Решение № 14956 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13645/2009 г.

Решение № 14956 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13645/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "СТРОЙ ИНВЕСТ 2002" ЕООД, "ЕКОПЛАНТ ПРОДУКТ" ЕООД и "АГРО ГРАМ" ЕООД трите - със седалище - гр. София ж. к. Хладилника бул. "Черни връх" № 51 Б, чрез общия управител Марио Теофилов Маринков, срещу Решение № 92 от 08.07.2009 г. постановено от Административен съд - Видин, по адм. д. № 12/2009 г. С касационната жалба са развити доводи за нищожност и недопустимост на обжалваното решение - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1 и 2 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски по делото. В о. с. з., чрез процесуалния представител юрк. Благоева, поддържат жалбата. Ответникът - кметът на община Грамада не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Заинтересованата страна: "Газтрейд" АД, в писмен отговор и чрез процесуален представител адв. Кръстев, оспорва жалбата, прави искане за разноски. Представя писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, предвид следното: Производството пред Административен съд Видин е образувано по оспорване на мълчалив отказ на кмета на община Грамада да издаде заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с която да разпореди принудителното изземване на земеделски земи, за които заявителят се е легитимирал като собственик на основание сключени 133 броя нотариални актове, подробно посочени в заявлението вх. № 2045/24.11.2008 г. /наречено жалба/ до кмета. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения мълчалив отказ. За да стигне до този правен извод съдът е приел, че в образуваното административно производство компетентния да издаде заповедта административен орган не може да бездейства. След сезирането с искане за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ той е следвало да събере доказателства относно наличие на кумулативните предпоставки за издаване на административния акт. Бездействието на този административен орган е преценено от решаващият съд като нарушение на вменените му задължения, съставляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На това основание съдът е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. На първо място съдът намира за неоснователно възражението за нищожност на обжалваното решение. Ноторно е, че е нищожно е онова съдебно решение, при което са извършени всички правни действия, представляващи елементи от фактическия му състав, но поне едно от тях грубо противоречи на закона. Действително постановяването на решение от незаконен състав очертава хипотезата на нищожност на решението. В случая обаче не сме изправени пред такава хипотеза, предвид обстоятелството, че постановилият крайния съдебен акт съдия Антония Генадиева, е и председателя на едноличния състав в о. с. з. на 10.06.2009 г., когато е завършено разглеждането на делото. По арг. от чл. 235, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, постановяването на решението следва да се осъществи от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Оттук и изводът, че съдът, в този си състав, е имал право и задължение да процедира, поради което извършените от него процесуални действия са валидни, а доводът по чл. 209, т. 1 АПК за нищожност на решението не намира опора в доказателствата по делото и закона. На второ място съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на обжалваното решение. Известно е, че е недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство, по аргумент от чл. 126 АПК, т. е. при отсъствието на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за осъществяване на конкретното производство по оспорване на административния акт. В случая не сме изправени пред такава хипотеза, предвид наличието на подадена в срок жалба от "Газтрейд" АД, адресирана до надлежния административен съд съобразно нормата на специалния закон - чл. 34, ал. 2 ЗСПЗЗ. Тази жалба не е била просрочена, както се твърди в касационната жалба, предвид следното: Както бе посочено по-горе, заявлението, подадено от "Газтрейд" АД е с вх. № 2045/24.11.2008 г. на кметството на гр. Грамада. Предвид обстоятелството, че това искане е по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, то е било необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства и да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят. Поради това срокът за издаване на индивидуалния административен акт не е по чл. 57, ал. 1 АПК - до 14 дни от датата на започване на производството, а в хипотезата на чл. 57, ал. 5 АПК, в която актът се издава до един месец от започване на производството. В този смисъл е и практиката на ВАС по този род дела. Предвид горното, във връзка с депозираната на 24.11.2008 г. молба на представителя на АД Милчо Василев, кметът е следвало да се произнесе до 29.12.2008 г. /първият работен ден след 24.12.2008г/. От 30.12.2008 г. е започнал да тече срокът за жалба до съда, поради което подадената на 9.1.2009 г. жалба не е просрочена. Затова по нея съдът е имал задължение да се произнесе, а извършените от него процесуални действия са валидни и не подлежат на обезсилване. В изпълнение на задължението на касационния съд съобразно чл. 218, ал. 2 АПК да провери служебно решението за съответствие с материалния закон, съдът счита за необходимо да изложи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ /доп. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., в относимата редакция - ДВ бр. 43 от 29 април 2008 г. /по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. Съобразно разписаните правила, в това административно производство следва да се установят материалноправните предпоставки за издаване на акт за административно изземване на земеделски земи. Този извод се налага и от редакцията на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, обн. в Държавен вестник бр. 10/2009 г., където законодателят изрично е вменил в задължение на административния орган конкретни действия за изясняване на административноправния спор, а именно за установяване на неправомерното ползване, като кметът следва служебно да изиска информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Към момента на сезиране на административния орган - 24.11.2008 г. тези задължения не са били изрично регламентирани, но правилата на АПК изискват от административния орган активност за изясняване на спор, с който е сезиран. Този орган дължи произнасяне въз основа на установените пред него факти и обстоятелства., а кметът на Община Грамада не е издал заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Тук следва да се посочи, че правната фикция на мълчаливия отказ по чл. 58, ал. 1 АПК е създадена именно като възможност и гаранция за правото на защита на гражданите от бездействието и мудността на администрацията. Предвид горното съдът намира, че е законосъобразен формирания извод на решаващия съд, че бездействието на кмета на общината съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на мълчаливия отказ. След като е бил сезиран с искане за изземване на конкретно посочени земеделски земи, собственост на заявителя на основание сключени договори за продажба, представени с искането за издаване на административен акт, подробно описани в протокол от о. с. з. на 18.02.2009 г., административният орган е следвало да пристъпи към изясняване въпроса кой в момента ползва тези земеделски земи и на какво основание. Въпреки посочените задължения на кмета на общината, той не е предприел необходимите действия-липсват данни в преписката заинтересованите лица да са били уведомени за предприети от страна на кмета действия във връзка с депозираната молба на "Газтрейд" АД до него, по която той съобразно чл. 57, ал. 5 АПК е следвало да се произнесе в едномесечен срок. Затова е обоснован и законосъобразен изводът на съда за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила - кметът на общината не е изпълнил задълженията, вменени му от чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по молбата за издаване на заповед за принудително изземване на собствени земеделски земи. Горният извод се налага и от логиката на цитираната разпоредба, очертаваща бърз административен способ за решаване на спорове като настоящия, като императивността на посочената норма не оставя съмнение, че в случая административният орган има задължение да действа в условията на обвързана компетентност. Обоснован се явява и извода на административния съд, че възражението на трите дружества, че имали правното основание да ползват земите, предвид представените по искане на "Газтрейд" АД и описани в писмо изх. № 15/25.03.2009 г. на ОСЗ /л. 577 от делото/ 53 броя арендни договори е въпрос, който следва да се преценява от кмета, съобразно задълженията по чл. 34 ЗСПЗЗ . По тези доводи настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. Искането за разноски, направено от пълномощника на заинтересованата страна "Газтрейд" АД ", се явява основателно, поради което касаторите, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК следва да бъдат осъдени да му ги заплатят в доказания размер на 300 лева за осъществяване на процесуално представителство пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение