Решение № 11135 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1493/2024 г.

ВАСПето отделение17.10.2024 г.докладчик Румен Йосифов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 303 от 22.11.2023 г. по адм. дело 495/2023 г. по описа на Административен съд Русе.

ОСЪЖДА Д. Х. Т., [ЕГН], да заплати на Министерството на вътрешните работи, сумата от 100 (сто) лева, за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Д. Х. Т., подадени чрез адвокати С. Петкова и И. Мадамжиев, против решение 303 от 22.11.2023 г. по адм. дело 495/2023 г. по описа на Административен съд Русе. В жалбите са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Заявява се, че в съдебното производство не са ангажирани писмени и гласни доказателства, че служебното положение на Д. Т. може да затрудни разкриването на обективната истина. Съдът е отказал събирането на относими доказателства. Налице е вътрешно противоречие в мотивите му. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърдената с него заповед в частта й по т. 2. Претендират се разноски съгласно представен списък. Ответникът - министър на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Т. Цановска, оспорва касационните жалби в съдебно заседание и пледира за оставяне в сила на атакувания с тях съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Д. Т. против заповед 8121К-7253/08.08.2023 г. на министъра на вътрешните работи, в частта й по т. 2, с която временно е отстранен от длъжност за срок от два месеца, считано от датата на връчване на заповедта и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие Съдът след направен много подробен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е взел предвид доводите и възраженията на страните, е установил фактическата обстановка. За да отхвърли жалбата, е извършил проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Решение е правилно. Правното основание за издаване на заповед 8121К-7253/08.08.2023 г. в оспорената й част, е разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), според която държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед в следните случаи: 1. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. В процесния случай законосъобразен е изводът на Административен съд Русе, че материалноправните предпоставки за временно отстраняване на Д. Т. от заеманата длъжност - полицейски инспектор V степен (началник на смяна) в Гранично контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Русе от (Гранично полицейско управление) ГПУ Русе при Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) Русе, са изпълнени. Няма противоречие в мотивите на съда по тази част от решението, което е съществено за постановения от него правен резултат. Временното отстраняване от длъжност е извършено от органа, образувал дисциплинарното производство, което е постановено с т. 1 от процесната заповед. Срещу служителя е образувано дисциплинарното производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, при наличие на данни за извършено нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. 2 и т. 13 ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Безспорно е установено по делото, че служебното положение на Т. би затруднило разкриването на обективната истина при провеждането на образуваното срещу него дисциплинарно производство. В този смисъл споделят се изводите на първоинстанционния съд, че от представените по делото доказателства и най-вече предвид заеманата от Т. длъжност, същият е възможно да извърши действия в качеството му на полицейски служител с ръководни функции, с които да манипулира служебна информация, да окаже въздействие върху подчинените му и други служители, които са свидетели, като по този начин създаде пречки за разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Актът за временното отстраняване от длъжност и неговото изпълнение не засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за преследваната цел, а именно създаване на необходимата гаранция за спазване процедурата по събиране на доказателства в дисциплинарното производство, т. е. неговото безпристрастно и законосъобразно провеждане. Не се кредитират доводите в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство, във връзка с отказа на съда да събира поискани от жалбоподателя писмени и гласни доказателства, които не са имали връзка с предмета на правния спор. Както се отбеляза по-горе, за да е налице втората предпоставка на приложимата материалноправна норма, е достатъчно обективно наличие на вероятност, предвид заеманото служебно положение, служителят да окаже влияние върху разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното разследване. Тази предпоставка е изследвана от Административен съд Русе, а изводите му се споделят от настоящата инстанция. На основание горното се налага извода, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Този размер се обоснова с осъществено единствено процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание, без изготвянето и представяне на писмен отговор по касационната жалба, както и извършването на други процесуални действия от пълномощника на ответната страна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение