Решение № 6687 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3632/2018 г.

Решение № 6687 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3632/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 174 от 02.02.2018 г., постановено по адм. д. № 2606/17 г. Административен съд-гр. Б., осми състав, е изменил ревизионен акт № Р-02002016009466-091-001 от 07.07.2017 г. на началник сектор и главен инспектор по приходите при ТД НАП- Б., потвърден с решение № 210 от 28.08.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б. при ЦУ НАП, с който на Г. М. Д. от гр. Н. Загора, ул. "Ц. А. П." №... са определени задължения за годишен и авансов данък и лихви, в частта относно определените годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и лихви за закъснение за 2010 г., като е определен дължим данък за довнасяне по ЗДДФЛ в размер на 479. 38 лева и лихва за закъснение върху дължимия данък в размер на 302. 84 лева; в частта относно определените годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и лихви за закъснение за 2011 г., като е определен дължим данък за довнасяне по ЗДДФЛ в размер на 202. 33 лева и лихва за закъснение върху дължимия данък в размер на 102. 32 лева, както и лихви върху невнесените авансови вноски за 2011 г. в размер на 590. 26 лв. и в частта относно определените годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и лихви за закъснение за 2012 г., като е определен дължим данък за довнасяне по ЗДДФЛ в размер на 67. 32 лева, ведно с лихвата за закъснение в размер на 28. 65 лева върху дължимия данък и лихви върху невнесени авансови вноски през 2012 г. в размер на 1 454. 60 лева. В останалата част жалбата е отхвърлена. С решението съдът е осъдил Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б. при ЦУ НАП да заплати на Г. М. Д. разноски в размер на 2 370. 00 /две хиляди триста и седемдесет/ лева. Срещу постановеното решение на административния съд, в изменената част на РА, е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б., чрез юрисконсулт Л. И. В същата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд в посочената част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания РА изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответния по касационната жалба Г. М. Д., чрез адвокат Д. Д., взема становище в писмен отговор от 07.03.2018 г. за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е неоснователна. С решението си административния съд, е изменил ревизионен акт № Р-02002016009466-091-001 от 07.07.2017 г. на началник сектор и главен инспектор по приходите при ТД НАП- Б., потвърден с решение № 210 от 28.08.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б. при ЦУ НАП, с който на Г. М. Д. от гр. Н. Загора, ул. "Ц. А. П." №... са определени задължения за годишен и авансов данък и лихви, в частта относно определените годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и лихви за закъснение за 2010 г., като е определен дължим данък за довнасяне по ЗДДФЛ в размер на 479. 38 лева и лихва за закъснение върху дължимия данък в размер на 302. 84 лева; в частта относно определените годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и лихви за закъснение за 2011 г., като е определен дължим данък за довнасяне по ЗДДФЛ в размер на 202. 33 лева и лихва за закъснение върху дължимия данък в размер на 102. 32 лева, както и лихви върху невнесените авансови вноски за 2011 г. в размер на 590. 26 лв. и в частта относно определените годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и лихви за закъснение за 2012 г., като е определен дължим данък за довнасяне по ЗДДФЛ в размер на 67. 32 лева, ведно с лихвата за закъснение в размер на 28. 65 лева върху дължимия данък и лихви върху невнесени авансови вноски през 2012 г. в размер на 1 454. 60 лева и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по спора и изводите на органите по приходите. Прието е, че РА е издаден от компетентен орган в предвидената форма и не страда от пороци водещи до неговата нищожност. След това съдът е пристъпил към излагане на своите изводи по отношение на материалната законосъобразност на оспорения РА. Не е спорно, че Г. М. Д. е регистриран като земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ в ОД "Земеделие" - С. през ревизираните години 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и произвежда непреработена земеделска продукция от зърнени и маслодайни култури. Същият е ползвал право на преотстъпване на данък на основание чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, като през 2010 г. размерът на преотстъпения данък е 6 690. 97 лева; за 2011 г. - 17 467. 67 лева и за 2012 г. - 14 482. 36 лева. Освен това, за 2012 г. Д. е ползвал 5 % отстъпка от дължимия данък за внасяне, на основание чл. 53, ал. З ЗДДФЛ в размер на 477. 15 лева. Не е спорно също, че земеделският производител е регистриран по ЗДДС, считано от 19.04.2006 г. и че е подавал в предвидения от закона срок декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, като в приложение 2, е декларирал приходи от продажба на непреработена продукция, формирал е облагаем доход от стопанска дейност по реда на чл. 26 ЗДДФЛ, т. е. като едноличен търговец и е ползвал право на преотстъпен данък. Решаващия състав е преценил, че спорът е правен и се отнася до това, дали жалбоподателят като физическо лице, регистриран като земеделски производител, е имал право да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, след като не е бил регистриран като едноличен търговец. Административният съд е възприел, като краен извод, че неправилно органът по приходите е определил на жалбоподателя да заплати допълнителни публични задължения за годишен данък по ЗДДФЛ за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., непризнавайки правото на преотстъпване при положение, че същият като регистриран земеделски производител, без да едноличен търговец, е субект на преференцията по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Решението на Административен съд - гр. Б. е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приложил нормата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ и е разширил приложното й поле и по отношение на физическо лице, което не е регистрирано като едноличен търговец. По направеното оплакване настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти, а единствено по тълкуването и прилагането на материалния закон и по специално дали нормата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ е приложима за процесните данъчни периоди и по отношение на физическо лице, регистриран земеделски производител, който няма регистрация като едноличен търговец. Даденият положителен отговор на спорния въпрос е логически обоснован и при правилно тълкуване на материалния закон и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ /в действащата редакция/ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Нормата на ал. 7 от закона предвижда ограничението, че преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение. При тази редакция на разпоредбите на чл. 48 от ЗДДФЛ касационната инстанция намира, че субект на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ са и лицата, регистрирани като земеделски производители и с регистрация по ЗДДС, независимо че същите не са регистрирани като еднолични търговци. Този извод следва както от граматическото, така и от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. В закона не е записано, че данъкът на едноличните търговци, регистрирани като земеделски производители, подлежи на преотстъпване в определен размер. Словосъчетанието "едноличен търговец" в текста на чл. 48, ал. 6 е употребено не за да се индивидуализира субектът на държавната помощ. То е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като едноличен търговец". Субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като земеделски производители". При логическото тълкуване на цитираната разпоредба се формира заключението, че именно лицата, регистрирани като земеделски производители са субекти на тази държавна помощ, независимо от това дали са регистрирани като еднолични търговци. След като облагаемият доход на едно лице, което е регистрирано като земеделски производители по ЗДДС се определя по чл. 26 и по чл. 28 от ЗДДФЛ, т. е. по правилата за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, вместо по правилата на чл. 29 от ЗДДФЛ - доходи от друга стопанска дейност, то това лице следва да е субект на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 от закона. От друга страна, съгласно § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ, публикувано в ДВ, бр. 95/09 г., действието на предвиденото в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обусловено от приемане на положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи. Видно е от § 10 от Решение № С