Решение № 6114 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8899/2010 г.

Решение № 6114 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8899/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ) решение № 1194 от 29.04.2010 г., постановено по адм. дело № 7227/2009 г. на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение № 64 ОМ/16.07.2009 г. Моли съда да отмени обжалваното решение, което счита за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че при постановяването му първоинстанционния съд неправилно е приложил и тълкувал приложимите материално правни разпоредби, както и че неправилно е анализирал събраните по делото доказателства. Ответникът - Парфюмс Кристиан Диор в представено писмено възражение и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 64 ОМ от 16.07.2009 г. на Председателя на ПВ, с което е отхвърлено като неоснователно искането за определяне на марка рег. № 10633 DIOR, като марка, ползваща се с известност на територията на Република България (РБ) и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Въз основа на установените по делото факти извел извод, че актът е постановен в нарушение на материалния закон. Производството пред административния орган е образувано по искане на представител на PARFUMS CRISTIAN DIOR S. A. FRANCE за обявяване на притежаваната от него словна марка № 10633 DIOR за стоки от клас 3 - парфюмерийни произведения, произведения за разхубавяване, сапуни, гримове, етерични масла, козметични средства, тоалетни води за коса, средства за почистване на зъби, регистрирана на 18.10.1976 г. със срок за защита 21.04.2016 г. Едновременно с това пред ПВ било предявено и искане за заличаване на марка "DIOR" - комбинирана, регистрирана на 15.06.2004 г. с ерг. № 48175 на името на Дейсам Абдулкарим Аббас. С постановеното от административния орган решение е отхвърлено като неоснователно искането за обявяване на процесната марка, като такава ползваща се с известност на територията на РБ. В мотивите към акта е прието, че релевантният кръг потребители за тези стоки е широк, което затруднява определянето им. По отношение на критерият по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО - продължителност, степен и географска област на използваната марка приел, че представените фактури са за периода 4.04.2000 - 27.10.2004 г., като от тях 14 броя са преди релевантната дата 12.08.2002 г., същите са без превод на български език и в голяма част от тях продуктите са описани като предназначение (без марки). Въз основа на това направил извод, че от тях се установява, че марката е използвана и продължава да се използва след релевантната дата, но доказателствата са недостатъчни за определянето й като марка, ползваща се с известност на територията на РБ. В мотивите на административният акт е прието и, че няма представени доказателства относно продължителността, степента и географската област на публично представяне на марката, в т. число рекламиране, разгласяване или налагане на панаири и/или изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката. По отношение на стойността на марката органът също е приел, че няма представени доказателства. Въз основа на тези мотиви е отхвърлено искането на PARFUMS CRISTIAN DIOR S. A. FRANCE. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните в хода на административното производство доказателства, както и тези събрани в хода на съдебното такова и въз основа на това е направил правилен извод за допуснато от административния орган нарушение на материалния закон. Правилно съдът е установил, че към дата изследвана от административния орган - 12.08.2002 г. (датата на заявяване на марка "DIOR" - комбинирана се рег. № 48175, посочена като DILOR от представителите на Дейсим Аббас) процесната марка е била известна на информирания потребител. Този потребител е определен правилно в обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 50а, ал. 1, т. 1 ЗМГО, като съдът е приел, че реалният кръг потребители включва лица, реални или потенциални потребители на процесните услуги, с достатъчно опит и познания, които имат формирана представа за стоките от съответната марка. По отношение на специализирането среди - търговци, разпространители, продавачи, производители правилно е прието, че марката е била известна, базирайки се на представени по делото писмени доказателства и приетото експертно заключение. В тази насока законосъобразен е и изводът на съда, че познанието на потребителя за продукта се формира върху реални факти, но винаги е свързано със субективен елемент, поради което за да се приеме наличието на критерия по чл. 50а, ал. 1, т. 1 ЗМГО следва да е доказан факта, че са създадени достатъчно условия за формиране на познание и опит за релевантния кръг потребители. По отношение на критерия по чл. 50а, ал. 1, т. 2 ЗМГО - продължителност, степен на географска област на използване на марката законосъобразен е изводът на съда, че същата е била известна на почти на територията на цялата страна, доколкото от доказателствата по делото се установява безспорно, че същата е била известна на територията на столицата и големите градове, формиращи по-голяма част от населението на страната и съответно намиращи се в различни географски райони, покриващи територията й. По отношение на критерия по чл. 50а, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗМГО съдът е приел, че не са представени достатъчно доказателства, като направеният извод, че от доказателствата представени по делото и обуславящи извод за наличие на предпоставките по т. 1 и т. 2 на чл. 50а, ал. 1 ЗМГО са обвързани с критериите по т. т. 4 и 5 е правилен. При доказаност на фактите, че марката е била използвана и представяна през продължителен и релевантен период от време на територията на почти цялата страна, тези факти следва да бъдат съобразени при извършване на преценката за наличието на данни относно успешното прилагане на правата върху марката и нейната стойност. Ето защо настоящият състав намира, че изводът на съда, че наличието на доказателства относно обстоятелствата по чл. 50а, ал. 1, т. т. 1, 2 и 6 ЗМГО е достатъчно да се обоснове извод, че са налице данни за известност на марката в България. В разпоредбата на чл. 14 от Наредбата за реда и начина за определяне в патентно ведомство на марка като общоизвестна и марка, ползваща се с известност на територията на Република България, са изброени материалите, които служат като доказателства за претендираната общоизвестност или известност на марката на територията на Република България, а това са документи, съдържащи данни за: 1. начален момент на използване на марката; 2. населените места, където са се реализирали стоките, съответно са се предоставяли услугите, означавани с марката; 3. продължителност и степен на използване на марката, обем на реализацията на стоките/услугите, означени с марката, и начините на използване на марката; 4. пазарен дял на стоките/услугите, означени с марката, в съответния сектор на икономиката; 5. пазарна реализация, документирана чрез фактури и други счетоводни и търговски книжа; 6. разходи за реклама, рекламни материали, доказателства за разпространението им, сключени и изпълнени договори за реклама и т. н.; 7. стойност на марката; 8. резултати от социологически проучвания, направени от специализирани независими институции; 9. публикации; 10. други обстоятелства по преценка на молителя. В случая от изброените не са представени доказателства единствено по т. 7, но съгласно ал. 2 на чл. 14 от цитираната наредба представените документи могат да съдържат всички или част от данните по ал. 1 по преценка на молителя. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустима следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,