Решение № 14672 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8439/2018 г.

Решение № 14672 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8439/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "СПИЙД ТП" ЕООД, притежаващо ЕИК: 147020815, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Константин Величков", № 59 А против решение № 872/4.05.2018 г. на Административен съд - Бургас, VIII - ми състав, постановено по адм. д. № 420 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р - 02000217001634 - 091 - 001/1.12.2017 г. на началник сектор "Ревизии" - възложител на ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - Бургас, частично потвърден с решение № 25/23.01.2018 г. на директора на Д "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с които са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. април 2015 г. в размер на 50 000 лв. - главница и лихва в размер на 12 953, 52 лева. В полза на дирекцията са присъдени разноски в размер на 2 419 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като не е могъл да се яви лично на насроченото на 25.04.2018 г. съдебно заседание поради продължителни болки, а дружеството няма назначен юрисконсулт. Счита, че определеният му данък не се дължи, оспорва и размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Моли за пререшаване на делото чрез отмяна РА в процесната му част. Ответникът - Д "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП не е изразил становище по КЖ. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимоста на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. "СПИЙД ТП" ЕООД не е издало фактура и не е начислило ДДС за продажбата на многофункционална жилищна сграда на пет етажа в състояние на "груб строеж", със застроена площ от 251 кв. м., за сумата в размер на 30 0000 лева. Сградата е построена в гр. Несебър, ул. "Хан Крум", № 1, съобразно данните от нотариален акт № 189, том V дело № 870, вх. № 1872 от 01.04.2015 г. на службата по вписванията при РС - Несебър. Приходният орган е констатирал, че предметът на доставката е "нова сграда" по смисъла на пар. 1, т. 5 ДР на ЗДДС с етап на "груб строеж", поради което доставката е облагаема. На основание чл. 82, ал. 1, чл. 8, ал. 1 и 2 вр. с чл. 6 ЗДДС за д. п. м. април 2015 г. е доначислен ДДС в размер на 50 000 лв. - главница и лихви в размер на 12 953, 52 лева. В случая не е спорно обстоятелството, че предметът на нотариално оформената сделка е сграда, построена на етап "груб строеж" както и, че жалбоподателят не е издал фактура, въпреки настъпилото данъчно събитие. Налице е облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС, същата не е освободена по аргумент, изведен от нормата на чл. 45, ал. 3 ЗДДС. Законосъобразно приходните органи са начислили данък и съответните лихви. Касационните оплаквания са лаконични и се свеждат до нарушено право на защита, поради заболяване, недължимост на ДДС и разноски в процесния им размер. И двете оплаквания са неоснователни. Справката с протокола от съдебното заседание, проведено на 25.04.2018 г. по адм. д. № 420 по описа за 2018 г. на Административен съд - Бургас установява, че искането на "СПИЙД ТП" ЕООД за отлагане на делото поради заболяване е обсъдено подробно от първоинстанционния съд. Изложените мотиви относно липсата на медицинско удостоверение по образец, в което изрично да е отбелязано, че заболяването не позволява на лицето явяването пред съдебните органи съобразно изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, както и че в жалбата е посочен адвокат, се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Дружеството е било уведомено за датата на с. з. на 29.03.2018 г. и е разполагало с процесуалната възможност да организира своевременно защитата си по делото. Още повече, че с КЖ не са представени нови доказателства, липсват и такива искания. Не е доказано и възражението относно размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение, който не е прекомерен в смисъла, сочен от касатора. Възнаграждението е определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение