Решение № 3496 от 3.4.2023 г. на ВАС, II о.

ВАСВторо отделение03.04.2023 г.докладчик Радостин Радков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5073 от 26.07.2022г., постановено по адм. дело 4461/2021г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА на Ориндж Дизайн ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район [район], [улица], да заплати на Столична община направените разноски в размер на 180 (сто и осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ориндж Дизайн ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район [район], [улица], чрез процесуалния му представител адв. П. Петров, против Решение 5073 от 26.07.2022 г., постановено по адм. дело 4461/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед РА-20-22/02.04.2021 г. на главния архитект на Столична община. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, алтернативно да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендират разноски. В съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. Петров, който поддържа касационната жалба на основанията изложени в нея. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Павлов, в съдебно заседание и в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на Ориндж Дизайн ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район [район], [улица], срещу Заповед РА-20-22/02.04.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 4, във вр. с ал. 1 на чл. 195 от ЗУТ и чл. 196, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ, е наредено на Ориндж Дизайн ЕООД да предприеме действия и извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване и привеждане в съответствие с изискванията на чл. 169 от ЗУТ на строежа. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на Ориндж Дизайн ЕООД, против Заповед РА-20-22/02.04.2021 г. на главния архитект на Столична община, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е формата акта, с посочени фактически и правни основания. Приел е, че мотивите на акта се съдържат както в акта, така и в други документи приложени по преписката и сочат безспорно, че фасадите на сградата са във видимо не добро състояние, наблюдават се течове по фасадите, челата на етажните плочи са обрушени, на места бетоновото покритие липсва, при което е станала видима армировката, която поради атмосферните условия е корозирала, PVC дограмата е със счупени стъклопакети и на места липсва, парапетите на балконите са силно компрометирани, дървената обшивка на бетоновите стрехи е изгнила и на места липсва. Наблюдават се и следи от течове от покрива, липсват улуци и водосточни тръби. Приел за правилни изводите на административния орган, че в сегашния си вид хотел - ресторант Простор не е в състояние да изпълнява функцията си и е необходимо да бъде ремонтиран и поддържан в изправно състояние с цел осигуряване сигурността, безопасното функциониране, здравето, безопасността на движението и спокойствието на гражданите, съответно процесната заповедта е правилно издадена на посочените в нея основания - чл. 195, ал. 4 във вр. с ал. 1 на чл. 195 от ЗУТ и чл. 196, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ. В случая от направената констатация в обстоятелствената част на заповедта е видно, че процесната сграда не е поддържана в добро състояние, поради което се нуждае от ремонтиране, като на жалбоподателя се възлага да поправи, заздрави и приведе същата с разпоредителната част на заповедта. Посочените в заповедта фактически основания отговарят на фактическия състав на чл. 195, ал. 4 ЗУТ. Констатациите в заповедта са се потвърдили и от приетата по делото СТЕ, от която също се установява, че имотът около сградата не е защитен, няма изградена ограда, липсва бариера, липсва охранително осветление, които биха препятствали достъпа и обезпечили защитата на терена около сградата, че сградата на хотел Простор" частично се поддържа в съответствие с изискванията за физическа защита на строежите, че околното пространство е изцяло незащитено. По отношение на хигиена, здраве обектът не се експлоатира, не се поддържа и охранява и е в недобро техническо състояние, създавайки потенциален риск за външната околна среда чрез състоянието и на вътрешната околна среда, като има потенциална опасност от разнасяне на различни болести. Установено е и, че процесната сграда не се поддържа и в съответствие с основните противопожарни изисквания и предвид факта, че е разположена в пределите на Природен парк "Витоша" опасността от пожар в летния сезон е значително повишена с оглед посещаемостта на парка от различни по характер посетители и гости. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и изложил съображения за тяхната неоснователност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразна процесната заповед, за съответна с изискванията за форма на административния акт и издадена при липса на съществени процесуални нарушения. За да е законосъобразен административния акт следва да изпълнява предпоставките на съответната правна норма, като изложените фактически основания за издаване на акта следва да съответстват и на посочените в него правни такива. В случая посочените в заповедта фактически обстоятелства /основания/ за издаването му кореспондират с посочените правни основания и с нейната разпоредителна част. Правилен е извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, поради наличие на предпоставките визирани в правната норма, при които собствениците могат и следва да бъдат задължени да извършат съответно ремонтни и възстановителни работи по собствения си обект.