Решение № 9702 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3259/2012 г.

Решение № 9702 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3259/2012 г., III о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника му Красимира Темелкова, против решение № 35 от 9.01.2012 г., постановено по адм. дело № 2174/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В жалбата се навеждат отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Ответната страна - Ариф Рамадан Салиф от с. Воден, община Първомай, чрез пълномощника си адв. Николай Пенчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, но на основание, различно от посоченото от касатора. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов - по съществото на правния спор. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е прогласена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24363 от 13.04.2011 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният пред него административен акт е издаден в нарушение на правилата за материална компетентност. В тази връзка развива правни съображения, че делегирането на правомощие за издаване на актове по чл. 166, ал. 1 от ДОПК със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", е извън хипотезата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", приет с ПМС № 255 от 28.10.2009 г. и чл. 11, ал. 2 (нова) от Устройствения правилник, а решението на Управителния съвет от 7.04.2011 г. е незаконосъобразно. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Спазването на правилата за компетентност на административния орган издател на индивидуалния административен акт е изискване за неговата законосъобразност, предвид чл. 146, т. 1 от АПК. Компетентността се придобива по няколко начина: 1. конкретно, директно и изчерпателно определяне на материална компетентност - чрез конкретна нормативна разпоредба, с която се създава административния орган (или в друг нормативен акт) или с устройствения акт на ведомството, в което се намира и действа органа; 2. следва от функциите на административния орган, които са му възложени с нормативен акт, очертаващ рамката, в която органът има право да извършва определена административна дейност; 3. чрез делегиране от друг административен орган; 4. чрез посочване на по-горестоящ административен орган, който да определи компетентен долустоящ или 5. при преобразуване. Правната последица от неспазване на компетентността е нищожността на издадения административен акт (ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВС на РБ и ТР № 4 от 22.04.2004 г. по т. дело № 4/2002 г. на ОС на ВАС). Административният съд е сезиран с жалба против АУПДВ № 01-6500/24363 от 13.04.2011 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, към който момент действа Устройствен правилник (УП) на Държавен фонд "Земеделие" редакция ДВ, бр. 90 от 16.11.2010 г., в сила от същата дата. Съгласно чл. 18 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 4 от УП, в посочената редакция, органи на управление на фонда са: управителен съвет и изпълнителен директор. В чл. 6, ал. 2 от УП и чл. 19 от ЗПЗП са определени конкретно, изрично и бланкетно правомощията на управителния съвет. По отношение на заместник-изпълнителните директори и съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 от УП, Управителният съвет само определя техния брой и ги избира. По отношение на изпълнителния директор, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 6 от УП, Управителният съвет предоставя и определя правомощията му по вземане на решения за сключване на договори за предоставяне на държавни помощи, които определени правомощия, на основание чл. 11, ал. 1 от УП, изпълнителният директор може да делегира на заместниците си. УС има право да взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на фонда, но само ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че е необходимо - чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП и чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП. Следователно, извън правомощията на управителния съвет, очертани с Устройствения правилник и закона е взето протоколно решение № 17 от 7.04.2011 г., с което е дадена възможност на изпълнителния директор да делегира правомощията актовете за установяване на публични държавни вземания по директните плащания "да се издават и подписват от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ", като по този начин е определил материална компетентност на административен орган без да е овластен за това с нормативен акт (ЗПЗП или УП, одобрен с постановление на Министерския съвет). С последващата заповед - № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е делегирал на заместник-изпълнителния директор Свилен Борисов Костов да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания, като по този начин е прехвърлил свое правомощие, принадлежащо му предвид управленските функции, които са му възложени с чл. 11, ал. 1, т. 4, чл. 20, чл. 20а, ал. 1, чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 166, ал. 2 от ДОПК и чл. 10, ал. 1, т. 2 и т. 16 от УП. Компетентност, придобита по първичен или по вторичен способ може да бъде делегирана, само ако нормативен акт предвижда такава възможност. Но предоставена от нормативен акт компетентност не може да се преотстъпва, освен по изключение, изрично предвидено в нормативен акт. Издаването на утежняващ адресата административен акт от административен орган придобил незаконосъобразно своята компетентност, има за правна последица нищожност на издадения акт. Към момента на издаване на акта за установяване на публично държавно вземане спрямо Ариф Рамадан Салиф от с. Воден, община Първомай - 13.04.2011 г. - не е предвидена възможност нито със закон, нито с подзаконов нормативен акт изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (като Разплащателна агенция) да може да делегира на заместниците си издаването и подписването на АУПДВ. Едва с изменението на Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", обн. ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г. и чл. 11, ал. 2 (нова), изпълнителният директор вече може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС на заместник-изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Предвид изложеното правните изводи на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения административен акт, са правилни и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Разноски по делото не се претендират, поради което, съдът не дължи произнасяне по този въпрос. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение