Решение № 12539 от 5.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6957/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) чрез процесуален представител, срещу решение 1234 от 07.03.2025г., постановено по административно дело 1373/2024 г. от Административен съд Благоевград, с което е обявено за нищожно нейно решение ППН-01-97/2022/19.09.2024 г. По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на посочения акт бъде отхвърлено и му бъдат присъдени направените деловодни разноски -юрисконсултско възнаграждение. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски възнаграждение за адвокат от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба А. Б. И. в представени от процесуален представител писмени отговор и становище оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и му присъди деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Г. И. И. в представена от процесуален представител молба изразява становище за основателност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Благоевград е било решение ППН-01-97/2022/19.09.2024 г. на КЗЛ, с което на основание чл. 83, § 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2016 г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОРЗД) на А. И. е наложена глоба в размер на 2000 лв. за неизпълнение на разпореждане на КЗЛД, обективирано в т. 2 от Решение ППН-01-97/2022 г., издадено на 15.05.2023 г. по жалба с рег. ППН-01-97/04.02.2022 г., породило правно действие и на основание чл. 58, §2, б. г от ОРЗД е разпоредено на И. в качеството му на администратор на лични данни за демонтира камерите в 14 дневен срок, от деня на пораждане на правно действие на решението, за което уведоми КЗЛД. С решение ППН-01-97/2022/15.05.2023 г. КЗЛД обявява жалбата на Г. И. за основателна и на основание чл. 58, §2, б. г ОРЗД за извършено нарушение на чл. 5, § 1, б. в ОРЗД разпорежда на администратора на лични данни А. И. да преустанови видеонаблюдението и демонтира камерите в едномесечен срок от пораждане действието на решението, което в случая е от 02.06.2023 г., като уведоми КЗЛД за това и представи доказателства за изпълнението. С писмо ППН-01-97#15(22/16.06.2023 г. И. уведомява КЗЛД, че решението ѝ не е изпълнена, който факт е установен при извършена проверка на 12.12.2023 г. от служители на КЗЛД, за което е съставен констативен протокол. За да обяви обжалваното пред него решение на КЗЛД за нищожно първоинстанционният съд приема, че същото е постановено от некомпетентен орган, като приема, че в случая съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 5 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) за неизпълнение на решение, с което са наложени принудителни административни мерки по чл. 84, ал. 1 ЗЗЛД във вр. с чл. 58, § 2 , б. г ОРЗД и чл. 80, ал.1, т.4 ЗЗЛД компетентен да се произнесе по административно-наказателната отговорност на неизпълнилия решението на КЗЛД е Председателят на комисията. Прието е, че предвид разпоредбата на чл. 87, ал. 3, предл. 1 ЗЗЛД последният като едноличен административнонаказващ орган е компетентен да наложи предвидената санкция, а разпоредбата на чл. 83, § 6 ОРЗД е неприложима в случая. Решението е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 83, § 6 ОРЗД, въз основа на която на И. е наложена глоба в размер на 2000 лв. от КЗЛД, предвижда като едно от посочените в чл. 83 общи условия за налагане на административни наказания глоба или имуществена санкция, че неспазването на разпореждане на надзорния орган, както е посочено в чл. 58, § 2, подлежи в съответствие с чл. 83, § 2 на тези наказания в рамките на посочени размери. Налагането им съгласно чл. 58, § 2, б. и ОРЗД е едно от посочените изрично правомощия на надзорните органи, които могат да налагат посочените в чл. 83 административни наказания, в допълнение към мерките, посочени в чл. 58, § 2, или вместо тях, в зависимост от особеностите на всеки отделен случай. По делото няма спор, че КЗЛД е надзорният орган за Република България по смисъла на чл. 51 ОРЗД и чл. 6 ЗЗЛД, при което по силата на цитираните разпоредби същият е компетентен да наложи административно наказание глоба, както е в конкретния случай. Доколкото ОРЗД има пряко и непосредствено действие и примат пред вътрешното право на РБ, неправилно в обжалваното решение АС Благоевград приема, че актът на КЗЛД е постановен от некомпетентен орган, предвид установената компетентност на комисията произтичаща от цитираните разпоредби на ОРЗД, приложими в случая. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на закона. Предвид това, че съдът не е извършил пълна проверка по реда на чл. 168, ал.1 АПК за законосъобразност на акта на останалите основания по чл. 146, т. т. 2 5АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да се произнесе и по направените искания за присъждане на деловодни разноски, съобразно изхода на делото и чл. 143 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение