Решение № 2524 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14510/2010 г.

Решение № 2524 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14510/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Амир Саррут - гражданин на Иран, срещу решение № 433 от 05.10.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се сочи, че административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт и същият противоречи на разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ от лице с пряк и личен интерес от оспорване - адресат на обжалваната заповед, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че от изложената бежанска история по отношение на жалбоподателя не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната по произход Иран. Решението е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Административното производство е образувано по молба, подадена от Амир Саррут - гражданин на Иран. С депозиране на молбата за закрила председателят на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ. Запознал е молителя чрез писмени указания на разбираем за него език за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. С иранския гражданин, съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени две интервюта за изясняване на неговата бежанска история, обективирани в протоколи, приложени по делото. От тях става ясно, че жалбоподателят е напуснал страната си по произход по политически причини и конкретно заради участието си в Демократическата партия на Кюрдистан и дейността, която е извършвал. След изясняване на бежанската история на молителя интервюиращият орган е изготвил становище до председателя на ДАБ, в което е мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Амир Саррут. Към административната преписка е приложена справка на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, данните от която отговарят на въпроса получават ли закрила в Иракски Кюрдистан ирански кюрди, членуващи в Демократическата партия на Кюрдистан в Иран. Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец и хуманитарен статут, по отношение на Амир Саррут и постановеният отказ на председателя на ДАБ при МС в този смисъл е законосъобразен. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За да постанови отказ за предоставяне на статут на бежанец, административният орган е изложил мотиви, че иранският гражданин е напуснал родината си през 1999 г. и нито преди, нито след това е имал конкретни проблеми заради етническата си принадлежност на кюрд или във връзка с членството си в Демократическата партия на Кюрдистан. Във връзка с разказания от кандидата инцидент и участието му във въоръжена престрелка през 2008 г., когато са загинали трима от приятелите му, административният орган е приел, че до напускането си на Ирак през 2009 г. нищо лошо не му се е случило. Самият ирански гражданин не е партиен лидер, а обикновен редовен член, поради което за него няма обективни основания да се счита, че е бил изложен на реален риск от преследване по политически причини. Съгласно приложената справка на дирекция "МД" към ДАБ при МС правителството на Ирак взаимодейства с ВКБООН и с други хуманитарни организации в предоставянето на закрила и помощ на палестинци без гражданство, както и на ирански, сирийски и турски кюрди. Посочено е, че като цяло бежанските групи от ирански и турски кюрди в автономна област Кюрдистан са постигнали висока степен на интеграция. За 9137 ирански кюрди, които ВКБООН е регистрирал в Северен Ирак, интеграцията на местно ниво е най-добрата възможност и те се ползват с добри възможности за живот. В справката се казва също, че конкретна информация дали между иранските кюрди, получили закрила в Ирак, има членове на Демократическата партия на Кюрдистан в Иран не е открита. С оглед изложеното съдът приема, че изводът, че по отношение на кандидата не се установява преследване съгласно признаците по чл. 8 от ЗУБ, е законосъобразен и поради това искането за закрила в тази част правилно е отхвърлено като неоснователно. Не са налице и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за даване на хуманитарен статут на кандидата. Съгласно посочената разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. В страната не съществува въоръжен конфликт, както и не са налице данни за осъществявано насилие, изтезание или друго нечовешко отнасяне или наказание спрямо търсещия закрила. Кандидатът е живял през последните 10 години в Северен Ирак, като през това време не е преживял насилие или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, както обосновано е приел административният орган. Правилно са приети за недостоверни твърденията на жалбоподателя за осъществено срещу него преследване от страна на иранските тайни служби. Фактът, че от 2008 г. до заминаването му Амир Саррут не е имал проблеми нито с официалните власти на Иран и Ирак, нито с някоя конкретна групировка, налага извода, че за него понастоящем и за в бъдеще не съществува реален риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Административният орган е изследвал възможността и за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е изложил правилни мотиви за лисата на отправяни заплахи към жалбоподателя, а опасенията му за евентуални такива не са обосновани. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процедурата. Възприетите от органа в резултат на интервюто факти не са оборени или изменени в рамките на съдебното оспорване. Административният орган задълбочено е изследвал историята на кандидата и правилно е обосновал извода за липса на условията по чл. 8 и 9 ЗУБ. По тези съображения настоящата инстанция намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,