Решение № 523 от 4.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1294/2013 г.

Решение № 523 от 4.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1294/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството по делото е образувано по искане от осъдения К. Г. П., чрез адвокат С. П. от САК град Стара Загора, за възобновяване съгл. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК на внохд№ 1255/2012 г. на Окръжен съд град Стара Загора и отмяна на постановеното по делото решение № 10 от 15.01.2013 г. Наведените в искането основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1,2 и 3 НПК са подкрепени единствено със съображения за "явна несправедливост на наказанието". Твърди се, че наложеното наказание от четири години лишаване от свобода при "строг" режим на изтърпяване е несъответно на тежестта на извършеното деяние, поради ниския размер на предмета на престъплението на стойност 144 лв. Претендира се наказанието да бъде намалено по размер. В съдебно заседание осъденият П. не се явява, редовно призован. Искането се поддържа от упълномощения защитник на осъдения - адвокат С. П. с доводи за нарушения при индивидуализацията на наказанието по чл. 54 и чл. 36 НК, което не съответства с тежестта на извършеното деяние. Прокурорът от ВКП изразява становище за липса на основания за възобновяване и оставяне на искането без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОННЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПАРВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо, тъй като е съобразено с реда и сроковете за иницииране производство по Глава ХХХIII НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С въззивно решение № 10 от 15.01.2013 г. по внохд№ 1255/2012 г. на Окръжен съд град Стара Загора ( образувано по жалба на подсъдимия и по протест на РП гр. Ст. Загора) е потвърдена присъда № 20/08.02.2012 г., по нохд № 465/2011 г. по описа на Старозагорски районен съд. С присъдата подсъдимият К. Г. П., [ЕГН ], е признат за виновен в това, че на 09.11.2010 г. в [населено място], в съучастие с подсъдимия В. Г. Б. като извършител, а вторият - като помагач, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот-разбиване на врата на вратопрозорец, е отнел чужда движима вещ - фотоапарат "модел" - на стойност 144,00 лв., от владението на Д. Р. К. -Б., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено при опасен рецидив, поради което, и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. З, предл. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б", вр. чл. 54 от НК е осъден на "лишаване от свобода" за срок от четири години, което наказание да изтърпи при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип. Признат е за невиновен и е оправдан да е извършил същото деяние и по отношение на златни предмети - накити на обща стойност 2723,00 лева, както и по обвинението за разликата в стойността на отнетия фотоапарат "П. " за сумата над 144,00 лева до 251,10 лева. Съгласно чл. 59, ал. 1 НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е търпял мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 16.01.2011 г. до 07.07.2011 г. Подсъдимите П. и Б. са осъдени да заплатят на гражданската ищца сумата 144, 00 /сто четиридесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 09.11.2010 г. до окончателното й изплащане, а до претендираната сума от 2974,10 лева, за разликата, искът е отхвърлен. Присъдени са разноски и държавна такса. Проверката на данните по делото показа, че инстанционните съдилища не са допуснали нарушения на процесуалните правила, нито неправилно приложение на материалния закон. При въззивното разглеждане на делото е извършена цялостна проверка на присъдата. По реда на чл. 339, ал. 2 НПК аргументирано е отговорено на доводите в жалбата на подсъдимия. Инкриминираното деяние и авторството са доказани въз основа на цялостния анализ на доказателствената съвкупност. Авторството и формата на участие на осъдения П. в съвместната престъпна дейност с осъдения Б. са установени от анализа на показанията на свидетелите Б., Н., В., Е., Б.. Свидетелите Б. и Н. безпротиворечиво са установили чрез преките си възприятия присъствието на подсъдимите на инкриминираните от обвинението дата и часово време на адреса на пострадалата. От показанията на свид. Бойостанова, протокола за оглед и от приобщените по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 НПК обяснения на подс. Б., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство е разкрито деянието, разпределението на ролите между двамата съучастници, участието на осъдения П. в изпълнението на деянието и начина на неговото извършване. Свидетелката Б. е индивидуализирала отнетата й вещ - фотоапарат "марка", потвърдено и с касова бележка от магазин "Т." за закупуването на вещта. Свидетелите Л. и В. са установили, че непосредствено след деянието, осъденият П. е предложил същата вещ за продажба в заложна къща в града. Правната квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 НК е съобразена с конкретния фактически състав на инкриминираното деяние и с данните за осъжданията на П. Правилно са изведени квалифициращите признаци: "разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот" и "опасен рецидив". Неоснователно се иска смекчаване правното положение на осъдения. Индивидуализацията на наказанието за извършеното престъпление е съобразена с всички определящи отговорността обстоятелства по чл. 54 и с целите на наказанието по чл. 36 НК. Определено в размер от четири години лишаване от свобода, наказанието съответства на превеса на смекчаващите вината на осъдения обстоятелства. Отчетени са младата възраст на дееца, наркотичната му зависимост и ниската стойност на отнетата вещ. Неоснователно се твърди в искането и в съдебно заседание, че ниската стойност на предмета на престъплението не е била оценена в достатъчна степен като решаваща за съответстващо по-ниско по размер наказание. Степента на обществена опасност на деянието и дееца е правна категория от комплексен характер. Тя включва множество фактори, обуславящи тежестта на извършеното деяние и данните за личността на дееца. Стойността на предмета на посегателството е само част от определящите отговорността обстоятелства, която не може да се разглежда изолирано от всички останали фактори и не следва да има решаващо значение при преценката за тежестта на засягане защитаваните от наказателното право обществени отношения. В изводите на съдилищата справедливо са отразени и данните, отегчаващи вината на осъдения. Извън взетите предвид от закона признаци при определяне на квалифицирания състав на престъплението кражба при опасен рецидив, във вр. чл. 29, ал. 1, б. б. "а" и "б" НК, завишената степен на обществена опасност на личността на дееца е изведена и от останалите осъждания на П. за извършени умишлени престъпления от общ характер за времето от 2001 г. до 2009 г. Техният броя налага извод, че предходните наказания не са подействали предупредително и възпиращо върху личността на осъдения. Оценена е водещата роля на П. като инициатор на съвместната престъпна дейност. Отчетен е и броят на квалифициращите обстоятелства, който на свой ред завишава обществената опасност на деянието. Всички тези обстоятелства са получили правилна оценка при индивидуализацията на наказанието, което надвишава с една година специалния предел от три години лишаване от свобода, предвиден в закона за извършеното престъпление. От изложените мотиви следва, че по делото няма данни за допуснати основания за възобновяване, които да повлияят върху стабилитета на влезлите в сила съдебни актове . Съгласно чл. 424 - чл. 426 НПК, настоящият състав на ВКС, III н. о.