Решение № 9666 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11966/2008 г.

Решение № 9666 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11966/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от "Банка ДСК" ЕАД - София, чрез пълномощника юрк. Боряна Георгиева, и от Владимир Георгиев Георгиев от София, срещу Решение № 26 от 25 март 2008 година, постановено по адм. д. № 1170/2006 година по описа на Софийски градски съд, с което е отменена Заповед № РД-09-50-184/22 април 1994 година на главния архитект на София. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, а в тази на "Банка ДСК" ЕАД - и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Валери Стоименов Шопов, чрез пълномощника си адв. Маргарита Василева изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Другият ответник - главният архитект на София, не е заявил становището си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Пред Софийския градски съд Валери Стоименов Шопов е оспорил Заповед № РД-09-50-184/22 април 1994 година на главния архитект на София, с която на основание чл. 100, ал. 4 от ППЗТСУ е одобрен частичен застроителен и регулационен план за кв. 305, м. Красно село-Центъра, парцели I и V и частичен квартално-застроителен и силуетен план, както и частичен регулационен план за парцели I и V-86, кв. 305, м. бул. "Цар Борис III" съгласно приложения проект. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са спазени материалноправните и процесуалноправните разпоредби, поради което я е отменил. Решението е неправилно. От данните по делото е установено, че жалбоподателят Валери Шопов е собственик на апартамент в бл. 181, ж. к. Красно село", който блок е десететажен и е построен в парцел I. В същия парцел, в имот 87, е разположена триетажна в едната си част и двуетажна в другата си част сграда, собственост на "Банка ДСК" ЕАД. Тази сграда е на калкан с едноетажната сграда в парцел V-86, кв. 305. Съгласно одобрения с обжалваната заповед проект, е предвидено сградите в имот 87 и в парцел V-86 да се надстроят до три етажа и с ателиета. Предвидено е пристройката в имот 87 да отпадне и застрояването в имот 86 да се обвърже със съществуващия калкан в имот 87. Разстоянието между десететажния жилищен блок № 181 и предвидените надстроявания и пристроявания е 9, 20 м. Жилищният блок е разположен спрямо надстроените и пристроени сгради в имот 87 и в парцел V-86 в югозападна посока. От заключенията на съдебно-техническата експертиза е установено, че с обжалваната заповед не са допуснати намалени отстояния между съществуващия десететажен блок и надстроените и пристроени сгради. Спазени са и санитарно-хигиенните изисквания досежно ослънчаването. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че не са спазени нормативно установените отстояния между десететажния жилищен блок, изграден в парцел I, и предвидените за надстрояване и пристрояване сгради, едната от които ситуирана в имот 87, който е част от парцел I, а другата в парцел V-86, е неправилен. За да обоснове този извод съдът не е възприел заключението на вещото лице, като е приел, че последното е допуснало грешки при изчисляване на отстоянията и при изписване и изчисляване на формулата, по която се изчислява отстоянието по положение № 9 от Приложение № 1 към чл. 17 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ. Същевременно съдът, който няма специални знания в областта на градоустройството, не е посочил какви следва да бъдат конкретните отстояния между посочените обекти, нито пък е определил конкретната формула, по която е извършил изчисленията. Безспорно съдът не е длъжен да възприеме заключението на изслушаната от него експертиза, но е длъжен да посочи основанията си за това. В случая съдът не е изпълнил това свое задължение, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Последното от своя страна е довело и до нарушение на материалния закон. В представените и поддържани две заключения по делото вещото лице е разгледало всички възможни приложими хипотези, определящи нормите за отстояния между процесните сгради. Двете заключения са приети от страните по делото без възражения. Експертът е изложил съображенията си относно вида на застрояването на кв. 305 за жилищно строителство, при което се прилагат нормите за отстояния, визирани в чл. 10 от Наредба № 5. В съответствие с тези норми вещото лице е изчислило, че допустимото отстояние е 7.33 м, докато по обжалвания план това отстояние е 9.20 м. Няма допуснати с обжалваната заповед намалени отстояния дори и да се приеме, че застрояването е комплексно. Този извод се налага от допълнителното заключение на вещото лице, както и предвид разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от ППЗТСУ, която предвижда, че за квартали и улици с предимно застроени парцели (50 на сто и повече) височината на сградите и разстоянията между тях и до регулационните линии, както и максималната застроена площ на квартала и на отделните парцели се определят с квартално-застроителен план с оглед необходимото архитектурно-градоустройствено единство при застояването, като се спазват техническите, санитарно-хигиенните и противопожарни изисквания. В случая от значение е обстоятелството, че каквото и да е застрояването в кв. 305, с оспорената заповед не са допуснати намалени разстояния между сградите в парцел I и парцел V-86. Неправилен е и извода на градския съд, че обжалваната заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването й. В самата заповед са посочени правните основания. По принцип не е задължително фактическите и правните основания да са изложени в самия административен акт. Допустимо е това да е направено в материалите по преписката. В случая с обжалваната заповед освен одобрения ЧЗРП и ЧКЗСП са одобрени и протоколи на СТУСА при СГО, в които, както и в придружаващите ги документи, са изложени както фактически, така и правни основания за издаването на обжалвания административен акт. С оглед горното подадената жалба срещу заповедта на главния архитект на София е била неоснователна. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде отменено, като вместо него при условията на чл. 227, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 , във връзка с чл. 227, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,