Решение № 4756 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12233/2010 г.

Решение № 4756 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12233/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Виолета Дойчева Дойчева от гр. Ямбол, против Решение № 197 от 20.08.2010 г., постановено по административно дело № 186 по описа за 2010 г. на Административен съд - гр. Ямбол. Релевира оплакване за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по основание и в пълен размер. Ответникът - Община Ямбол, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна в развилото се пред Административен съд гр. Ямбол съдебно производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е било образувано по предявен иск от Виолета Дойчева против Община Ямбол с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на суми представляващи обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди в резултат на бездействията на органи и длъжностни лица от общинската администрация. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че със Заповед от 31.01.1983 г на Председателя на ИК на ОНС-Ямбол, е извършено отчуждаване на имот, собственост на ищцата, като същата е обезщетена с едно тристайно жилище и гараж. Твърди се, че в продължение на 27 години ответника е бездействал и не изпълнил задължението си да извърши равностойно обезщетение с гараж. За лишената възможност през този период да ползва гараж, ищцата е претърпяла вреда, в общ размер от 16 200 лева, поради което претендира частично сумата от 5 000 лева. С решението си, постановено след събиране на писмени доказателства, съдът е отхвърлил така предявеният иск, приемайки, че е неоснователен и недоказан. Обосновал се е с липсата на доказателства за действително претърпени вреди в сочените размери, на предявеното основание. За да достигне до този правен извод, съдът се е обосновал с фактите, установени от събраните по делото доказателства. Така постановеното решение е правилно. Съдът в подробни мотиви е отговорил на всички изложени в молбата основания за търсената обезвреда от касатора. Правилно е преценил, че на база събраните в процеса доказателства не е установено наличие на конкретно бездействие на органи или длъжностни лица, което да е осъществено в противовес с нормативно установено задължение да извършат определени административни действия; нито, че Дойчинова пряко е претърпяла вреда- не е имала възможността да отдава гараж под наем, респективно е плащала наем за ползване на гараж. Съдът е уважил доказателствените искания и изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата за спора правна регламентация. За приетото от фактическа страна решението е правно аргументирано. Изводът за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен закона. В тежест на ищеца в исковото производство е било установяването на фактическия състав на чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ което не е направено пред първостепенния съд. Констатирано е, че ответната община е предлагала различни разрешения във връзка с определеното пред 1983 г. обезщетение с гараж- през отстъпване на право на строеж - до изплащане на парично обезщетение, които Дойчинова отказвала. Фактически Дойчинова претендира обезщетение за вреди, произтичащи от неизпълнение на законосъобразен административен акт. Не се доказва обаче, че това неизпълнение не е обективно, а е следствие на конкретни незаконосъбразни действия, респективно бездействия на органи или длъжностни лица на общинска администрация. При тези факти правилно първоинстанционния съд е приел, че не е надлежно доказано незаконосъобразно бездействие от страна на ответника; както и че от това бездействие Дойчинова е пропуснала да реализира ползи от гараж. На обезвреда по ЗОДОВ подлежат реално причинени вреди. И пред настоящата инстанция касатора не доказва, че ако е била обезщетена с гараж към 31.01.1983 г., то до 01.06.2010 г.- същата е щяла да реализирала приходи от отдаването му под наем; респективно търпи загуба, плащайки наем на гараж, за същия период. А щом не се доказва наличие на преки вреди, то искът правилно, само на това основание, е отхвърлен като неоснователен и недоказан, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение