Решение № 4292 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15568/2013 г.

Решение № 4292 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15568/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на началника на РДНСК-Южен централен район против решение № 536/4.10.2013 г. по адм. дело № 139/2013 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е отменена негова заповед № ДК-02-ЮЦР-428/14.11.2012 г. за премахване на незаконен строеж: "Масивна едноетажна жилищна сграда" в УПИ VII-8323,8421, кв. 403 по плана на гр. Велинград. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, евентуално съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне на оспорването. Ответникът Иван Александров Горанов от гр. Велинград оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за премахване на незаконен строеж за материалноправно незаконосъобразна, като постановена в несъответствие с разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите установявания относно вида, характеристиките, размерите и категорията на строежа са безспорни, както и извършването му в имот, който не е собственост на извършителя. За строежът липсват строителни книжа и той е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обосновано и правилно административният съд приема, че строежът е извършен преди 7.04.1987 г. и че е търпим по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. В административната преписка по издаване на оспорената заповед не се съдържат никакви доказателства относно констатацията на административния орган за извършване на строежа през 2000 г. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите Пеев и Сейменов за построяването му през 1985 г. Тези свидетели са очевидци и имат непосредствени впечатления за фактите, по които свидетелстват, липсват данни за тяхна заинтересованост в полза на оспорващия Иван Горанов, които да дискредитират показанията им. Последните не се опровергават и от показанията на св. Николай Димитров, който заявява, че има спомен за сградата след 2002-2003 г. Този свидетел обаче живее в гр. Ямбол и посещава Велинград инцидентно, а освен това е последен собственик на имота, в който е извършен строежа и желае реализиране на разпореденото премахване. Правилно решаващият съд не е дал вяра на неговите показания, като опровергаващи установеното от др. свидетели. Правилен е изводът на решаващия съд, че в тежест на административния орган е доказването на съществуването на фактическите основания за издаване на заповедта, вкл. и липсата на законови пречки по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за разпореденото премахване. Нормата е императивна и задължава органа да извърши проверка относно статута на строежа, който ако е търпим не подлежи на премахване по силата на закона. Тази преценка е вменена на административния орган, компетентен да постанови премахването, а не на гл. архитект на общината, който може да издава по искане на заинтересувано лице удостоверение за търпимост във връзка с нотариална сделка за строежа. Приложеното удостоверение на гл. архитект на община Велинград, че процесният строеж не е търпим, действително представлява негово становище, от което началникът на РДНСК-ЮЦР и съдът не са обвързани, а дължат самостоятелна и служебна проверка за допустимостта на строежа при условията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Въпреки липсата на заключение по съдебно-техническа експертиза, по делото има достатъчно писмени доказателства, от които да се направи извод по правнорелевантните факти. Съгласно действащия застроителен план на Велинград, одобрен през 1983 г., за парцел ХVII, кв. 403 е предвидено строителство на двуетажна масивна жилищна сграда -сключено застрояване със съседния от изток парцел. Сградата не е реализирана към момента и не е изменяно предвиждането. Изпълнената на място едноетажна жилищна сграда не е в противоречие с плана и би подлежала на премахване при евентуална реализация на градоустройственото предвиждане. При липсата на доказателства за нарушаване на правилата и нормативите за строителството, следва да се приеме, че строежът е търпим и не подлежи на премахване. Наличието на съгласие на собствениците на терена за извършване на строежа не е сред условията за признаване на търпимостта по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,