното му правоотношение административния орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което е издал заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Според касатора, депозираното по-късно заявление от 16.11.2015 г. за оттегляне на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение е без значение и то няма законово обвързващо действние спрямо директора на СДВР. Според него са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че директорът на СДВР към момента на издаване на заповедта е трябвало да се съобрази с променената вола на служителя. При липсата на законови предпоставки в тази насока, съдът с решението си възприемайки обратното, е постновил един необоснован и постановен в нарушение на материалния закон съдебен акт, който следва да бъде отменен. Ответникът - А. А. Л. от гр. С., в писмено становище чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба по наведените в нея доводи. Претендира сторените в касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Според него, Административен съд С. град е постановил правилно решение като е преценил за незаконосъобразна Заповед № 513з - 8464/17.11.2015 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение като държавен служител в СДВР на А. Л.. За да отмени процесната заповед Административният съд обосновано е приел, че директорът на СДВР е издал заповедта при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице съществено нарушение на процесуалните правила водещо до отмяна на процесната заповед поради обстоятелството, че преди да се прекрати служебното правоотношение, А. Л. писмено изрично и писмено е оттеглил заявлението си за прекратяване на служебното правоотношение в МВР по собствено желание и придобито право на пенсия по чл. 226, ал. 1, т. 13 ЗМВР, вр. с чл. 69 КСО. При издаването на заповедта волята на полицейския служител А. Л., че не желае прекратяване на правоотношението му в МВР поради придобито право на пенсия е била ясно изразена. След като А. Л. е оттеглил искането си за прекратяване на служебното правоотношение, то за директора на СДВР не е имало законово основание за издаване на заповедта по искане на служителя на соченото в нея правно основание. Върховният административен съд в този състав приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, като депозирана в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на А. А. Л. от гр. С., против Заповед рег. № 513з-8464/17.11.2015 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и заявление рег. № 11011/02.11.2015 г. по описа на отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР е прекратено служебното му правоотношение като командир на отделение в 02 взвод, 03 група на 01 сектор "Специализирано подразделение за охрана на обществения ред" към отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР, след придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), по искане на служителя (справка за осигурителен стаж рег. № 513р-37078/06.11.2015 г.), считано от датата на връчване на заповедта. С обжалваното решение съдът е отменил процесната заповед. За да постанови този резултат е приел, че при издаването й е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като към датата на нейното постановяване волята на държавния служител е била изрично изразена, а именно че същият не желае прекратяване на правоотношението му поради придобито право на пенсия. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява след придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, ако държавният служител не е упражнил правото си на пенсия - по искане на служителя. Безспорно установено е по делото, че А. Л. към 02.11.2015 г. отговаря на изискванията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО (отм. - в сила до 01.01.2016 г.), тъй като към 01.01.2012 г. притежава 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР и не е упражнил правото си на пенсия, поради което служебното му правоотношение може да бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, ако направи искане в този смисъл. От доказателствата по преписката е видно, че със заявление с рег. № 11011/02.11.2015 г. по описа на Столична дирекция на вътрешните работи, отдел "Специализирани полицейски сили" такова искане от А. Л. е подадено до директора на СДВР, което е вх...дирано в СДВР под № 112364 на 04.11.2015 г. С резолюция от 13.11.2015 г. компетентният да издаде заповедта орган е приел искането на служителя за прекратяване на служебното му правоотношение в МВР по негово желание по чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради придобито право на пенсия по чл. 69 от КСО. На 19.11.2015 г. Ответника по касационната жалба е депозирал ново заявление в СДВР с вх. № 513в-2428/19.11.2015 г., с което е направил искане за спиране на заявлението му от 02.11.2015 г. за прекратяване на служебното му правоотношение. По това искане, докладвано на органа на 20.11.2015 г., същият с резолюция "Не съм съгласен", не е приел направеното искане за спиране на заявлението му от 02.11.2015 г. за прекратяване на служебното му правоотношение (л. 21 от делото). При тези данни по делото, необосновано първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила. Необосновани са и последващите му изводи, че към датата на постановяване на заповедта волята на държавния служител е била изрично изразена, че същият не желае прекратяване на правоотношението му поради придобито право на пенсия. В ЗМВР няма норми, които да регламентират реда за оттегляне на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение, поради което на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, следва да се приложат общите правила на гражданското право. Според чл. 13, ал. 2 от Закона за задължението и договорите (ЗЗД), ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението. В съответствие с чл. 13, ал. 4 от ЗЗД, приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му достигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него. Тълкуването на нормата на чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във връзка с чл. 13, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗД налага заключението, че оттеглянето на подадено заявление за прекратяване на служебното правоотношение може да бъде извършено преди или най-късно до получаването му от органа по назначаването, а ако заявлението за прекратяване на правоотношението вече е прието, оттегляне може да се извърши само със съгласие на органа по назначаването. В случая молбата за оттегляне на това заявление е вх...дирана в МВР на 19.11.2015 г. - след издаването на оспорената пред първоинстанционния съд заповед. С изрично свое заявление компетентния орган категорично е изложил позицията си за отказ за спиране на произнасянето по подаденото от него на 02.11.2015 г. заявление. Необоснован е изводът на административният съд за наличие на валидно оттегляне на заявлението. Искането по реда на чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е правопораждащ юридически факт за прекратяване на служебното правоотношение, има конститутивен характер и при настъпването на който административният орган е длъжен да издаде заповед за освобождаване от служба от момента на получаването му. В случая заявлението е вх...дирано на 19.11.2015 г., при издадена вече заповед за прекратяване на служебното правоотношение, при което оттеглянето по искане на жалбоподателя е практически невъзможно. Като не е съобразил всички факти и обстоятелства по делото, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да се отмени и жалбата срещу заповедта на директора на СДВР за прекратяване на служебното правоотношение на А. Л. да се отхвърли, като неоснователна. При този изход на спора, следва да бъде уважена претенцията на касатора, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация, следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение