Решение № 4493 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7984/2017 г.

Решение № 4493 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7984/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Г. Йовчев, в качеството му на полицейски орган към 03 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 2907 от 27.04.2017 г. по адм. дело № 11724/2016 г. на Административен съд София – град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Б. Асенов, чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2907/27.04.2017 г., постановено по адм. дело № 11724/2016 г. по описа на АССГ е отменена заповед за задържане на лице рег. № 227 зз-5016/8.11.2016 г. издадена от полицай Г. Йовчев при 03 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е задържан Б. Асенов. Административният съд е приел, че не е изпълнено законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване на основанието за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, но при съществено нарушение на изискванията за форма, поради непосочване в заповедта на каквито и да е било фактически основания за издаването й, както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на приложимата материалноправна норма. Така постановеното съдебно решение е правилно. В отменената заповед за полицейско задържане на лице е посочено само правното основание, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с данни за извършено престъпление, но не са посочени фактическите основания, при които е издадена. Видно от съдържанието на отменената заповед, в нея не се съдържа никакво описание на престъплението, в което е заподозряно задържаното лице. Липсва и описание на факти и обстоятелства относно извършено от Б. Асенов деяние, което е възможно да бъде квалифицирано като престъпление и както правилно е посочил административният съд липсата на описание на фактите възпрепятства установяването им. Следва да се сподели също извода на съда, че такива основания не се откриват и в представените по делото писмо с рег. № 227 р-2075/3.02.2017 г., от началник сектор "Разследване" – 03 РУ СДВР до началника на сектор "ПО" – СДВР и уведомително писмо УРИ 105810-59/27.02.2017 г. от началника на Районен център 112 - София към дирекция "Национална система" 112 – МВР относно липсата на открита информация в базата данни "Национална система" 112 за постъпили обаждания на дата 8.11.2016 г. в гр. София, касаеща лицето Б. Асенов и/или инциденти в района на бул. "Княгиня Мария Луиза". Съдът правилно и обосновано е приел, че уведомително писмо с рег. № 227 р-2075/03.02.2017 г., от началник сектор "Разследване" – 03 РУ-СДВР до началника на сектор "ПО" – СДВР от 3.02.2017 г. съдържащо уведомление, че е била образувана полицейска преписка № 2273 МК-2522/09.11.2016 г., по която е била извършена проверка и е била изпратена на СРП, с мнение за образуване на досъдебно производство и впоследствие образувана пр. пр. № 52032/2016 г. за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК срещу Б. Асенов, П. Радославова и Т. Тодоров е изготвено по време на съдебното производство на 3.02.2017 г., като в случая в административната преписка и по делото не са събрани доказателства, установяващи, че към момента на издаване на заповедта за задържане са били налице данни за съпричастност на жалбоподателя за извършено престъпление. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. В случая не е ясно защо е задържан ответникът по касационната жалба, има ли достатъчно данни за негово участие в извършване на престъпление, тъй като липсва посочване на конкретно престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая това не е извършено. Доводът, че при задържането на Б. Асенов са били налице достатъчно данни, че той с поведението си е съпричастен към извършване на престъпление е неоснователен, след като не са отразени в оспорения акт и по преписката не са приобщени съпровождащите издаването му документи, които да индицират фактически обстоятелства в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. На основание чл. 220 от АПК, касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. В случая с касационната жалба за първи път са представени докладна записка изготвена от Г.. Йовчев до началника на 03 РУ – СДВР Комисар К. Милтенов, относно посетен сигнал от ОДЧ за възникнал скандал на бул. "Княгиня Мария Луиза" № 75 и две задържани лица, докладна записка изготвена от младши експерт С. Гиргинов до началника на 03 РУ – СДВР Комисар К. Милтенов, относно приет гражданин в приемната на 03 РУ – СДВР и докладна записка изготвена от инспектор С. Василев до началника на 03 РУ – СДВР Комисар К. Милтенов, относно извършена проверка по преписка ЗМ № 2273 МК-2522/16 г. и вх. № 227000-9151/16 г. Тези писмени материали не са представени пред първата инстанция, независимо от дадените указания и правилно разпределената доказателствена тежест от съда. Непълнотата на доказателствата, довела до установяване на фактическата обстановка по спора само по събраните по делото доказателства, е в резултат от поведението на касационния жалбоподател – ответна страна пред първата инстанция, поради което не е възможно да обуслови основание за отмяна на постановеното съдебно решение. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна по наведеното в нея касационно основание, а обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение